Къщата-музей на Христо Смирненски тъне в разруха

Къщата-музей на Христо Смирненски тъне в разруха

На улица „Овче поле” 116 в София се намира къщата-музей на Христо Смирненски. Пред олющената сграда е паркирана червена лимузина. По нея може да се ориентирате. Табела няма. На парче картон, с което е запушен един от счупените прозорци, някой е написал с химикалка: „Дома на гениалния ни поет Христо Смирненски. Срамно е това, в което се е превърнал”. Музеят е затворен преди 10 години, защото сградата е опасна, разказва bTV.

Екипът на телевизията се срещна в къщата-музей с писателя Георги Господинов. Той идва за първи път. Разговарят в празна стая, някога обитавана от Смирненски и семейството му, която сега е с мухлясали жълти стени, мръсни бели пердета и падаща мазилка от тавана.

На въпрос как се чувства в къщата на поета, Господинов отговаря, че това е музей на съсипнята и човек се чувства тежко и студено.

„В момента това е един невидим музей на пълното отсъствие на памет и на съсипните изобщо, които се намират. Това е истинският музей. Много адекватен впрочем на това, което е отвън, и на това, което е по улиците, и на това, което е в двора... В кръга на горчивата ирония мисля, че истинският музей е това. Това е истинският музей на нашата памет. Дори не става дума конкретно за Смирненски, а изобщо за памет за култура, памет за хора, човешка памет”, казва писателят.

Запитан възвратима ли е тази разруха, той посочва, че ще става все по-трудно.

„Ако ние сме тук за това, да обърнем внимание и някой де са сепне, да се събуди, пък и бизнесът, ако щете, да дойде да оправи, но с всяка минута е все по-трудно възвратимо, това трябва да кажем. Това, че този музей не действа поне 10 години, ако за всяко предприятие прекъсне за 10 години, и вестник, и медия и каквото и да е, след това е почти невъзможно да бъде съживено отново. Така че с всяка минута, с всяка година тук ще става все по-трудно възвратимо, защото ще се изгуби. Паметта се губи, смисълът се губи и ако това след 20 години го вдигнем и го реновираме, може да няма кой да идва. Кой да помни, че тук е живял един български поет, който е много важен за българската литература?! Да, все по-трудно става с всяка минута. Паметта е изобщо летливо вещество, тя лесно се изпарява, така че няма за кога да чакаме”, допълва Господинов, който посочва, че по-големият проблем наистина не е в базата, не е в това, а в събуждането на интереса. „Те са навързани нещата. Ако не будиш интерес към тези фигури, към тези автори, какъвто и музей да им направиш това няма да проработи”, категоричен е писателят.

Повече за тъжната история на къщата-музей на Смирненски и какво може да се направи, за да не бъде изгубена безвъзвратно, може да гледате във филма на репортера Марина Евгениева и оператора Иван Филчев „Музеи на думи" в bTV Репортерите в събота, 14 февруари, от 19:30 ч.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