Посветено на читателите...

Този път искам да започна оттам, където повечето медийни текстове завършват – с БЛАГОДАРЯ! Четенето на коментарни текстове, често пъти твърде критични и на моменти чернеещи до загуба на светлинката в тунела вероятно изисква много повече търпение и желание от написването им. Благодаря ви за това, че ми помагате да не я губя и аз! В една трудно преводима от немски максима на Конрад Аденауер се твърди, че “Единствената тор, върху която не може да порасне нищо е песимистът”. Вярвайки силно в истинността на неговите думи се надявам, че приемате критичния ми поглед по-скоро откъм градивния им замисъл, отколкото като израз на песимизъм.

Песимизмът има великата деструктивна сила да види невъзможности там, където е пълно с възможности. И тъй като скоро ще е Коледа и вярващи, и не дотам вярващи ще си пожелаят разни хубави неща, аз ще си пожелая да имаме повече оптимистични читатели, които ни подсказват за възможностите, които сме пропуснали да видим; читатели, които са готови да посадят идея дори върху нечий песимизъм и да повярват, че може да я реализираме заедно.

Благодаря ви, че не се отказвате! Това е важно за “Мениджър” и за мен - когато всичко в обществото и икономиката върви добре, да постоянстваш е лесно и логично. Да постоянстваш в трудния момент е изключение, което прави вашата подкрепа изключителна. Публикуването на текстовете с връзка към социалната мрежа “Фейсбуук” ми дава възможност да общувам и с харесващите, и с нехаресващите и им благодаря, че изразяват отношение – това е смисълът на този тип коментарни рубрики. Отношението дори към едно глупаво или налудничаво мнение е по-добро от липсата на такова.

Не поради липса на събития и не заради творчески мързел тази седмица реших да скъсам лентата на събитията и техния коментар. А защото вярвам, че дори една сериозна медия като “Мениджър” трябва понякога да съблича деловото облекло и да се появява приятелски неглиже там, където не я очаквате. И се радвам, че вашата реакция на тази често неочаквана среща е толкова позитивна. Често си обещавам да пиша предимно позитивни коментари и най-често нарушавам обещанието си. Не с лоша умисъл, а защото като медиен човек имам афинитет към посочването на лошите новини. Чувствам се зле, когато някой или някои се опитват да скрият очевидни безобразия. И ви благодаря, че дори тогава споделяте моето разочарование! Така все пак има шанс да намерим път извън него. И да си пожелаем оттук нататък да имаме по-малко поводи да се разочароваме.

Не губете своето желание да четете и лошите, и добрите новини. Във време като това, в което живеем, човек често рискува да се удави в потока от утилитарна информация и преследването на рационалната полза от всяка минута. Отделяйте една малка част от деня си за нещата, които привидно няма да ви донесат нищо днес – възможно е утре да се окаже, че са променили живота ви.

Банално казано, но – обичайте се и бъдете обичани! Обичта ще остане с нас дори, когато Коледа и Нова година минат и няма кой да ни припомни, че трябва да се обичаме. Тя е великата сила, която понякога ме кара просто да се събудя една сутрин и нещо в мен ме кара да благодаря на хора, които почти или даже съвсем не познавам...