Променящият се пейзаж на енергийния пазар: Зелените предизвикателства и банковите решения

През май тази година, се проведе събитието RE-Source Southeast, което събра производители и търговци на енергия от възобновяеми източници, инвеститори и потребители, за да споделят опита си по пътя към декарбонизацията. В дискусията, относно очертаните тенденции и бъдещо развитие, участва и член на Надзорния съвет на ПроКредит Банк – Патрик Цайтингер.

“Доволни сме да видим, че българският пазар се отваря и тук има български разработчици на проекти, малки и средни предприятия, регулаторни органи и дори политици дошли специално, за да разговарят за финансирането на възобновяема енергия”, започва с речта си Цайтингер.

Той отбелязва, че пазарът все още не е толкова развит и има поле за значителен растеж, говорейки от дългогодишна международна практика, тъй като ПроКредит Банк се занимава със зелено финансиране от повече от 15 години.

Базирана в Германия, финансовата институция трупа опит в далеч по-развит пазар за възобновяема енергия и в основата на бизнес модела си винаги е поставяла понижаването на риска от дейността си върху околната среда. Банката е инсталирала свои фотоволтаични покривни централи в България, както и в други страни, а вече от над 4 години целенасочено мотивира и своите клиенти към изграждането на такива с цел намаляване на въглеродния отпечатък.

От почти десетилетие електромобилите са основният транспорт за пътувания до клиенти, а мрежата от безплатни зарядни станции е още една крачка към устойчивия подход на институцията.

Цените на електроенергията обаче са силно променливи и това затруднява финансирането на някои проекти в сферата на възобновяемите източници.

“Смятам, че България все пак е много добра среда за финансиране на  фотоволтаици върху покриви или други форми на възобновяемата енергия за собственото потребление на енергията” добавя той.

Фотоволтаичната електроенергия за собствено потребление може дори да не изисква инсталацията да е свързана към енергийната мрежа, но това е препоръчително, за да може да се споделя произведения ток и с други ползватели.

В бъдеще се очаква такъв тип локални фотоволтаични системи да стават все по-важни за общия енергиен капацитет. Прогнозата е, че над 40% от този капацитет ще бъде осигурен от локални фотоволтаици, като тази тенденция вече е видима. Наблюдава се значителен ръст в този вид инвестиции и се забелязва значимо влияние, особено във връзка със устойчивостта - намаляването на въглеродните емисии и създаването на нови пазарни възможности, които ще се увеличат и в бъдеще.

Това променя цялостно пазара, защото в миналото големите международни корпорации не са били насочени толкова към устойчивостта, колкото към развитието на проекти за изкопаеми горива, където съответно не е имало място за малки производители. Възобновяемите технологии дават достъп до ефективно производство на енергия при значително по-малки мощности на инсталациите.

През последните години ПроКредит Банк трупа опит във финансирането на енергийни общности или наричани също енергийни кооперативи и на гръцкия пазар. Това не е нова правна структура и се използва в Западна Европа от над 100 години.

Патрик Цайтингер допълва, че “идеята е проста – хората създават правна организация, която им позволява да инвестират в собствено производство на електроенергия, която на свой ред се потребява и от самия регион. Това им позволява да инвестират капитал в нещо дългосрочно, устойчиво и печелившо”.

Когато работи с местните общности, ПроКредит Банк анализира условията, при които се прави инвестицията и избира да подкрепи проектите с най-висока природна и социална добавена стойност. За предпочитане са инсталациите върху непродуктивни земи, също така с общности, които могат да  направят инвестицията образно в собствения си двор. Целта е хората да не гледат на тази инсталация като на нещо обезпокоително, а като нещо, което им генерира пасивни доходи. Така се променя нагласата на населението и енергийният преход събира много по-голяма подкрепа.

Чрез зелената Европейска Таксономия, Европейската комисия има за цел да предели кои икономически дейности да бъдат класифицирани като екологично устойчиви в бъдеще. Това е дългосрочен политически проект, който има за цел да превърне Европа в първия въглеродно неутрален континент до 2050 година. Тя поставя зеленото финансиране под прожектора и ролята на финансовия сектор в това отношение ще се увеличава. В бъдеще всички банки ще трябва да показват съотношението на зелените си активи – зелени кредити към общо отпуснати кредити. Предвид, че ПроКредит Банк вече има над 20% зелени кредити на групово ниво съгласно рамките на груповата зелена облигация, това ще даде добри резултати от ранното навлизане на институцията в тази област. Цайтингер отбелязва, че би било справедливо да има и някаква форма на капиталово облекчение за банките със зелени кредити в сравнение с отпускащите незелени кредити.

Таксономията поставя високи критерии по отношение на ESG – екологичните, социални и управленски практики, от които компаниите могат и трябва да се поучат.“ В сравнение с другите участници на пазара, ПроКредит Банк вече е напреднала по отношение на ESG и Таксономията на ЕС наистина ще ни възнагради за това. Ще ни коства по-малко, за да се съобразим с тези критерии, които в момента се превръщат в стандартна пазарна практика”.