Обречени ли сме на зависимост от Газпром – митове и легенди?

Доста  се изписа, че поради високия процент на зависимост от вноса на руски природен газ, България няма вариант да покрие в краткосрочна перспектива на допустима цена внезапен дефицит в резултат на евентуално прекъсване на доставките на руски природен газ през Украйна или на икономически сблъсък на санкции – контрасанкции. Следователно сме обречени на зависимост от Газпром, поне докато не дойде годината 2019 и потече азерския природен газ. Евентуално. Подтекстът е, че няма смисъл в краткосрочна перспектива да се стремим към „откъсване“ от газовата хватка на Газпром, а по-важния извод е, че поради това трябва да се противопоставим на въвеждането на икономически санкции срещу Русия от ЕС.  
Прокрадват се устойчиви внушения, че поради 90% зависимост от вноса сме обречени да внасяме природен газ от Русия, при това в степен която граничи с кабална подчиненост.

Твърдя, че благодарение на високите цени на внасяния у нас природен газ в продължение на години и изключително ниските равнище на потребление, диверсификацията на доставки от 2,6 милиарда кубически метра, макар и зависимостта като проценти да представлява 90% от общото потребление, е значително по-лека и решима задача отколкото диверсификацията на зависимостта например на Германия от руски газ. Важни са обемите, а не толкова процентите. Важно е балансиране на газовите потоци по месеци, по групи потребители, а не абстрактните съждения за това какво правим ако в продължение на година или две нямаме доставки на руски природен газ. В нашия случай можем да разгледаме

два сценария – първият е спиране на доставки през Украйна в случай на неконтролирана ескалация на конфликта. В този случай България разполага с възможности за внос през терминала Ревитуса при това в количества, които могат да достигнат милиард кубически метра.  Това винаги е било реална хипотеза. Друг е въпросът, че нито БЕХ нито Булгаргаз са я проработвали, нито правителството е обявило търг за реализацията и от други компании. И тук проблемът е в липсата на воля и готовност, а не в отсъствието на обективна възможност.

Допълнително можем да увеличим добива от местни находища до равнища от 600 милиона кубически метра – разбира се, ако премахнем ограниченията на мораториума и позволим интезификация на добива. Говорим за достоверно усилие в рамките на една – максимум две години – период в който всяка криза около Украйна ще бъде решена. Напомням на скептиците, че и двете прекъсвания на природния газ от Украйна не продължиха повече от три седмици. Какъвто и да е типа ескалация на конфликта, той трудно може да продължи повече от един – максимум два месеца. Нито Газпром, нито Русия могат да издържат повече. ЕС също няма интерес от тотално блокиране на доставките, защото темата в нашия съюз не е дали изобщо да имаме внос на руски природен газ, а как той да се конкурира на нашите пазари и как да спазва европейските правила..

Тъй като сценариите за спиране на природния газ през  Украйна обикновено се разгъват около зимния сезон – имаме достатъчно възможност да се запасим до следващия сезон с природен газ, като нагнетим максимално високи количества природен газ в газохранилище Чирен – 450 милиона кубически метра природен газ. За да отпадне натиска върху баланса на Булгаргаз или Булгартрансгаз от поддържането на подобни резерви с цената на кредити, е необходимо правителството да предложи на Народното събрание те да бъдат третирани като стратегически резерви, като бъде приложен сходен режим със стратегическите резерви от нефт и нефтени деривати.

Останалият дефицит – може да бъде покрит със спестявания или заместване на горивото –в топлофикациите и други потребители.
Изключваме напълно интерконекторите и други хипотези, които са реални в хоризонт от две години.
При казуса – диверсификация в условията наказателна мяра или контрасанкции от руска страна поради наше съгласие за налагане на икономически санкции от страна на ЕС – тази теза сега се разгръща медийно от проруските кръгове – нещата никак не са безнадеждни, отново по причина ниските равнища на потребление. България може без никакъв договор с Газпром чрез суапови сделки и доставки на ВПГ на терминалите в Ревитуса и Мармара напълно да компенсира количествата на Газпром. Суаповите сделки са възможни от поне четири години, но липсата на воля и желание от българска страна ги препятства – Стокхолмския синдром за който говорихме. Те и днес се пренебрегват в основни документи – като енергийна стратегия, декларации на партии и Народно събрание и в решенията на КСНС.

