Четенето, начин на употреба

Животът ни е изтъкан от клишета. Затова, когато говорим за важни неща като смисъла, любовта, хуманността, приятелството, и литературата и четенето винаги използваме такива. Клишетата най-директно и проверено докосват хората и достигат до мозъка им. Защо ли е така? Има две причини според мен – едната е силата на простотата и универсалността в тези фрази, а другата е неразбирането за клишираността на тези изрази и тяхната изтърканост и загубен смисъл, поради ниската култура и необразованост на хора, намиращи в тях собствен смисъл. Тези изрази се използват, цитират, постват в социалните мрежи, изтъкват се като житейски концепции и философии. Какво седи зад клишета като „Бъди себе си.”. „Бъди естествен.”, ”Покажи истинското си „Аз”.”, развявани от псевдогурута, сричани от тийнейджъри, търсещи себе си, майките им, подсмърчащи от красивата любов между милионер–доминатор с мания за контрол, пошляпващ метресата си и опериран от чувства – съвременният идеал на милиони жени по целия свят и България. Петдесетте нюанса грамотност в съвременното ни общество, та чак до модни „звезди”-еднодневки и участници в телевизионни реалити формати. 
Можем да разглеждаме всеки проблем през собствената си призма, да философстваме надълго и нашироко за това как се случват нещата, да обръщаме внимание на негативите, или само на позитивите, да сме едностранчиви или обективни, да говорим за тенденции, явления, да търсим виновни, да обвиняваме, да славословим, да си намираме идоли или да развенчаваме предишни такива. Единственото важно нещо обаче, остава къде е визията ни за какво е всичко това, къде отиваме, какво търсим, за какво живеем, как да направим нещо, докато сме на този свят. Да знаеш значението на думите „екзистенциален” и „емпатия” се превръща в новото класово разделение в обществото. Тук се отваря голямата пропаст между образован, мислещ, разбиращ, развиващ се, търсещ, успяващ и променящ себе си и света човек, и битуването без идеали, амбиции, посветено на задоволяване на нагон и нужди, агресивно, затъпяващо, егоцентрично, себично, егоистично, нараняващо и търсещо водач и виновник за всичко, същество, което поради липса на хоризонт, смята къщата, колата, телевизора и кварталната кръчма за центъра на Вселената. Това е неговата малка вселена, създадена от него в

ролята на бог, създадена да обслужва единствено и само него. Няма други светове, няма докосване между галактиките и обмяна на звездна материя. Не че е важно да се знаят тези думи. Важно е разбирането за тяхната важност. И тук е мястото на книгите.
Има много противници  на значението на книгите и четенето за това да бъдеш добър човек, да си силен, можещ, успял, реализиран. Да си знаещ е единственият начин, за това не говоря. Но да, може да си прочел много малко книги, или дори да си неграмотен, както има много хора по света, и да си добър човек и уважаван член на обществото. Като ловец, земеделец, строител, рибар, прекрасни професии и начин на живот, да работиш с ръцете си, или тялото си, и да, имам предвид, в този случай, модерните по нашите ширини успешни професии на мутра, престъпник или проститутка, които далеч не уважавам като по-горе споменатите, но ползващи се с изключителен престиж в нашето общество и са лелеяни от ужасно много млади хора като бърз и сигурен начин за забогатяване и добра реализация – като шофьор на престъпен бос, бияч, или метреса. Тези примери виждат нашите млади, и всички ние, в медии, вестници, списания, в интернет, социалните мрежи. А сега и в книгите. Мечтата да си държанка на милионер, който да те обгрижва, ограмотява сексуално, издържа, да не може да обича, а ти да си лудо „влюбена” в него. Ето това е любовта в най-големия днешен бестселър. Наскоро в една група на четящи във Фейсбук една майка беше написала, колко много й е харесала най-модерната книга в България в момента, на един български влогър, написана от 25 годишен мъж за 12-годишни деца, изградена само от клишета и баналности, наречена „литературно явление”, и колко умна и важна била за нейната 15-годишна дъщеря, и как си я обсъждали, та само чакала дъщеря й да приключи с другата книга, за петдесетте нюанса любов, и тя да я прочетяла и да си обсъждат. Да, чете се в България! И младите четат, и родителите им! И си обсъждат книгите! И опашки има в книжарниците! Чудя се кое и как ще обсъдят майка и дъщеря – техниките на връзване, секс играчките, тоталния контрол, пляскането, сивотата на очите на главния герой, модела на колата или хеликоптера му? Какъв съвет ще даде майката на

наследничката си? Да не прави като нея да се жени за баща й, и да си намери „сивия” принц?
Ето и това е четене, и книги, и опашки по книжарниците. За това трябва да говорим за четенето като начин на употреба. И не, не искам да морализаторствам, издания като по-горните е имало, има и ще има, и трябва да има, защото книгите са и забавление, те са и бизнес, и се подчиняват на търсенето на пазара. Но трябва да наричаме нещата с истинските им имена. И да се опитваме да показваме силата и същината на нещата. Явления като тези две – най-горещите в момента, оглавяващи всички класации по продажби, са нещо нормално навсякъде. И поднасям моите почитания  и поздравления към авторите и издателите им, напипали толкова вярно пулса на обществото ни и масовите читателски ниво и вкусове. И изразявам пълното си несъгласие с хората обявяващи всяко книжно тяло с текст  за книга и литература. Защото те не са. Това изместване на разбирането на обществото за стойност и важност убива целия литературен контекст и посланието за задължителността на образованието и четенето за формирането на едно мислещо човешко същество в съвременния конкурентен свят. Отново губим директната връзка между книгите и реализацията – не само професионално, но и като добри, хуманни и социални представители на обществото, а не удобна почва за всякакви лъжемесии, политически манипулации, псевдо патриотични и националистически говорения, пропаганда, промиване на мозъците и всякакви лъжи.
Това е основата на проблема. Без образование и четене, но на истинска литература, не говоря само за висока такава, а и за жанрова, но такава, която изпълнява функции, носи послания, осмисля, учи, разказва, дава емоционални и човешки познания, кара ни да съпреживяваме и чувстваме, отваря светове и други животи,  смисъл и разбиране за важността на всичко това, прокламирано от представителите на Ренесанса и Просвещението и нашите възрожденци, ние ще потънем в мизерията на духа, унижението и робското разбиране за незначителност и агресивното скотско поведение на егоистичните, комплексирани, без етика и морал, фанатични и отричащи всичко извън тях, орди, които гледаме през телевизионния екран и живота ни. Защото „голи са без книги всички народи”…
Аз вярвам в бъдещето ни, в силата на книгата да учи, да променя, да развива, да докосва, да разкъсва, да боли, да дава, да освобождава. Тези книги искам да се четат, тези книги искам да се обсъждат. Четенето не е панацея само по себе си. Разбирането за неговата важност и смисъла му, ще излекува обществото ни.

Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК