Непобедимите – пореден епизод

Преди около 25 години Арнолд Шварценегер определено ми беше любимият актьор – богоподобен като своя герой в „Херкулес в Ню Йорк“. През уикенда моят детски кумир дойде за снимки на филм в България. А покрай него – Силвестър Сталоун, Чък Норис, Брус Уилис, Джейсън Стейтъм и останалите звезди от силно звездоносния филм „Непобедимите“. Може би съм пораснал, но нямаше тръпка като видях детския си герой на летище „София“. Не, не съм спрял да го харесвам заради гастрола му в политиката или гадния скандал, в който се забърка. Просто се замислих върху факта, че българските кинаджии (казвам го с огромно уважение към техния труд и талант) работят за чужди каузи, за чужда слава и ги избират за това, защото да работят качествено и обидно евтино. Стана ми мъчно, че България пак ще е декор на чужда история, а нашата непобедимост за пореден път ще е в умението ни да оцелеем в тежък момент. После ще гледаме филма и тихичко ще псуваме, че пак са се снимали с нас и у нас, а големите пари и славата е отпътувала за Холивуд и банковите сметки на бивши губернатори.

Актьори да стават политици се случва не за пръв път – Роналд Рейгън е най-известният от тях. И често се случва да изпълняват тази своя роля така добре, че животът на хората около тях наистина се случва като на филм. Проблемът идва, когато политиците решат да стават актьори – ролите им обикновено са смешни, преиграни и дори бихме се съжалили над тях, ако не ги играеха с нашите пари и в нашия живот. Нашите политици си играят на политика – около изборите сценариите и режисурата са особено нагласени и слаби. Наемането на статисти, които да изиграят ролята на някакъв тип гражданско общество в българската пародия „Ненаситните“ върви с пълна скорост. Ролята е епизодична – отиваш да гласуваш за героя Х и получаваш надница за статист. Сумата от играта на всичките платени статисти обаче е решаваща за сценария – подмяна на политическата воля в българското общество.

И отново ще се получи така, че ще гледаме филм, който сме гледали – сигналите за изборните нарушения ще си останат в мейкинга на филма, победителите няма да ги съдят, (нито в прекия, нито в преносния смисъл) а победените ще чакат следващото издание на политическите Оскари, за да си го върнат на победителите. В тъжната документалка, наречена „Съвременна България“ ще продължаваме да гледаме предимно хора, ровещи в кофите за боклук, примати от по-ниско еволюционно стъпало в ролята на супергерои и други съвсем реални риалити-ужаси.

Все пак – десетки векове сме били все Expendables* – вероятно и този път ще успеем да се справим… Но защо някой път да не опитаме с повече хепиенд, който да ни се случва тук и сега?!

 ------------------------------------------------------------

* Непобедимите