Трусовете в ГЕРБ тепърва предстоят

Едни от най-важните процеси на българската политическа сцена текат в средите на ГЕРБ. Не се заблуждавайте, зад фасадата на монолитността са в ход мощни подводни течения. Кой? няма да изпусне контрола върху ГЕРБ и играе чрез главния си коз - Цветан Цветанов и неговото влияние върху партийните структури, парламентарната група и което е по-важно върху бъдещите избори, кандидатските листи и кадровите асансьори. За да спази ритуала на "единството" и единочалието в ГЕРБ, той предпочита да работи с "апостолските си подвизи" по места, и близка работа с коалицията Цацаров - БДЦ, ПФ, АБВ, БСП и ДПС. Не Борисов, а Цветанов осигури конституционното мнозинство, с което минаха поправките. Той дирижира принудителното отстраняване на министър Христо Иванов и блокирането на съдебната реформа. Направи го по неговия начин, с което загатна за предпочитания от коалицията Цацаров сценарий за ново правителство на ГЕРБ без други десни.  

Реформата в МВР е поредната "линия на разлом" в ГЕРБ, защото Цветанов смята МВР и сферата на сигурността за своя база, в която няма да търпи конкуренция, още повече от "външен" човек като Румяна Бъчварова. Някаква реформа в МВР може и да се случи, поне медийно - обратното би било прекалено радикално като очакване на този етап. Едно е сигурно, Цветанов разчиства терена около премиера от конкуренция, за да няма Борисов друга опора освен неговата.

През 2013 година Кой? реализира схемата за външен контрол върху Борисов чрез изваждане от уравнението на Цветанов, сега пробват обратното: контрол чрез Цветанов върху ГЕРБ с две хипотези - отстрелване на близки до Борисов ключови министри, президент и съюзници и ако това не успее като последно средство фронтална атака.

В една посока тегли премиерът, защото реформите и битката с корупцията не могат да се отлагат - премиер и министри са на показ, тяхна е отговорността и всеки ден реално губят позиции, власт, влияние. В друга посока дърпа парламентарната група Цветанов. Според него ГЕРБ има бъдеще само като продължава да бъде монополист вдясно и като канибализира десните си партньори, а поддържа активна връзка с коалицията Цацаров. 

Това е формула на архитектите на прехода, в която влиза и мобилизирането на новия Бареков - референдума на Слави Трифонов, както и нов проект на базата на НДСВ и неговия лидер, за който ще знаем повече идната седмица.

Цветанов упорито и системно прокарва идеята за самостоятелно управление на ГЕРБ чрез правителство на малцинството и подкрепа, която той лично ще договаря и ще контролира в този парламент. Тази формула е изключително надеждна, защото всичко ще е предмет на сделки по интереси, медийно пакетирано като "широк консенсус". Цената на политическото брокерство ще "хвръкне" до тавана. Със сигурност реформи от радикален и оздравителен тип няма да има. В тази "група" няма нито силни управленци, нито реформатори, има само политически брокери, като

Пеевски, Първанов, Цветанов. 

Борисов изглежда разбира, че държавата върви към катастрофа без реформи и разчита на няколко министри в своя екип да стигне до спасителен бряг. Неговата формула е да продължава да бъде монарх и да налага еднолично курса и темпа на движение на ГЕРБ, като партия с подкрепа в целия политически спектър. Ще трябва да се научи обаче да съжителства с равни и превъзхохдащи го като реформаторски и професионален потенциал хора.  А това никак не е сигурно.

Трябва да се признае едно негово качество - той успя да генерира гласове в центъра, дори в ляво и то по начин, по който по-интелектуално наситената политика на десните реформатори не може да генерира. Повечето от "автентично десните" сами се поставят в положение на превъзходство спрямо електората, а това не може да им спечели нито симпатия, нито мнозинствата, необходими за провеждане на реформи. Не съдете абстрактно за идеалния, а за конкретния електорат и обществени нагласи в тази далеч от перфектност България.  В този смисъл коалицията вдясно и дори в по-широкия формат на прореформаторските сили, колкото и далеч да е от идеалния вариант, единствено може да свърши реформаторската работа. Борисов е необходим за нейния успех. 

При това положение е добре Реформаторите и особено ДСБ и гражданските движения, да си държат каналите отворени за взаимодействие с хора като Бъчварова и други "сходни по кръвна група" в правителството и парламентарната група на ГЕРБ, защото в предстоящите процеси там не могат да си позволяват служебна победа на Цветанов. Не могат да си позволят и лукса да се залъгват,

че не ги интересуват процесите в ГЕРБ, или че там всички са "маскари". Това не означава, че трябва да бъдат безкритични, а само, че трябва да отчитат общия контекст на случващото се в ГЕРБ, перспективата за усилване на позициите на Цветан Цветанов и окончателно осуетяване на реформите.

