Когато се задаваше империализмът - или едни от най-полемичните документални филми преди и след 1989 г. накуп

През февруари 1988 г. на обитателите на Партийния дом в Русе им се налага да преглътнат, че шествието на майките с колички, които настъпват към тях, всъщност не е с цел да ги поздрави. Мнозинството гневни жени са не само най-автентичният кадър от граждански протест в края на социализма заради обгазяването на града с хлор от грандоманския завод в Гюргево. При премиерата на документалният филм за събитията на Юри Жиров „Дишай" месец по-късно, у нас е създадена първата опозиционна организация (Обществен комитет за екологична защита на Русе), последвана и от още дисидентски инициативи. Филмът, който се превръща в един от символите на промените (а гражданският повод за него ескалира в политически протест), е част от програмата на КиноФабрика този уикенд (2-4 октомври), посветена на полемични документални филми, направени преди и след 1989 г. и на дискусии със създателите им.

Документалният трип в рамките на Фотофабрика 2015 ще се проведе в Чешки център и започва в петък от 18.00 ч. с филма "Технология на злото" (1984-1989), в който Татяна Ваксберг разказва за първи път през документи на МВР, БКП и още четири архивни институции за насилственото преименуване на българските турци, последвано от експулсирането на 300 000 от тях в Турция.

Програмата в събота и неделя е от 14.00 до 20.30 часа и включва още 6 заглавия:

•  „Черна хроника“ (1990) на Елдора Трайкова е за дните след ядрената авария в Чернобил, когато властта крие ужасната истина за последиците, а “Фермата“ (1988) на Малина Петрова, въртян само на закрити прожекции, разказва за промените в живота на Петър Пазачев, който през 1951 г., само 16-годишен, става Герой на социалистическия труд.
• Символ на бунта срещу всеки вид конформизъм е „Стената“ (1988) на Искра Йосифова и Еми Барух, в който се сблъскват младежкото свободомислие и нормите на идеологическата машина. Графитите върху стената на Нотариата в София „Джон, ти си в нашите сърца”, с които ученици от софийска гимназия почитат Ленън, са изтълкувани като „чуждо идеологическо влияние” и водят до остра дискусия с представители на Партията и комсомола.   
•  Неделните прожекции започват с лятото на 1989, когато “империализмът за пореден път се готви да ни напада” и гротескната действителност би могла да е черен хумор, но все още не е.  В „Когато ни нападне империализмът“ (1990) режисурата на Мария Траянова е дистанцирана и оставя героите да се разкриват сами – в един бургаски завод трудовият колектив е изведен на учение по гражданска отбрана и три дни и нощи репетира за най-лошото.
•  Носител на редица международни награди, филмът „Дом No 8“ (из живота на олигофрените) от 1986 за първи път третира въпросите за непълноценните хора, табу в социалистическата държава. Лентата на Николай Волев въздейства и като мощна метафора на реалния социализъм.
• Финалните надписи са от „Като на кино“ (1999) на Юлий Стоянов: портрет на един заклет киноман и на времето, в което да обичаш американските филми беше знак за неблагонадеждност, а да си роден в богато семейство – грях, който превръща живота ти в ужас.

Журналисти, кинотворци и зрители ще обсъждат с авторите на филмите въпросите „кои сме ние", „защо ни се случва това, което ни се случва" и „как да живеем със собствените си травми". Селекцията на филмите е на Еми Барух. Модератори на събитието са Боряна Матеева – кинокритик, Дияна Иванова – жуналист, Румен Петров – психолог.

Повече информация за КиноФабрика можете да намерите тук