Човечеството никога не е било по-здраво от когато и да е в своята история

Докато през по-голямата част от историята човешкият живот е бил "самотен, беден, противен, скотски и кратък" (по Томас Хобс), то днес по-богатата част от човечеството живее в материално благоденствие, здраве и комфорт, с какъвто не са разполагали дори средновековните крале.

Всекидневието ни е пълно с неща, които приемаме за даденост, но които са били невъзможен лукс за хората в началото на 20. век. Можем например да завъртим крана и от него да потече чиста вода, за която знаем, че няма да ни зарази с холера или тиф. В магазините имаме достъп до такова разнообразие от храни от цял свят, каквото не са виждали дори римските аристократи. Във всяка кухня има подправки, които някога са били толкова скъпи, че са предизвиквали войни. Поради разнообразната диета мнозина днес дори не са чували имената на ужасни болести като скорбут, рахит и пелагра, засягали огромен брой хора в недалечното минало. Тези заболявания са предизвикани от дефицита, съответно на витамин C, на витамин D и калций, както и на витамин B3 (ниацин).

Разполагаме с хладилници, в които да съхраняваме храната си и купуваме хранителни продукти преминали през санитарен контрол. Затова не се тревожим от възможността храната, която ядем да ни убие заради болестотворните организми в нея. Може би по-важно от всичко казано дотук е, че за разлика от хората преди 100 години не живеем с всекидневния страх, че всеки момент ние или някой наш близък ще се разболее от смъртоносна инфекциозна болест.

Тези разлики между "тогава" и "сега" могат да бъдат видени, буквално. Когато разглеждаме фотографии на хора от началото на 20. век можем да забележим разлики, които отиват отвъд бита, облеклото и оформлението на прически и мустаци. Можем да видим например, че много от заснетите хора, с изключение на аристократите и по-заможните граждани, са осезаемо по-ниски, отколкото са нашите съвременници днес. Можем да забележим и много други дребни свидетелства за труден живот – белези, следи от прекарана шарка, рахит, несиметрични лица и тела, тъмна и загрубяла кожа. Това наблюдение не е универсално, но контрастът със здравия и благоденстващ вид на хората в съвременните фотографии е очевиден.

Основната причина за тези разлики е в лошото качество на живота в края на 19. век дори в най-богатите страни. Недохранването, лошата хигиена и повсеместните заразни болести са били "нормалното" положение на нещата.

От 1900 г. до днес очакваната продължителност на живота в развитите страни се увеличава почти двойно от около 40-45 години до близо 80 години. При това най-големият напредък става факт между края на 19. и средата на 20. век. Парадоксално или не, най-голяма заслуга за този прогрес имат чистата вода и сапуна - две неща, които днес приемаме за тривиална част от всекидневието. През втората половина на 19. век, след много горчив опит градските власти в европейските градове постепенно стигнали до извода, че изходите на градската канализация и източниците на питейна вода трябва да бъдат напълно изолирани едни от други. В резултат в края на 19. и началото на 20. век градовете започнали да филтрират и хлорират питейната вода, както и да внимават със "заустването" на отходните канали. Без преувеличение тези промени спасяват милиони човешки животи и слагат край на мръсните пренаселени викториански градове с техните ужасни условия за живот. Според някои историци именно чистата вода е отговорна за половината от постигнатото намаление на смъртността през миналия век, както и за две трети от намалението на детската смъртност за същия период.

Своята сериозна роля изиграва и науката. В резултат от работата на Луи Пастьор и Роберт Кох микробната теория за инфекциозните болести постепенно си пробива път към общественото съзнание. Иначе казано хората разбрали, че болестите се причиняват от микроорганизми. Това довело до друга тиха революция, променила живота на човечеството. Хората започнали да си мият ръцете със сапун, например след работа, преди ядене, преди операция, както и след други действия, за които знаем, че изискват миене на ръце. Този прост акт, миенето на ръце със сапун довел до драматично намаление на инфекциите, както и на случаите на деца с забавено развитие. Междувременно, появата на хладилниците и въвеждането на пастьоризацията в началото на 20. век. довели до бърз прогрес в безопасността на храните.

Развитието на медицината е друг важен фактор, заради който днес сме по-здрави в сравнение с хората преди 100 години. След чистата вода и хигиената, ваксините са следващото нововъведение, което предизвиква най-голямо подобрение в здравния статус на човечеството. В продължение на едно столетие се появяват поредица от ваксини, които освобождават хората от ужаса на някои от най-смъртоносни инфекциозни заболявания. Сред тях са ваксините срещу бяс (1885), чума (1897), дифтерия (1923), туберкулоза (1927), полиомиелит (1955 и 1962), дребна шарка (1964) и хепатит B (1981). Факт е, че благодарение на ваксините, днес малцина жители на "първия свят" са виждали дете увредено от полиомиелит, нито са чували за стерилитет, предизвикан от заушка. Ако трябва да сме благодарни на едно единствено нещо в хилядолетната история на човешкия прогрес, бихме избрали именно този факт. Най-накрая, но не на последно място, появата на антибиотиците през 30-те и 40-те години на миналия век намалява значително смъртността от заразни заболявания.

Факт е, че хората запечатани на старите снимки от началото на 20. век никога не се усмихват. Причините за това са различни, като сред тях е дългата експозиция на тогавашните фотоапарати. При всички случаи обаче трябва да сме благодарни на тази особеност, защото по това време състоянието на зъбната хигиена е било ужасяващо от днешна гледна точка. Ако днес приемаме ходенето на зъболекар като нещо рутинно, то в онези времена единствената стоматологична помощ достъпна за повечето хора е била ваденето на развален зъб. При това проблемът далеч не е само естетически. Липсата на зъби и заболяванията на венците влошават качеството на живота и водят до сериозни здравословни проблеми. Ще споменем само още един факт, заради който трябва да сме благодарни, че живеем в 21. век – според едно медицинско изследване публикувано през 1908 г. зъбните инфекции в началото на миналото столетие са предизвиквали смъртност, варираща между 10% и 40 %.

Освен, че сме много по-здрави в сравнение с хората преди 100 години, днес имаме безпрецедентни в историята възможности да се грижим за здравето и външния си вид. Благодарение на науката и на световната козметична индустрия днес човешката кожа е единственият човешки орган, който буквално може да бъде подмладяван. Козметиката срещу състаряване е реалност. Съществуват достатъчно научни изследвания, които показват, че този вид продукти могат да подобрят състоянието на кожата по всички измерими показатели. Според Европейската организация по молекулярна биология световният пазар за подмладяваща козметика през настоящата година е на стойност 114 млрд. долара.

Всяка епоха има своите тежки проблеми за разрешаване и нашата не прави изключение. Истината обаче е, че днес живеем по-добре, по-спокойно, по-дълго и по-комфортно от всички човешки същества живели някога. Огромния прогрес в качеството на живота и здравето на хората през изминалото столетие е факт. Факт, който трябва да ни напомня, че има за какво да се борим и че има за какво да сме благодарни.