Зимата на нашето безхаберие…

Така се случи, че и аз стоях няколко часа в блокадата на автомагистрала „Хемус“. И мога да ви кажа като очевидец, че проблемът не беше в снега. Проблемът – за кой ли път – беше в главите на хората, които трябваше да разчистват и да регулират движението. Полицаите стояха, зъзнеха на студа, звъняха по телефони, псуваха началниците си, но не скачаха срещу заповедите, управляващи кризата от топли кабинети или празнични ивановденски трапези. Традиционно изненадалата държавните и общински служби зима взе три административни „жертви“, които без грам срам и чувство за заслужена вина прехвърлиха отговорността върху други, които си спасиха топлите службици. Най-недостойно се оттегли магистралният шеф Антон Антонов, който откри топлата вода с констатацията, че назначенията на сладките директорски длъжности в Национална агенция „Пътна инфраструктура“ били „партийни“ – не спомена само, че дори партиите изключват в случаи като този на „Хемус“…

Не си мислете, че ще изливам личния си гняв срещу безхаберието. Ситуацията на магистралата се оправи относително бързо и въпреки усилията на полиция и друга администрация. За сметка на това цяла седмица населени места останаха без ток и вода. Случва се всяка зима, можем да си кажем нехайно ние, хората, които живеем в София и големите градове. И най-ужасното е, че хем сме прави, хем не ни пука за това. Но дори и принадлежността ми към групата на хора извън бедствието не променя това, че извинението е неприемливо. Да, за пръв път някой се сеща да се извини в подобна ситуация; но не, по нищо не личи, че следващия сняг няма да предизвика същото бедствие. Колкото и да се надяваме и уповаваме на теорията за Глобалното Затопляне – нафтата от камионите на пътната администрация все пак трябва да се дели между почистването и алчните общински началници и шофьори.

И така, след последната виелица се оказа, че строенето на магистрали и тържественото им откриване явно носи след себе си и неприятните съпътстващи дейности като тяхното почистване, запълване на дупките, подравняване на неравностите и т.н. Зимата е препънала не един велик поход – спряла е Наполеон пред Москва, Хитлер пред Ленинград. Нашата не е люта като руската, но и кандидатите ни за велики исторически дела са далеч по-зиморничави. Още по-рано в човешката история Анибал е успял да преведе бойните си слонове през Алпите – без вериги и опесъчаване. В България зимното геройство се изчерпва с претакане на зелето и запалване на печката…

А когато нашата цивилизация бъде погълната от пластовете на времето, археолозите на бъдещето ще ги разровят и ще намерят предимно срязани трикольорни ленти и ножици…