Свободи срещу сигурност

През септември 2004 г. тогавашният британски посланик в Италия сър Айвър Робъртс казва на закрита среща в Тоскана пред около стотина души, че президентът на САЩ Джордж Буш-младши е „най-добрият вербовчик на Ал Кайда“. САЩ вече са нападнали Ирак като част от Войната си срещу тероризма и под претекст, че Саддам Хюсейн държи оръжия за масово поразяване, каквито в последствие не са открити.

Сър Айвър изобщо не е имал намерение да създава дипломатически скандал, но точно това се случва. За негово нещастие на конференцията присъства журналистката от „Кориере дела сера“ Моника Герзони, която публикува изказването му. На другия ден британското външно министерство коментира само, че вижданията на техния посланик в Италия не съвпадат с правителствената политика,  но не го отзовава, съобщава в. „Гардиън“.

Частният американски тинк-танк „Институт за икономика и мир“ (ИИМ), авторитетен източник, цитиран от сп. „Икономист“, следи индекса на тероризма по света и забелязва следните тенденции. До 2000 г. терористичните атаки убиват годишно около 3000 души по цялото земно кълбо. С масовото убийство от 11 септември 2001 г.  в САЩ броят им скача над 5000, след което следва известен спад до старите нива. След нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. обаче числото на жертвите тръгва стабилно и неотклонно нагоре, за да стане над 10 000 през 2008 г. А след началото на Сирийската гражданска война в края на 2010 г. загиналите от тероризъм рязко започват да се увеличават и за 2014 г. те са вече точно 32 658 души. За миналата година още не са направени

изчисления.

78% от всички смъртни случаи обаче и 57% от атаките се случват само в 5 държави – Афганистан, Нигерия, Ирак, Пакистан и Сирия, са изчислили от ИИМ. Само че ние в Европа не се впечатляваме от тях, те са малки съобщения в колонките на вестниците. Когато обаче тероризмът влезе у нас, придобиваме съвсем друго отношение.

Трагедията от 22 март в Брюксел е ужасна и е нормално целият свят да е потресен. И най-лошото й поражение върху човечеството освен отнетите невинни животи е, че отново даде аргументи на защитниците на ограничаването на свободите.  Дори вчера наш известен професор и политически коментатор обясни публично, че спасението за Европа е да стане като САЩ – да приеме някаква форма на Закона за Патриотизма и да започне масови репресии като американците след 2001 г., защото „либерализмът и малоумното левичарство“ затривали Стария континент.

Ако тези мерки, които САЩ предприеха след кървавия атентат на 11 септември и които се изразяваха в ограничаването на редица граждански свободи, работеха - да ги приемем, защо не? Само че фактите показват, че те не работят. Даже влошават нещата. Това е имал предвид сър Айвър Робъртс със забележката си в Тоскана. Тези мерки родиха само скандали – масово следене на невинни хора и неограничено съхранение на резултатите от това следене в съмнителни бази данни, които могат да се използват за всичко, подслушване на европейски лидери и икономически конкуренти, мъченията в Абу Гариб и Гуантанамо, откарването на заподозрени без съд и присъда със самолети на ЦРУ до други държави за изтезания, съмнителни инвазии и съмнителни подкрепи за

„враговете на нашите врагове“, демонизиране на цяла една религия. И въпреки това – никакво намаляване на тероризма, а увеличаване на жертвите му 9 (девет!) пъти след 2000 г., както твърдят от ИИМ.

Не знам защо е необходимо след всяка трагедия като тази преди дни в Брюксел да си напомняме безсмъртната мисъл на Бенджамин Франклин, изречена още през 18. век: „Който е готов да се раздели с част от свободата си в замяна на малко повече сигурност, в крайна сметка ще изгуби и двете.“  Както виждаме – и фактите я доказват. И ако се подадем на призивите за ограничаване на гражданските права в името на борбата с тероризма, в крайна сметка той така ще победи.

Много анализатори след Брюкселската трагедия пак припомниха, че тероризмът не е враг, а тактика. Той няма щаб квартира, която да нападнем, нито лидери, които да убием и да си решим проблемите. Срещу тази тактика работи само интелигентността, а не агресията. Като че ли след Студената война специалните служби в победилия лагер на Запада се разпуснаха и започнаха да разчитат повече на електронното следене, отколкото на доброто старо разузнаване. Терористите могат да бъдат победени само с него. Вербуване на агентура в техните среди, внедряване, събиране на данни по старомодния човешки начин, корумпиране на лидерите им, следене за слухове и настроения.

Защитниците на „твърдата ръка“ срещу тероризма в Европа всъщност искат тотална реорганизация на държави с традиционни и вековни ценности, които в тази реорганизация ще бъдат погазени, и то най-вероятно (както показва историята в САЩ) безрезултатно. Но нека осмислим още два факта. Само 2.6% от жертвите на терористичните атаки в периода 2000-2014 г. са от Западния свят

(Европа и Америка). А ако изключим загиналите в атентата от 11 септември 2001 г., този процент става 0,5. В същото време жертвите на убийства по света са 13 (тринайсет!) пъти повече от тези на тероризма. (Всички тези данни отново са на ИИМ.) Та като имаме предвид това, струва ли си такава голяма реорганизация в традиционния либерален западен живот? Или може би тя е много по-оправдана – 13 пъти по-оправдана! - за спиране на убийствата, отколкото на терористичните атаки, но за това никой не отваря въпрос?

Лично аз отказвам да бъда победена от страха. Не ме плаши тероризма, плаши ме страха, който се насажда у европейските граждани от някои от техните лидери и авторитети, плаши ме възможността да се погазят либералните ценности на Стария континент, плаши ме неефективността на специалните служби. Очевидно е, че прилагането на повече агресия срещу терористите само увеличава тяхната агресия срещу нас. Европа има неизмеримата „мека сила“ на своята цивилизованост, култура, демокрация, както също бе припомнено след кървавата драма в Брюксел. И в нея е спасението, не в репресиите и ограниченията.

А ето още един факт, този път от Световната здравна организация. През 2007 г., когато от тероризъм са загинали около 10 000 души по света, са починали 1.5 млн. деца под 5 години от лечими болести. Ето срещу това аз искам твърди, решителни и агресивни мерки.