Приятелю, мой...

Преди още да го видя за около седмица всяка година по това време, той вече е напомнил, че от предната ни среща е минало доста време. Не просто защото е топло или на останалите хора не им се работи – морето бърника из подсъзнанието ми, започва да отдръпва погледа ми от компютъра и съвсем във фройдистката традиция ме кара да се зазяпвам в язовири, фонтани и синьо-зеленикави коктейли.

Когато и последното парче багаж потъне в багажника на колата ме обзема ведрото чувство, че моят син приятел вече се е успокоил и ме притегля заедно с всички излишни куфари и вързопи към себе си. Като истински добър приятел никога не се сърди, че пристигам късно, рано или задължително с много багаж. Вълнува се и диша учестено – или поне ми се иска да е така. Най-ценното приятелско му качество е, че не ревнува, не се натрапва, не ме припира - просто знае, че ще дойда.

Понякога дори не успявам да го прегърна още първия ден – не знам дали сте забелязали, но когато стари и добри приятели се видят след дълга раздяла – не бързат с проявата на чувства. Усещам присъствието му преди още да го видя. Достатъчно е да вдишам несравнимия морски аромат, смесен с вълнението на други приятелски срещи и вече знам, че съм попаднал където ми е мястото.

Един ден, един ден ще намеря начин да му поискам разрешение и да се преместя да живея някъде наблизо; така, че да се срещаме всеки ден. Аз ще съм остарял, моят син приятел ще си е все така млад и напиращ с неудържима енергия. Ще го поглеждам всеки ден за компенсация на всички тези почти инцидентни наши приятелски срещи. Ще плувам и ще се ровя в пясъка – ще го докосвам дори когато ми е твърде студено, за да си покажа носа навън.

Специално в негова чест тази година си купих сламена шапка от един пазарен ден в село Лесидрен. Уж не носи шапка, а някак я хареса и майтапчийски духна по-силно, за да ми я събори от главата. И в момента, докато пиша тези редове, се е протегнал приятелски пред мен и освен своя любим син цвят е облякъл и някаква сребристо-бяла дреха, която му отива. Една лодка с червени платна пъпли точно по границата между двата цвята – явно иска и той ми покаже, че има нова шапка. Добре де, естествено че твоята, с червените платна е по-хубава. Аз просто реших да се маскирам като Ърнест Хемингуей – приятелска шегичка… Зная, че я разбираш! Ей сега идвам да поплувам…

Дори и сега, докато отпивам едно уиски на верандата и ти казвам „Наздраве!“ – знам, че една вълна се е огънала в приятелска усмивка и ми отговаряш „Наздраве!“

Така ми се иска да живея по-близо до морето, преди да ми се е наложило да пиша римейк на „Старецът и морето“…