Оставки, протести и добри намерения по пътя към енергийната пропаст

Медийният ефир изобилства с шедьоври на хибриден политически и бизнес жаргон по проблемите на енергетиката - драматичен суспенс - дали, кой и кога ще стачкува, изключителна доминанта на отрицанието и почти нищо в съзидателен план. Както и предположих преди време в отсъствието на "справедлива ръка на пазара" - Форца Дивина, никой от участващите в уравнението на ескалиращата с дефицити енергетика страни - нито производители, нито потребители, нито посредници ще получат удовлетворение от решенията на Форца Умана - на човешката ръка.

Няма жив човек, който поставен начело на КВЕР да може да убеди всички страни, че взетите решения са равноотдалечени като заинтересованост и балансирани като съотношение разходи - ползи. Настъпи време разделно - всеки срещу всеки.

И се тръгна на принципа на силовия натиск - кой по- по- най- може да впечатли институциите - парламент и премиер и да ги убеди, че с "един удар" - с нечия оставка или национализация нещата ще се решат.

Истината е, че повечето от протестиращите, които искат другите да платят сметката на мъчителния преход в енергетиката, имат собствен принос към проблемите.

Част от работодателските организации и профсъюзите ревностно поддържаха проекта за АЕЦ "Белене"  и оказаха активна подкрепа, благодарение и на която невъзвратимите загуби отлетяха отвъд трите милиарда лева /крайната оценка ще я видим след решението на арбитражния съд/. Не вярвам подобен сигнал за личната им отговорност да са подали към главния прокурор.

Пак част от протестиращите, включително сред онези, които в момент в парламента импровизират на тема оставката на министъра или на председателя на КВЕР, имат личен принос в известната далавера с ВЕИ централите - независимо от това дали са законни или незаконни. Разликата е в тежестта на загубата за държава и потребители, защото акумулирания в банки и фирми дълг отдавна е социализиран.

Сагата с "американските" централи има много ясен списък с български инициатори и участници и то в няколко правителства. Американските инвеститори са консуматори на краен продукт на българската политическа и бизнес среда. Но никой не протестира срещу причината, а само срещу следствието.

Да не се заблуждаваме - този тип бизнеси с гарантираните печалби от изкупуването на тока по завишени и извън пазарни цени за сметка на потребителите не е нито морален, нито оправдан от гледна точка на дългосрочен бизнес риск. Защото в бизнеса има едно правило - ако нормата на възвращаемост върху капитала е устойчиво над средната за сектора и ползите са гарантирани извън пазара на търсене и предлагане, това не пазарен, а държавен бизнес. И тогава никой няма право да "плаче" на рамото на КВЕР или на правителството, че държавата си оттегля вересиите. Кога са получавани лесни и гарантирани от държавата пари - е нормален и законен бизнес, когато трябва да връщат версиите - другите ни виновни?

Не такава трябва да бъде представата ни за българския бизнес - казвам това, защото бях сред хората, които създадоха първата бизнес организация извън казионните - Българската Международна Бизнес Асоциация, която след това се претопи в КРИБ. 

Дълбоко се прекланям пред бизнесмени, които рискуват със собствените си пари, които създават българските аналози на компании като Скайп или растат без патерица от държавата. Но трябва да се разбере, че след като си получил много милиони не благодарение на качеството на идеята или поетия личен риск, а като функция на близостта с един или друг от държавата или на всепризнатата колективна далавера, до която само малцина са имали достъп - трябва малко смирение.

Няма лесни още по-малко единствени и бързи решения в енергетиката. Има дълъг и труден път, по който всеки трябва да намери оптималното съчетание между смирение и защита на личен или корпоративен интерес.

В едно обаче представителите на работодателските организации са безспорно прави - това, че не може да се иска опрощение на грехове или някой да поеме непропорционален дял от щетите, докато няма виновни и наказани. Докато не се открият и схемите, по които енергетиката се източва и до ден днешен от богопомазаните, защото дори днес да се социализират дълговете, утре ще изникнат нови, които пак индустриалните и индивидуални потребители трябва да плащат. И така до безкрай - тук не може да има две мнения.

Добрата вест за потребителите - която изобщо не е свързана с действие или бездействие на нашите институции или политици е, че енергийните сметки ще намалеят - на горивата и на природния газ, което позволява относително по-големи буфери при прехода към либерализиран пазар в енергетиката, в това число и известно повишение в цената на електрическата енергия.

Затова оставете пазара да реши уравнението в енергетиката, а държавата да си прибере вересиите и да управлява прехода, за да запази системната стабилност.