Аргументите против диверсификацията чрез ВПГ доставки обикновено опират до по-високата цена на ВПГ газ – особено по дългосрочни договори. Цените на ВПГ по подобни договори с индексирани към цената на петрола, но освен това има и количества – неголеми, но възможни – които се търгуват на спот пазарите. Ако поради нашата ленност БЕХ и Булгаргаз нямат капацитет да купуват на спот пазара, то такава опция съществува при големите компании търговци. Не е сигурно, че ако го правим сами ще ни излезне по-евтино – не на последно място поради непрогнозируеми „скрити“ разходи. За четири години след последната криза със спирането на природния газ ние не направихме нищо за преодолеем основния ни недостатък - липсата на институционален опит и капацитет в нашите енергийни дружество при търговия с алтернативни източници, в това число ВПГ. БЕХ и Булгаргаз проспаха възможността да създадат търговска структура, която да набере опит и реализира сделки на спот пазарите с ВПГ или друг газ. Но това отново е следствие не от обективна невъзможност, а от съзнателен отказ. За други възможности – внос на ВПГ от Америка и от други държави и включването на интерконекторите ще трябват вероятно още три години. Но дори и в този случай можем и следва да погледнем към стратегическата значимост на подобен род инвестиции, които ще ни позволят да достигнем равнището на конкуренция на вътрешния и регионалния пазар на природен газ, които са невъзможни при отлагане на реалната диверсификация.

В заключение, не вярвайте на тезата за обречеността на усилията за диверсификация, защото тя изхожда и се защитава от хора, които имат изначален конфликт на интерес при нейната защита – обвързаността с руския газов монопол. Ако мислите, че това е останало в миналото, дълбоко се лъжете. Достатъчно е да попитаме Булгаргаз, защото няма намаление на цените на природен газ от 1 април с процентите с които те падат в Гърция, Италия и Германия. В момента Газпром предлага допълнителни отстъпки само и само за да запази пазарния си дял – като тези отстъпки достигат до 10%. Да сте чули Булгаргаз да е поискал подобни отстъпки и ако ги е поискал да ги е получил?

Няколко неща са сигурни:

Ако волята ни за диверсификация и за реална конкуренция на българския газов пазар продължава да бъде „пленена“ от интересите на група гора, закачени за финансовите потоци на Газпром – в това число и проекта Южен поток – нямаме шанс да се измъкнем от енергийната бедност и да оздравим газовите ни дружества.
Второ, светът и след Украйна ще си остане трудно прогнозируем и високо рисков. Пазарът на енергоресурси също. Поради това единствените източници върху които имаме контрол това са добитите от местни сондажи природен газ и нефт, които са установени, че ги имаме. Но затова трябва да премахнем мораториума, който спира инвеститорския интерес към проучвания и добив както на конвенционален, така и неконвенционален нефт и газ.
Трето, със сигурност форсираната диверсификация ще натовари сметките, поне в краткия хоризонт, вероятно между 200 и 500 милиона евро, в зависимост от пазарната конюнктура и избора на вариант за диверсификация. Но ползите в средно и дългосрочен период ще бъдат многократко по-високи като конкуренти цени и като добавена стойност за българската икономика. За сведение на скептиците ще им припомня, че само преразглеждането на газовия договор с Газпром през 2006 година не натовари допълнително с над 500 милиона евро. Платихме и останахме също толкова зависими.
Изборът си е наш, в това число и да останем в плен на мисълта за нащата обреченост. Всичко започва и завършва в нашия ум и мисли, в нашата решимост и готовност да се възползваме от възможностите и добрите практики.

Илиян Василев, статията е от авторския блог на експерта