Изводи от #Brexit

Вече сме „на другия ден“. Великобритания гласува, че иска да излезе от ЕС. Поне да направим няколко извода:

1. Не трябва да се правят позитивни неща с негативни задни мисли. Т.е. не трябва да се правят референдуми с цел да си оправиш вътрешно партийните драми. Или вътрешнополитическите проблеми.

2. Пенсионерите, и те са хора. И ако не им обръщаш внимание, по някое време им писва и правят напук на всички.

3. Нискообразованите са опасни. Защото вярват на всякакви глупости. От Безусловен Базов Доход, до илюминатската намеса във ваксините. Трябва да се инвестира в образование. Непрекъснато.

4. На популистите трябва да се отговаря бързо, аргументирано и непрекъснато. За да не им се дава възможност да посеят отровни зърна в душите и мозъците на хората. А националист-популистите са най-опасни.

5. В непрекъснато глобализиращ се свят да искаш да се откъснеш и сам да си решаваш проблемчетата, е тотална глупост. Не че не можеш да решиш някой и друг проблем. Просто проблемите стават глобални.

6. Светът не ти е длъжен с нищо, само защото си се родил и си биологична единица. Политиците популисти го внушават това. Истината е, че животът е непрекъсната битка. И всеки от нас я води всеки един ден.

7. Във все по-забързания свят, само непрекъснатото четене и учене ще ти даде предимство. Не вярвайте, че се става велик, без да учиш. Има няколко примера, които уж не били завършили нищо, ама не се споменава колко други неща са прочели или научили или откраднали или слушали. Учете се. За да не станете уплашени стари хора, поддатливи на манипулации.

8. Брюкселските чиновници са чиновници. И докато се занимават с големината и формата на краставиците, си повярваха, че са хванали господ (нарочно е с малка буква) за шлифера. Все по-голяма част от хората не разбира какво точно правят ония в Брюксел.

9. Комуникацията на правителствата и на евро-чиновниците с хората е на много слабо ниво. Политиците трябва да говорят непрекъснато. Какво се случва. Какво мислят да правят. На къде водят хората. Без тази базова комуникация, никакви кампании няма да помогнат.

10. Демокрацията не е състояние, а процес. Няма да се уморя да го повтарям. Всеки ден, всеки от нас, с всяко свое действие може да допринесе.

11. Демокрацията не се прави за два дена. Или за 20 години. Тя се дооформя непрекъснато. Няма окончателни решения. Има сегашно състояние, което е следствие на миналите ни действия и поставя началото за бъдещите ни решения. Преди две три седмици Магна Харта (договорът, с който са положени основите на демокрацията в Англия) навърши 801г. Само за информация го споменавам.

12. Вместо проблеми, може да се виждат нови възможности. Дано от тази ситуация се направят изводите от всички и се направят необходимите реформи. Иначе няма смисъл.

Всяка прилика с българската действителност е абсолютно целенасочена.