Ираван Хира: Държа на честните и прозрачни взаимоотношения и на отборната игра

- Господин Хира, какво е вашето разбиране за успеха? Кога един мениджър е успешен?

- Измерването на успеха е нещо твърде идивидуално. Аз лично смятам, че един мениджър е успешен, когато успява правилно да постави целите пред екипа си, съумява да мотивира и обедини всички около общата кауза. Много важно качество тук е способността на мениджъра да вижда както глобалната картина, така и да познава и анализира различните гледни точки в детайли. Това от една страна гарантира успех на конкретния проект, а от друга – създава трайно доверие и увереност в екипа.

- От кого научихте най-много в мениджмънта?

- Имам щастието да работя в мултинационална компания, с хора от различни националности и култури, на различни нива в йерархията на комапнията и с различен професионален профил. Това ми дава един много широк поглед върху управлението на световна корпорация с мащабите на НР. Наред с това, предизвикателството да приложиш този модел на управление на локания пазар, като го съобразиш с неговата специфика, е ежедневно и наистина сериозно. Именно тези уроци бих определил като най-ценните за мен.

- Парите ли са най-важното в бизнеса?

- Безспорно, парите са средство за осъществяване на бизнеса и негова цел. Това, което ни изгражда и утвърждава като професионалисти, обаче, са изправянето пред ежедневните препятствия, преодоляването им с общите усилия на екипа около теб и печеленето на трудните битки - заедно.

- Вие лично в какво вярвате?

- Искрено вярвам, и неведнъж съм споделял, че всичко, което си поставиш за цел е постожимо. Трябва само да си го представиш и да започнеш да инвестираш усилия и търпение в него. Доказват го много примери – както от личния, така и от професионалния ни живот, доказва го и пътят, по който е създадена и се развива компанията Хюлет-Пакард – до днес. Опитвам се да възпитавам този модел на бизнес възприятие и поведение в моя екип.

- Подценена ли е мениджърската професия в България? Какво трябва да се направи, за да се издигне престижът й?

- Не бих казал, че мениджърската професия е подценена като цяло у нас. Смятам, че всеки мениджър, приемайки тази роля, трябва ясно да осъзнава, че отговорноста за позиционирането му - сред колегите си, пред общестовото, е изцяло негова.

- Има ли български черти в мениджмънта? Кои са те?

- Ние, българите, сме амбициозни и непримирими, в добрия смисъл на думата. Има обаче фактори, които често ни пречат да постигаме целите си – това са липсата на зрялост, ниското самочувствие и неспособността за работа в екип. Добрата новина обаче е, че го осъзнаваме и полагаме усилия в тази посока.

- Кои са най-близките ви хора в бизнеса?

- Съвсем естествено, това са хората около мен – моите колеги. В същото време една организация не би могла да съществува сама за себе си – през годините екипът на НР България успя да изгради и развие стабилни взаимоотношения с нашите партньори. Отношения, базирани на доверие и водещи до бизнес резултати.

- Как подбирате хората в екипа си?

- Обграждам се с амбициозни хора, които не се страхуват от промяната, които приемат новостите като възможост за израстване – лично професионално и от гледна точка на бизнес резултатите. Държа на честните и прозрачни взаимоотношения и не на последно място – на отборната игра. За мен, това са качествата, които трябва да притежава идеалният екип.

- На какво искате да научите най-младите си колеги?

- Всички начинаещи следва да извървят своя професионален път, да вземат поуките си. Ние можем единствено да им помагаме да изминат този път по-леко и успешно, като не допускат грешките на растежа. Съветвам младите ми колеги да бъдат гъвкави и отворени към новостите, търпеливи и толерантни в отношенията си с околните.

- Нашето списание води мозъчна атака какво трябва да се промени в българското образование. Вие какво мислите?

- Ключова роля в транформацията на образователната система има бизнесът. Бизнесът трябва да влезе масирано в учебните заведения, трансферирайки знание и ноу-хау. От позицията на компания, която развива успешно редица образователни програми у нас, вярвам, че това е успешната формула. Окуражен съм от факта, че все повече компании подават ръка на младото поколение. За категоричната реформа в българското образование, обаче, е необходима и пълната подкрепа на държавата, както и волята и готовността на самите учебни заведения.

- Как преговаряте и кога смятате, че едни преговори са минали успешно?

