Демокрацията не може да нахрани никого…

 Европейската банка за възстановяване и развитие публикува доклад , според който гражданите на страните от Централна и Източна Европа губят доверие в демокрацията заради лошите икономически условия. Най-сериозен спад регистрират демократичните нагласи на хората в Словакия, Словения и Унгария. 38% от домакинствата отговарят, че са намалили консумацията на храни заради кризата. Това е много тревожно, като се има предвид колко скоро хората от въпросните страни бяха жертва именно на най-изкусната система за унищожаване на демокрацията и икономическия прогрес в света.

Да зададем и популярния въпрос „Къде сме ние?“ Отговорът на който е – на ПЪРВО МЯСТО като декларирано усещане за „удара“ на кризата. Дори бихме казали, че за българите предишната и настоящата са си една и съща криза. За щастие, по отношение на загубата на доверие в демокрацията все още сме в средата, т.е. цари стабилна обществена апатия. Не знаем дали е по-добре да пазим демокрацията или да я жертваме.

А правилният отговор винаги е – да я пазим! Каквото и да си мислим за икономиката, важно е да си повтаряме максимата на Чърчил, че „демокрацията е най-лошата форма на управление освен другите, които са опитвани до момента“. Защото гаранциите за възможността при необходимост да изразим своето недоволство от икономиката са именно в демокрацията. Запазването на гладната и бедна, но свободна воля винаги се изплаща по-добре, отколкото получените „братски“ помощи; да си платиш сметката за скромен обяд със собствени пари и с много достойнство е по-приемливо от яденето на корем и записването в книга с вересии, пардон кредити.

Не е за хвалба, но ние преминахме почти през толкова кризи, че вече им губим бройката. До момента те бяха политически персонифицирани – „Луканова“, „Виденова“. Днес кризата е глобална и трудно можем да ѝ лепнем някой български политик като причинител. И дори да го направим – това едва ли ще помогне много. За сметка на това е добре всеки от нас да си помисли дали ще има сили да се изправи физически и морално пред демокрацията и да я запази от тези, които желаят да я употребят и захвърлят в трудния момент. Да ѝ помогнем, дори ако не вярваме много в нея.

Демокрацията е тази система, която ни дава правото да не вярваме на системата и все пак да живеем относително свободно в нея. Ако се откажем нея, винаги ще се намерят хора, които да направят така, че да не можем да се върнем назад, когато размислим…