Миграцията на министерствата – глътка въздух за всички!

Определено харесах София от последните почивни дни – спокойствие, места за паркиране, решително по-чист въздух – чак не ти се иска да я напуснеш. Макар да съм роден тук, не съм привърженик на крайните, ужким „шеговити“ предложения да се барикадираме и да не пуснем пришълците да се върнат. Отдавна смятам, че в държавата трябва да има децентрализация и столицата да престане да бъде „пъпа“ на държавата. За съжаление, до момента това си беше истинско „административно богомилство“, т.е. тежка ерес…

Да се обиждаме на „селяни“ е крайно нелепо и дано правителството удържи на своята идея да разпръсне администрацията в различни райони на държавата; и дано не се окаже, че с тази мащабна идея просто се наливат политически пари на верните на властта райони на страната. Защото в уродливата си форма министерското „изгнание“ може спокойно да си съперничи с докарването на Черно море до София. Толкова се надявам, че краят на лелеянето на София ще бъде един реален удар по тежкото наследство от комунизма, чиито лидери от селски произход тъпчеха всичко наред в централния град на държавата, за да преодолеят провинциалния си комплекс.

И без това градът е натрапен за столица след Освобождението като една утопична идея за южнославянска федерация, която е невъзможна на място с толкова горди чешити като нас и комшиите ни. Избрана просто, защото се намира в географския център на Балканите, София е заложник на тази нереализирана идея. Според Ърнест Хемингуей „всичко, което не е на море, е провинция“, а софиянци дори и свястна река си нямаме. Перловската Виена решително не заслужава толкова много българи да я поставят като крайна цел на житейските си планове и стремежи; от друга страна, ако спре да расте като огромен тумор във всички посоки, София би станала едно приятно място за живеене. Това, което липсва в града е просторът. Няма го, защото желанието на всички да се „устроят“ тук всъщност е истинската причина строежите аха да започнат да никнат едни върху други.

Затова – нека администрацията да се разпростре из цяла България. И да бъде изгнание за некадърниците и Нова Земя за добросъвестните хора, които не липсват в държавния апарат въпреки сериозните ни съмнения. Дано приказно красивите градове от двете страни на Стара планина получат шанс в този процес и в тези средища на Възрожденска България се завърнат пра-пра-внуците на хората, на които богатството не им стигаше и се вдигнаха през 1876 г. на въстание, за да имаме отново държава. Сега, държавата има шанс да им върне жеста. Моят прадядо например е бил търговец на добитък в с. Черни Вит, Тетевенско. Едва ли мога да стана министър на добитъка в Черни Вит, но защо пък да не се върна там, ако има как да живея прилично?!