Ти, който вчера…

Ти, който вчера…

 Ти, който като същински Арахангел Михаил си се приел насериозно в ролята на пешеходски душевадец, едва ли смееш да ходиш пеша по улиците, защото вероятно те е страх, че такъв като теб или по-ненормален може да те прати на някое светло и студено място. Погледна ме и почти чух как двете ти мозъчни клетки изтракаха като слаботокови релета: „…тоя нема да ми ритне колата, нема да му спирам!“ Няма защо да ти обяснявам точно на тебе, че утре на зебрата друг „светия“ може да сгази жена ти или детето ти… Познавайки те добре, те сигурно внимават повече, когато пресичат.

Ти гледаш на пешеходците като на нисша форма на живот, която има право на рисковано провиране между твоя таралясник и тези на останалите свръхчовеци, които кръстосват по Важните Си Дела тесните и задръстени софийски улици. Твоята крехка и съмнителна връзка с цивилизованото поведение е фактът, че имаш книжка и малко пари, с които можеш да си позволиш автомобил-оръжие, с който хладнокръвно и лесно можеш да отнемеш живота на човек, когото не познаваш. И въпреки всичко – идва Коледа. Дори на война, хората в окопите спират да се стрелят, за да празнуват и да си докажат, че един ден войната може да свърши и да живеят пак по-човешки. Тази, в която участваш, няма край…

Едва ли си представяш също, че всеки жалък пешеходец е стотинка, която НЕ плащаш за литър гориво. Защото много те притеснява, че хобито ти да караш сякаш си единствен на пътя, започна да струва доста по-скъпо. Аз също имам кола и все по-рядко я карам – И заради такива като тебе. Не ме е страх да си призная, че ме е СТРАХ от факта, че кретените на пътя имат смазващо числено превъзходство. Установих, че всекидневното псуване, свиркане, паркиране, престрояване и засичане ми пречат да мисля. А мисленето отличава човека и някои еволюционно по-развити биологични форми от недотам развитите и подчинени на инстинкта си твари. И затова, често и напълно доброволно излизам на улицата невъоръжен. Спирам на пешеходната пътека точно преди да минеш през краката ми; преди, с някакъв дивашки шофьорски рефлекс ритах колите, които ми отнемаха предимството на пешеходната пътека – малкото условно парче земя, което би трябвало да мога да използвам, за да премина улицата. Сега просто вдигам ръце и отминавам…

И въпреки, че само преди малко Ти обясних, колко си прост и опасен – пожелавам ти НИКОГА да не ти се случва да успееш да сториш това, което всеки път се силиш да направиш – да удариш човек на пътя...

 

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Стартъп за $1.5 млрд. фалира, представял 700 индийски програмисти за AI алгоритъм
На днешната дата, 7 юни. Имен ден празнуват Валери и Валерия
КЕВР предлага поскъпване на тока и парното с 5% от следващия месец
Петър Дилов: Присъединяването към еврозоната ще повиши покупателната способност на българите
Тръмп: Си Цзинпин ще възобнови износа на редкоземни минерали за САЩ
Скандалният инфлуенсър Анрю Тейт остана без шофьорска книжка в Румъния
Неизвестно за известните: Модният революционер, на когото маркиза и звезди донасят късмет и пари
Защо Германия иска да отмени един от националните си празници?