Двойният стандарт към четвъртата власт

Преди близо 23 години румънците свалиха от власт комунистическия диктатор Николае Чаушеску и впоследствие той бе разстрелян, без дори да има пряка заповед за изпълнение на присъдата. Много експерти нарекоха румънската революция „телевизионна“, защото противниците на режима превзеха ПЪРВО националната телевизия и чрез нея диктуваха и хода, и документирането на събитията.

Но не, в България не е имало, няма и вероятно няма и да има телевизионна или каквато и да е медийна революция. Независимо, че последните събития с протести срещу Закона за горите извадиха парливо в обществото и въпросът за независимостта на медиите. Едва ли е нужно да преговаряме критичната медийна теория, според която „четвъртата власт“ обича да интимничи с първите три. Да напомняме ли, че парите в повечето медии НЕ ИДВАТ само от реклами? Идват чрез най-различни механизми за публично или конфиденциално финансиране, които обслужват корпоративни и/или държавни интереси. Медиите се адаптират бързо и гъвкаво според пазарните условия – ако бъдат лишени от „естествените“ си източници на финансиране, (реклами, спонсорство, продуктово позициониране и т.н.) те търсят алтернативни – напр. стават медийни партньори по оперативни програми на ЕС и защитават политики; политики, които не винаги са напълно в съзвучие с обществените нагласи.

Да бъдеш мейнстрийм медия е отказ от определени революционни принципи; дори не толкова отказ, колкото сделка, в която определени принципи се продават – принципите са сред основните „активи“ на медиите и ако не носят печалба – просто се заменят с по-печеливши. Сделката не винаги е приемлива за всички граждани. Гражданите подписват „договора“ за свободата на медиите на два пъти – веднъж на избори и втори път – чрез всекидневните си зрителски, слушателски, читателски и юзърски предпочитания. Медиите няма как да са по-бдителни и критични от своята аудитория. И да, медиите търгуват с влияние, власт и натиск. Това са неписани правила, или поне в „обществения медиен договор“ не са написани с големи букви.

Затова – не бързайте с бойкота на медиите, които са против вашите граждански принципи! Бъдете сигурни, че в общия типично български случай техни конкуренти биха „подкрепили“ вашето недоволство, яздейки го; и това ще продължи до момента, в който ще заемат мястото на дилъри на влияние. Станете самите вие медиа чрез активност в социалните мрежи и ще видите, че част от вашите приятели вероятно ще ви разприятелят. Да си медиа е сложно, но важно. Фактът, че този текст се появява в една влиятелна медиа като сп. „Мениджър“ трябва да ви каже още нещо – не всички медии търсят непременно благоволението на силните! Защото добрите медии набират сила и влияние именно чрез възможността да се дебатира и да се публикуват И позиции, които са неудобни. Докато има такива – няма да се налага да залавяме и разстрелваме диктатори…