Ще подкрепим ли Северен поток-2

Ще подкрепим ли Северен поток-2

По предварителни данни на 18 декември т.г. се очаква България да се разграничи от усилията на страните от Централна и Източна Европа, които подписаха протестното писмо срещу Северен поток-2 и да го подкрепи.

Планът е вместо да се включим към общата позиция да представим собствен проект за мини-Южен поток, върху който да стъпи мечтата "Балкан" хъб. Не мислете, че това се прави по заръка на Газпром. Напротив - руският газов монопол не може да си позволи, нито пък има каквото и да е желание да продължи да изпробва "потоци" по Южния коридор. Особено при тези цени, при изключително тежкото си финансово състояние, при очаквания през следващата година ход с премахване на монопола на компанията за търговия в Европа, при продължаващото разследване за злоупотреба с монополно положение. Това накара компанията рязко да ограничи новите си планове, в това число да излезне от собственост в дъщерни дружества като Овергаз. Реакцията на новата българска активност в Москва е свръхсдържана, а посланието хладно - получете зелена светлина от Брюксел пък тогава ще говорим.

Затова проектът Южен поток се префасонира - за да се загуби генетичната връза с Южен поток. Всъщност до този момент реалните действия от българска страна по родния хъб са изцяло и само свързани с нови маршрути за руски газ - или версии на Южен поток или транзит през турски поток от юг.

Нека да сравним плановете на Булгартрансгаз по руско направление и плановете за диверсификация с неруски газ.

По руското направление разчетите са за над 42 милиарда кубически метра морски газопровод - версия на Южен, които трябва да излязат южно от Варна. След това тотално лишения от друга логика, освен да обслужва руски газови потоци газопровод Варна-Оряхово, както и двата лупинга при наличната към момента информация - всичко на умопомрачителната сума от над 3 милиарда евро без достоверен разчет за приходи и пазарна осъществимост. Това е диверсификация и енергийна сигурност "по руски".

Сега да видим какво се предвижда по направление извън руския газ. Към момента имаме планове за навлизане в България на неруски газ - този от Шах Дениз - 2 само 1 милиард по договора на Булгаргаз, който ще се транзитира по интерконектора Гърция-България. Цяло постижение е, че изобщо имаме окончателно инвестиционно решение, макар, че елементът "окончателно" е условен - инвестицията ще зависи от резултатите на маркет теста.

Сравнението очевидно и като усилие, и като инвестиционни намерения и като мащаб очевидно е в полза на проектите с руски природен газ.

Ще кажете - да, но хъбът ще разчита на местен добив. Но фактите са упорито нещо. Вероятността да обслужваме собствен добив от Черно море е безспорно светъл лъч надежда, но за съжаление с такава висока степен на риск и неясна вероятност, че никой нормален предприемач няма да го включи в бъдещи газови баланси, поне докато проектите не минат фаза търговско откритие. Ако изобщо се стигне до подобна фаза и нещо се открие от компаниите, които ще сондират в блока Хан Аспарух. Имаме нужда от подкрепа, но не и от прекомерни очаквания.. Ако стане, в

оптимистичния случай, няма да бъде по-рано от 6-7 години - хоризонт до който и мини Южен поток и хъба трябва да бъде построен - тоест руската версия на диверсификацията при всички случаи ще бъде реализирана. На мен ми е трудно да преценя като окуражителна, ако съм една от местните добиващи компании, новината, че сто километра южно от района, в който ще добивам, излизат над четиридесет милиарда кубически метра природен газ на основен конкурент. При този свит пазар и неясни перспективи за търсене. 

Всъщност твърде малко от това, което сега се представя като радикална промяна и порив към независимост в сферата на природния газ е съпроводено с финансови разчети и представлява оптимална защита на българския национален интерес. Един от водещите мотиви на управляващите българските енергийни дружества да задържат текущото състояние и ключов аргумент против отварянето на транзитната ни система за алтернативен пренос е публично изтъкваното опасение, че можем да се лишим от изгодните договори за транзит с Газпромекспорт, главно заради клаузата - "транзитирай или плати".

Истината е, че това не може да бъде по-далеч от истината. Веднъж защото тарифите за пренос на руски газ са толкова приятелски - в цяла Европа няма по-ниски от тях. Скоро могат да придобият елемент на нерегламентирана държавна помощ. Разликата между това което искаме от Газпромекспорт и това което например предлагаме на желаещите да транзитират газ по новия интерконектор Гърция-България се измерва в пъти.

Ако сега транзитираме реално около 15 милиарда кубически метра газ, като приходите ни от транзит са малко под 100 милиона долара, то същите приходи при съобразени с регионалния пазар цени на преноса бихме получили ако транзитирахме под 5 милиарда кубически метра. Това е капацитета само на интерконетктора с Гърция. А ако добавим и другите интерконектори, и реверсивните връзки с Гърция, Турция и Румъния то заключението не може да бъде друго освен това, че всяко задържане на отварянето на българската преносна мрежа за природен газ към различни компании - търговци - ни лишава от стотици милиони долари нови приходи, над онези които сега получаваме по договорите с Газпромекспорт. А най-лошото е, че фрагментираме пазара на транспортни услуги на природен газ с ясно изразени фаворити и привилегировани.

За това да помислим още веднъж.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