- Воденето на преговори е талант, който същевременно изисква сериозна инвестиция. Успешният търговец е търпелив, умее да изслушва отсрещната страна, вниква в детайлите, дава правилните съвети. Отношенията с колеги, клиенти и партньори не са еднократен акт, а непрекъснат процес. Затова се чувствам удовлетворен, когато не само сме решили конкретния казус по най-добрия начин за всички страни, но и знам, че това ще стабилизира бъдещото сътрудничество.

- Какво трябва да прави една фирма, за да продължи да се развива в кризата?

- Категорично не трябва да спира да се променя. Тук много силна е ролята на мениджмънта, който да прилага нови модели на развитие и управление на бизнеса, да умее да мотивира екипа като активна част от този процес.

- Какви уроци научихте от кризата?

- Кризата се оказа изпитание за съществуващите икономически концепции и модели. Бизнесът навлезе в нов етап на управление, в който от първостепенно значение са максималната ефективност, производителност и гъвкавост. И големите, и малките компании променихме своите нагласи под въздействие на кризата. Начинът, по който всички ние вече работим, е ориентиран към оптимизация на разходите и повишаване на производителността. Именно кризата ни накара да търсим и намираме начини как да работим по-ефективно.

-Наистина ли кризата дава възможности и на вас лично какви възможности даде?

- Да, кризата ни промени, но за щастие НР беше от компаниите, които съумяха да запазят стабилни позции. Страната ни беше оценена като стратегическа локация за изграждането на мащабен инвестиционен център за отдалечени услуги, каквито НР развива в няколкото точки на света. Това беше поредното доказателство, че компанията има дългосрочни инвестиционни планове в страната ни. Вярваме, че това ще окаже положително влияние не само на пазара на труда у нас, но и върху икономиката на страната като цяло.

- Защо според вас бяхте номиниран за „Мениджър на годината”?

- Изминалите 2 години бяха години на трудни битки и заслужени победи за екипа ни. Вложихме всички усилия в две основни направления - позициониране на страната ни на инвестиционната карта на НР и развитие на вътрешния пазар. Като резултат успяхме да се превърнем в един от най-привлекатените работодатели в страната и най-сериозният инвестотор в сферата на високите технологии. В същото време останахме близко до локалните ни клиенти и продължихме да бъдем техен доверен и предпочитан партньор.

- Защо в България рядко малкият бизнес става голям?

- Ще си позволя да цитирам познатото правило, че повече от 90 % от успеха се дължи на точно планиране и поставяне на целите. Смятам, че то е релевантно и по отношение на мащабите на дадена компания.

- Какво може да направи държавата, за да заработи бизнесът по-спокойно и по-успешно?

- Ако трябва да посоча три посоки на подобрение, в позицията ми на чуждестранен инвестотор – това са: икономическа стабилност на страната, предсказуемост на средата и наличието и подготовката на квалифицирани кадри.

- В дълг ли са политиците към бизнеса и защо?

- Това, което наблюдавам от известно време е подобреният диалог между правителството и бизнеса. Смятам, че тази практика трябва да продължи и да се утвърди, тъй като ние имаме нужда да усещаме, че пред нас стоят хора, които се интересуват от проблемите ни и търсят правилното решение.

- Защо българите мразят богатите и успелите хора? Може ли това да се промени и как?

- На българите като че ли ни липсва достатъчно увереност в собствените възможности и стабилност. Смятам, че това е една от основните причини за неуспехите и чувството за неудовлетвореност.

- Какво трябва да се направи, за да стане България по-успешна? Кои са нещата, с които ние българите можем и трябва да се гордеем?

- Страната ни разполага с изключително ценни ресурси и е необходимо да работим в посока привличане на чуждестранни инвестиции. Мисля, че вече направихме сериозни стъпки в това отношение. Ефективният и постоянен диалог между бизнеса и управляващите също е ключов фактор за стабилизирането на икономиката.

Ираван Хира е генерален директор на „Хюлет Пакард” България. Магистър по изчислителна техника от Техническия университет в София. След дипломирането си работи в „S&T България”. В „Хюлет Пакард” България е от основаването на компанията през 1998 г. Семеен е, има две деца.

„Хюлет Пакард България” е дъщерна компания на световноизвестната корпорация за информационни технологии. Създадена е през 1998 г. През 2005 г. България спечели в конкуренция с 14 страни и НР инвестира тук в Глобален център за отдалечени услуги, който обслужва клиенти от Европа, Близкия изток и Африка. В центъра сега работят над 2500 души. НР създаде специална университетска програма, по която се подготвят студенти в СУ „Св. Климент Охридски”, Техническия университет в София и Нов български университет.