Да затворим кранчетата, от които изтича национално богатство

От това какви ще бъдат цените на енергийните ресурси, но не толкова в глобален мащаб изобщо, а за конкретните индивидуални и индустриални потребители у нас зависят темпоевте на икономически растеж и приходите в хазната. Вече няма съмнение, че факторите, които обусловиха низходящата тенденция в цените на суровия петрол са устойчиви и ще бъдат с нас още дълго време. Няма никакви изгледи в краткосрочна перспектива предлагането на суров петрол да не продължи на надвишава системно търсенето. Вижте диаграмите за прогнозния внос на суров петрол в Европейския съюз – независимо от спадащия местен добив – прогнозите са за запазването на равнището на потребление и спад в хоризонт до 2040 година.

Съдете сами – нито една от крупните добиващи петрол страни няма изразено намерение да намали добива. Саудитска Арабия заложи на изместването на конкуренцията чрез заливане на пазара с максимални количества от евтин свой петрол на рекордно високи равнища. Русия също достигна рекордите от времената на Съветския съюз. Канада и другите страни от залива добиват на предела. Дори малък Оман мина гросмайторската граница от милион барела на ден.

Новините за броя на сондажните платформи показват, че по-ниските цени действително играят сдържащо въздействие, но не толкова, че да се отрази негативно на добиваните количества. Производителността на сондажите в САЩ, която на годишна база расте с близо 20% благодарение на новите технологии, позволява на американските компании да оцеляват дори при по-ниски цени около и под 50 долара на барел. Не всички, разбира се оцеляват, но фалитите на "слабите" само укрепват резистентността на сектора като цяло.

И накрая – в пазарното уравнението, което ще определя цената на суровия петрол в бъдеще още не са отчетени всички допълнителни фактори, които могат допълнително да натиснат цената надолу – Иран и САЩ.

Все още се третира като неизвестност дали Конгреса на САЩ ще одобри сделката с Иран, но шансовете за отхвърлянето й на този етап не са за предпочитане.

И накрая – САЩ до края на годината се очаква да трасират и своя път за износ на нефт и газ, като постепенно премахват забраната за износ на суров петрол, с което допълнително ще наклонят везните в полза на устойчивото превишаване на предлагането над търсенето на глобалните пазари. При това не само и не толкова на леките фракции от шистов нефт, колкото на втечнения природен газ, защото именно по-високите международни цени на природния газ могат да подобрят икономиката на добива на шистов нефт и газ.

По-високите цени на природния газ в Европа и Азия в сравнение със САЩ също не са даденост, особено при устойчивото превишение на предлагането пред търсенето. Само "Газпром" по европейското направление има неангажиран капацитет от 180 милиарда кубически метра, който с времето ще нараства. А към него трябва да добавим и охладнелия ентусиазъм на Китай към източносибирския газ. В допълнение на глобалния пазар на ВПГ до 2020 година ще излезнат над 200 милиона тона ВПГ, а данните за ръст на потреблението съвсем не са повсеместни и очевидни. Азиатският пазар още тези дни се повлия значително за азиатския пазар на втечнен природен газ, особено след обявеното решение на Япония да рестартира ядрените си реактори. Търгуваният за септември газ с маркер Платс - Южна Корея - Япония е в рамките на 240-250 долара за хиляда кубически метра, което практически изравнява цените в Европа и Азия.

И накрая – какви са последствията за България?

Крайно време е да разберем, че тези близо 5 милиарда долара, с които плащаме за внос на нефт и газ, можем като минимум да разнообразим доставчиците си като плащаме по-малко и като максимум да развием местен добив, който да усили местната част във веригата на добавената стойност. Това няма да стане, ако продължаваме да бъдем в пасивна позиция и чакаме някой отвън да свърши собствената ни работа - да подготви кадри, да спечели обществеността за каузата на местния добив, да подготви адекватни като качество и обхват на услуги местни подизпълнители. Както при суровия нефт, така и при природния газ. Каквито и стратегически проекти за транзит да омайват съзнанието ни и пълнят бъдещи виртуални кесии, няма нищо по-устойчиво и по-значимо от ангажирането на местни и най-вече на международни компании за проучване и добив в разработване на местните ни находища.

Съпротивата обаче е огромна, защото срещу тази политика са всички, които и в момента са хранителната верига в ролята си на политически или бизнес посредници на вноса на тези суровини от Русия. Значението на тези 5 милиарда долара, дори за Кремъл, само ще нараства, особено на фона на свиващите се дялове от европейския пазар и най-вече на приходите от продажби. Без битка просто няма да стане.

Ако диверсификацията на доставките на природен газ у нас е достатъчно сложна и трудна задача, диверсификацията на доставките на суров петрол е още по-трудна. Тук не е от значение толкова физическата дивесфикация, колкото оптимизацията на стойностната верига, натоварването на преработващите мощности и усилването на местната добавена стойност, включително с оставащите средства в бюджета.

Ниските цени на суровия нефт, особено ако се задържат под 45-50 долара на барел, не са благоприятна среда, защото дълбоководните проучвания и добив са скъпи и рискови – и доста компании, включително тези, които очакваме да играят на търга за Силистар и Терез, както и тези от консорциума за Хан Аспарух – вече обявиха съществено съкращаване на инвестициите в нови сондажи и проучвания по целия свят през 2015 година и се очаква да направят същото през месец септември.

Наследството на форсираната раздяла с Шеврон – най-голямата нефтена компания работила някога в България – не е позитивно. Защото те бяха поканени от българската държавата за участие в обявена от нея процедура. И когато възникнаха трудности и стартира кампанията срещу Шеврон – българското правителство се измъкна „по терлици“ през задния вход.

Никак не са случайни „невинните“ опити за затрудняване на работата на нефто-газовата индустрия– което бе потвърдено и от историята с мъртвите делфини на плажа Корал в навечереието на крайния срок на търга. Тяхната смърт бе пряко обвързана с проучванията за нефт. Не изключвам вероятността, конкретно въвлечените еколози да са действали от най-чисти подбуди. Но медийното усилване – като по команда и в дълбочина – това не е случайност, нито по подразбиране, а координирана акция. Дълбоко се лъжат онези, които обясняват лесно и бързо всичко с дългата ръка на Газпром. Задкулисието и странни "съюзи" се много по-мощен ограничител на енергийната ни независимост отколкото откритите действия и акции на руския газов монопол или на руската държава.

И това едва ли ще бъде краят – ще има нови провокации и опити за очерняне на индустрията, на институциите и на стандартите за безопасност. Защото залозите са неимоверно високи - нито повече, нито по-малко - 5 милиарда долара годишно

И затова българското правителство трябва много внимателно да прецени каква роля ще избере този път да играе – ролята на страничен наблюдател и регистратор на събитията или ще включи своите ресурси за да разкрие подбудителите и механизма на кампаниите срещу местния добив на нефт и газ. Те пряко подриват суверенитета ни в енергийната област и националната сигурност в условията на открита хибридна война срещу нас. Време е да се замислим дали не трябва да съинвестираме в проектите за проучване и добив, особено когато това ще сподели инвестиционния риск на международните ни партньори и ще предопредели дали да има проучвания и сондажи или не.

Мултипликаторният ефект на инвестираните средства в проучване и добив и най-вече на спестените или диверсифицирани разходи по техния внос от един единствен доставчик може да даде отговора на въпроса как да се отблъснем от последното място на развитие в ЕС.
Просто трябва да затворим кранчетата по които изтича националното ни богатство.