Защо правителството не може и няма да пребори цените в пазарната икономика

Ако трябва да се признае нещо на правителството и лично на премиера, то е умелото изтикване в публичното пространство на удобно популистки теми за сметка на действително важните проблеми на икономиката и обществото. Изминаващата и тази седмица ни предложи поредица класически примери - за да се замъглят продължаващия скандал с бонусите и крайно тревожните данни за увеличаваща се безработица и спадащ износ първо беше атакуван Сергей Станишев по договора за пиар с австрийския лобист Хохегер отпреди 3 години - не че няма за какво впрочем, а след това земеделският министър отново поведе пред медиите драматичната си сизифовска битка с производителте на яйца и месо, и разбира се, с лошите посредници, търговци и търговски вериги. Този път две от заплахите направо ме разсмяха - ще пуснем полския внос на яйца (всъщност основно заради липсата му и ограниченото родно производство цените скочиха, но както и да е), и втората - ще спрем субсидиите на месопроизводителите (то почти няма такива, ама отново както и да е\.

Тъй като аз самият едновременно съм и икономист, а и имам три магазинчета за месо и деликатеси съм в някаква степен информиран за случващото се в момента на пазара, много бих желал да изложа собствените си мисли за цените на месото у нас и да обясня на разбираем език защо то поскъпва и ще продължи да поскъпва въпреки напъните на министъра на земеделието и храните, напоследък, уви, подкрепени и лично от министър-председателя.

1. Световната конюнктура - консумацията на планетата се увеличава най-вече заради натиска от Китай, Европа продължава да е най-големият производител и износител, а тъй като България от години е всъщност нетен вносител и на свинско, и на телешко месо, цената се покачва абсолютно обективно. Допълнително утежняващо обстоятелство специално в нашия случай е близостта с арабските страни, които свинско не консумират.

2. Продължение и дообяснение на горната точка е тоталният срив в последните 20 години на родното производство, по различни неофициални оценки около 65-75 % от свинското и телешко месо, което консумираме, не е произведено у нас. Впрочем по въпросите защо се е стигнало до тук, дали държавата харесва това положение и възнамерява ли и как точно планира евентуално да го промени - а това поне по скромното ми мнение е работа на министъра на земеделието и храните, аз поне отговори не съм чул.

3. Увеличение на енергийните разходи през последната година - ток, парно, газ, гориво, само заради това в момента всяко покачване до 6-8-10 % на ценовото равнище на годишна база на храните е напълно оправдано.

4. Сивият сектор в бранша - от производителите, през вносителите, едровите и дребновите търговци, укриването на данъци и най-вече на ДДС продължава да е повсеместно, всъщност ако не беше така цените щяха да са още по-високи, но конкуренцията пък щеше да е честна.

5. Отвореният в голяма степен европейски пазар - в различните държави свинското и пилешкото в магазините са само около 15-20 % по-скъпо, отколкото у нас, агнешкото - 25-50 %, но телешкото и говеждото са на близо двойни цени. С голяма доза сигурност може да се прогнозира, че и ние отиваме средносрочно към по-високи равнища, някакъв резерв можеше да се търси ако произвеждахме достатъчно, но по-горе посочих, че случаят не е такъв, а при отворени граници и много по-сериозни субсидии за западноевропейските животновъди битката ни с цените е абсолютно обречена.

Сигурно има и други причини месото да поскъпва, но горепосочените ми се струват достатъчни за опровергаване на абсурдните тези, че в една европейска демократична държава могат да се натиснат със заплахи и въобще прийоми от едно мрачно минало производители и търговци да свалят цените.

Едно леко отклонение ще направя с конкретен пример за цените на агнешкото, които винаги около Великден и Гергьовден стават национален проблем. Изказванията и коментарите в медиите бяха крайно повърхностни и заблуждаващи - на живо струвало 5.50-6 лв. на кг., значи в магазина трябва да е най-много 11-12 лв., нагоре било спекула.

Да, ама не, както казва уважаваният Петко Бочаров, аритметиката не е точно такава. Да, производителите получават 5.50-6 лв. на 1 кг. живо тегло, при 50 % рандеман е нормално трупното месо да е 11-12 лв. и то е толкова, но без ДДС. Ако производителят, след това кланницата и накрая месопреработвателното предприятие начислят честно ДДС, аз като дребнови търговец ще получа агнешкото да кажем средно на 11.50 лв. без ДДС или 13.80 лв. с ДДС и даже при минимална търговска надценка от 15 % цената за крайния клиент се покачва до около 15.50-16 лв. Всички останали коментари и импровизации са си грозни лъжи на неинформирани и некомпетентни хора, а и по действащото ни законодателство, така е и в Европа, впрочем, месо не може да стигне официално от поляната до трапезата - трябва да мине през лицензирана кланница, през лицензиран месокомбинат и да се купи от лицензиран магазин.

Сигурен съм, че написаното може да не се хареса на част от читателите, но положението е такова, а всичко останало поне според мен са импровизации и елементарен популизъм. Не си спомням кой беше казал, че безплатно в пазарната икономика е само сиренцето в капана за мишки, тази мисъл ми се струва подходяща за финал.