Шенгеница

 В един свой текст от края на миналата година хипотетично си представих, че вече НЕ СА НИ ПРИЕЛИ в Шенген и какво биха казали българските политици по въпроса. И за съжаление – хипотезата се припокри с антитезите на Холандия и Финландия. И двете държави смятат, че България няма нито воля, нито идея да се справи с корупцията в съдебната система и да имаме правова държава така, че и ние, обикновените „виновни по презумция“ да усетим, че реално има кой да въздава справедливост. Едва ли някой в България може да си изкриви душата и да каже, че е видял устойчиви резултати и от полицията, и от съда.

Хипотезата ми обаче не се доказа напълно – аз очаквах политиците, съдиите и прокурорите да се хвърлят в защита на своите безобразия и да ни настроят срещу „лошите“ шенгенци… Вместо това получиха височайша директива да си мълчат. Дали от гузно съгласие с несъгласието на поне две европейски държави да ни търпят безобразията или пък защото идват избори, които и без това ще са белязани от апатията на нешенгенизирания избирател? Има шанс мълчанието просто да е един плах опит да се направим всички, че не усещаме миризмата от съда и политическата система и да си пътуваме кротко изчервени в обществения асансьор. Траем си, пък на следващото раздаване ще извадим някоя цветна карта от тестето в ръкава и може да ни огрее…

Всичко щеше да си мине мирно и тихо и пак щяхме да си пием и да си псуваме кротко и приятно мазохистично, ако един производител на високоалкохолни стимули на национално съзнание и гордост не беше „изокал“ мощно „Булгар, булгааар…“ и не беше скочил в тихия басейн на предизборната летаргия. Защото той е много ярко доказателство за това, че системата смърди, преяжда редовно с власт и трябва да бъде сменена. Опитите на българските политици и висши съдебни магистрати по утвърдена соц-традиция да „побратимят“ Катуница и Шенген едва ли ще минат.

И за да не подскачам раздразнен около темата и да не решите, че искам да яхна и аз т.нар. междуетническо напрежение, веднага казвам какво ми се струва утопично подходящо – „внос“ на съдии и прокурори. Противоконституционно е, но би помогнало много и точно затова никога няма да се случи. Така де – то мачовете от футболното първенство не могат да се проведат, ако няма купен съдия, та съдебната система ли ще позволи такова прахосване на мръсни пари.

А междувременно – ще има да гледаме още дълго български сапунки на тема „морал и корупция“ – все така с около 7 часа разлика…