Криворазбраният Херострат

Много ми е неприятно да ви занимавам с една толкова неприятна тема преди празниците. И все пак – ако навън все още се разхождат хора, които пияни или друсани, или двете могат безнаказано да запалят колата ви – то проблемът си остава достатъчно актуален, за да обърнете малко внимание. Това може и да е форма на протест – българинът по принцип протестира, умъртвявайки мозъчни клетки и повръщайки, без да нанася по-големи щети. Но подпалвачите досега палят колите на беззащитни хора, които имат също толкова основание да са недоволни от ситуацията в момента. Една жаргонна думичка, отдавна влязла в речника на тийнейджърите е отражение на състоянието, което предизвиква социопатичното явление „масови палежи на автомобили“ – ИЗТРЕЩЯВАНЕ. Ако се заемем да го обясним наукообразно – изтрещяването има 4 основни компонента:

1. Социална безизходица – липса на ценности, липса на работа, липса на смислено занимание; пълна незаинтересованост към съдбата на малкия и леко превъртял човек и пълна незаинтересованост от него страна.

2. Чувство за „липсваща“ смислена държава – свързано с горното, но и допълващо сивата и смачката картина на действителността с абсолютна безнаказаност.

3. Тежък социален комплекс – завистта към реалното или въображаемо „имане“ на някой друг – подпалвачът не го познава, но му е хубаво да знае, че въпросният клетник ще остане без кола.

4. Задълбочено изпростяване, (ако искате да го наричаме с евфемизъм – личностна симплицизация) охотно стимулирано от заобикалящата среда и постно от към лични и колективни достижения общество.

Малкият човек от градското гето пали колите на останалите малки хора от същото това гето. Друг го вижда и решава, че това е много „яко“. Без дори и да е чувал за Анди Уорхол, подпалвачът вече се ползва от гениалността на неговото прозрение – „всеки има право на 15 минути слава“ – толкова, по ирония на съдбата е и времето, за което изгаря един автомобил.

Малкият човек от градското гето няма кауза – той има запалка; малката държава и нейната малокултурна политическа класа няма сили и способност да разбере малкия човек – тя доволно потрива ръце, че пак и се е разминало и не гори парламента или Министерския съвет, а колата на някой наивен избирател. Малките малоумници имат своя звезден миг и след няколко дни в ареста, някой висш магистрат преценява, че срещу парична гаранция могат да излязат навън и отново да подгреят нечии предпразнични емоции. За пореден път пред българския адов казан няма нужда от дежурен дявол – Малкият българин се е приготвил да вдигне градуса на националния комплекс с още една подпалена 20-ина годишна кола, която струва майка си и баща си на клетия ѝ собственик.

Но – Коледа е! И освен да добавим една малка и много егоистична 11-а Божа заповед – „Не предавай на огън колата на Ближния“ – друго май не ни остава…