Още по-голямо е значението на гражданските структури и движения, защото процесите в ГЕРБ едва ли ще генерират съдържателни, още по-малко самоиндуциращи се и качествени по подразбиране реформи. Самата партия не е направена по модел който да излъчва множество качествени и естествени лидери при предопределени номер едно и номер две на върха. Затова и вътрешните процеси не раждат силни и самостоятелни играчи с ярка физиономия и реформаторска тяга. 

Със сигурност предстоят битки в ГЕРБ, при това не само за съдбата на реформите в МВР, за антикорупционните мерки, както и за всички други стратегически линии за развитие на България. Във въздуха витае и напрежението от спирането на евросредства от Брюксел и края на романтичния период между западните партньори и ГЕРБ.

Вероятно най-видимата част от вътрешните битки в ГЕРБ ще бъде изборът на кандидат за президент. Там групата около Цветанов ще направи всичко възможно не само да не бъде преизбран сегашния президент, но и да не допуснат нов "Плевнелиев". Още отсега промотират свой кандидат от ГЕРБ, който вече е одобрен от "конституционното мнозинство". Но тепърва трябва и Борисов да го приеме, а това не е сигурно, защото с ярко прозападен президент на него му е по-лесно да играе ролята на тоталния балансьор. 

Още по-важно е дали ще се преодолее непримиримостта и крайния радикализъм в българската десница, при който цялата енергия отива във взаимно отрицание.  

Продължавам да не вярвам, че този парламент ще позволи да се случат реформи, дори в този полувид, в който те се оказват на изхода на Народното събрание. При текущите центробежни тенденции в Реформаторския блок, ще бъде цяло чудо ако партиите в него останат заедно до новите избори. По-важното е, че реформаторите са блокирани да разширят електоралната си подкрепа. Дори не е сигурно, че при нови избори те ще успеят да мобилизират целия си стар електорат с нови реформаторски послания, не за друго, а защото привързаността на някои от тях към властта е многократно по-силна от желанието и възможностите им за реформа. Бъдете сигурни, че вече части от РБ търсят продължение на властта в полето на генетичната им обвързаност с проекти като НДСВ. Знайно е, че само реформатор, който не мисли за утрешната си властова позиция, може да реализира радикално движение напред. 

Преди следващи избори трябва да се промени изборното законодателство, за да се разшири периметърът на избирателната активност и да се върне усещането за справедливост и честност на изборите. И тук Борисов трудно може да замести Цветанов, който му осигурява комфорта на властта, без значение на методите. Следващи избори едва ли ще родят нещо кардинално по-различно, но още отсега е важно да се съхрани потенциалът за управление в дясно.

В рамките на заложения модел целта на Цветанов не е да конфронтира или замести Борисов, а да го отслаби, за да стане решаващ и незаобиколим фактор в партията, с когото всичко и всеки се

съобразяват. Той има контрол върху финансирането на партията, ползва се със самостоятелни канали за комуникация с всички други партии, владее кадрите на партията и се намесва в кадровата политика на всички министерства. 

Нищо чудно един ден Борисов да съжалява за самоизолацията си от партийната работа защото няма резервен Цветанов, който да му печели избори. 

Ключът към решаването на проблемите вдясно е активирането на гражданските структури и движения за да се увеличи избирателната активност, за да се прокарат възможно най-рано законите за електронното гласуване и да се разбие моделът на матрьошкината демокрация за контрол на властта чрез малцинства, контролиращи по-големи малцинства. Не е вярна тезата, че гражданските сдружения са априори безсилни или неконкурентни на партиите, въпреки, че не може да се сравни привлекателността на едно гражданско движение с възможностите за политическа и житейска кариера, които партиите предлагат на гражданите. 

Каквото и да се обобщава за ГЕРБ, процесите в тази партия не са нито еднозначни, нито предопределени. Нито пък са без значение за другите партии и за бъдещото на страната. Всички допитвания посочват, че без ГЕРБ не може да се реализира управленски проект, в този смисъл вътрешните битки накъде да тръгне партията - дали по пътя на Цветанов могат да имат съдбоносни последствия. Трябва да гледаме на рисковете, заплахите и възможностите, които се откриват пред българското обществото не през призмата на нашите възприятия за едни или други лидери, а

през реалните факти и обстоятелства "на терен" и най-вече през призмата на това, което можем да променим, това което можем да предотвратим и това, от което можем да се възползваме за да тръгне България напред.