Четиво в аванс: Михай Чиксентмихай за пътя към щастието

Пътят към щастието не е в безмисления хедонизъм, а в осмисленото предизвикателство, вярва Михай Чиксентмихай, една от най-влиятелните личности в съвременната психология. Осигурява си това признание още в края на миналия век с изследванията си върху „състоянието на поток”. Така той обозначава оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Именно посредством това състояние човек е способен да постигне щастието, най-висшата цел на всеки един и на цивилизацията като цяло.

В мащабното си изследване, продължило повече от 20 години, Чиксентмихай разглежда факторите, които спомагат за навлизане в това състояние. Разкрива как можем да извлечем наслада и щастие от физически дейности – като ходене, танцуване, спортуване, секс... и, разбира се, умствени дейности – като занимания с наука и изкуство.

Можем да навлезем в състоянието на поток и в сферата на междуличностните отношения благодарение на социалните си умения и често пренебрегваното изкуство за водене на добър разговор. Можем да открием и други, неподозирани пътища към щастието в книгата му „Поток”, която излезе на български тази седмица, издадена от ИК „Хермес” - първата книга от новата серия на издателството „Велики съвременни мислители”. Да разгърнем страниците й, с този откъс, предоставен за читателите на „Мениджър Нюз”

Главната причина щастието да е така труднопостижимо е, че вселената не е създадена за удобство на човешките същества.  Тя е с почти неизмерим мащаб, а по-голямата част от нея е враждебно пуста и студена. Арена е на чудовищно насилие - когато една звезда експлодира например, тя помита всичко в радиус от милиарди километри. Малобройните планети, чието гравитационно поле не би смазало костите ни, са вероятно обвити в смъртоносни газове. Дори благоприятните условия на нашата Земя, която може да е така идилична и живописна, не бива да бъдат взимани за даденост. За да оцелее тук, човешкият род е трябвало в продължение на милиони години да се бори с лед, огън, потопи, диви животни и невидими микроорганизми, които, идещи сякаш от нищото, са погубвали милиони.

И като че ли всеки път още щом избегнем някоя голяма опасност, на хоризонта вече се е задала нова, по-страшна заплаха. Току изнамерили някое полезно съединение, установяваме, че страничните му продукти отравят околната среда.

Историята изобилства с примери, че оръжията, които изобретяваме, за да си набавим сигурност, се превръщат в заплаха за самите нас. Овладяваме някои болести, но други плъзват в епидемии; ако за известно време ограничим смъртността, в проблем се превръща пренаселеността. Четиримата мрачни конника на Апокалипсиса са винаги наблизо. Земята може да е нашият единствен дом, но този дом е осеян с множество клопки.

Не че вселената е произволна в абстрактен математически смисъл. Движението на звездите, преобразуванията на енергията в нея са предсказуеми и могат да бъдат обяснени достатъчно добре. Но природните процеси не са съобразени с човешките желания. Те са глухи и слепи за нашите потребности и в този смисъл са произволни, в разрез с порядъка, който се опитваме да установим посредством своите цели.

Устременият към Ню Йорк метеорит може да се подчинява на всички закони на вселената, но за нас той би бил върховно безобразие.

Вирусът, атакуващ клетките на някой гений, върши онова, което му повелява природата, въпреки че нанася огромна щета на човечеството.

„Вселената не е враждебна, нито пък е дружелюбна - казал е Дж. А. Холмс*. - Просто е безразлична.”

Идеята за хаоса е една от най-старите в митологията и религията. Тя е сравнително чужда на физиката, биологията и сродните им науки, тъй като, що се касае до техните закони, събитията в космоса са съвършено логични. „Теорията на хаоса” в сферата на точните науки например се опитва да опише закономерностите в онова, което на пръв поглед изглежда напълно произволно. Но хаосът има съвсем различен смисъл в психологията и другите хуманитарни науки, защото ако човешките цели и желания се вземат за отправна точка, то в космоса цари непоправим безпорядък.

Не е много онова, което отделният човек е в състояние да стори, за да промени начина, по който функционира вселената. В рамките на живота си можем да повлияем малко върху факторите, препятстващи благополучието ни. Важно е да направим всичко по силите си, за да се предпазим от ядрена война, да премахнем социалната несправедливост, глада и болестите. Но е разумно да не очакваме, че нашите усилия за промяна на външните условия незабавно ще подобрят качеството на живота ни. Както е писал Джон Стюарт Мил: „Съществените подобрения в съдбата на човечеството са невъзможни, докато не настъпи съществена промяна във фундаменталните механизми на човешкото мислене”.

Колко добре се чувстваме в собствената си кожа и колко ни радва животът, в крайна сметка зависи пряко от начина, по който умът филтрира и интерпретира всекидневните преживявания. Дали сме щастливи, зависи от вътрешната ни хармония, не от контрола, който сме способни да оказваме върху могъщите вселенски сили. Определено трябва да продължим с усилията за овладяване на външната среда, защото от това може да зависи физическото ни оцеляване. Но тази власт няма да увеличи ни най-малко радостта, която отделният човек изпитва, нито пък ще намали хаоса в света такъв, какъвто го преживяваме. За тази цел трябва да се научим да владеем самото съзнание.

Всеки от нас има представа, макар и смътна, какво би желал да постигне преди смъртта си. Близостта до тази цел е мярата за качеството на живота.

Ако целта остане отвъд възможностите ни, обзема ни негодувание или примирение; потиснем ли я поне отчасти, преживяваме щастие и удовлетворение.

За мнозинството от хората на тази планета жизнените цели са прости - да оцелеят, да оставят поколение, което на свой ред да оцелее, и ако е възможно, да сторят това при наличието наизвестни удобства. Обитателите на фавелите** около южноафриканските градове, населението в сушавите райони на Африка и милионите азиатци, които трябва ежедневно да разрешават проблема с глада, едва ли могат да се надяват на друго. Но щом тези базисни проблеми на оцеляването бъдат разрешени, наличието на достатъчно храна и удобен подслон вече не е достатъчно, за да породи доволство у хората. Възникват нови потребности, раждат се нови желания. С натрупването на богатство и придобиването на власт нарастват и очакванията, а с непрестанното увеличаване на охолството чувството за благополучие, което сме се надявали да постигнем, сякаш все повече ни се изплъзва. По времето когато десет хиляди готвачи приготвяли ястията за трапезата на Кир Велики, населението на Персия изнемогвало от глад. Днес всяко домакинство от „първия свят” има достъп до готварски рецепти от най-различни краища на света и може да си устройва пиршества като тези на императорите от древността.

Но прави ли ни това по-доволни?

Парадоксът на непрестанно нарастващите очаквания навежда на заключението, че подобряването на качеството на живота може да се окаже неизпълнима задача. Впрочем проблемът не е в желанието да преследваме все по-високи цели, стига да изпитваме наслада от полаганите усилия. Проблемът възниква, когато хората така се фиксират върху онова, което искат да постигнат, че престават да изпитват удоволствие от настоящето. И така се лишават от шанса да изпитат удовлетворение.

Макар изследователските данни да свидетелстват, че повечето хора са в плен на порочния кръг на нарастващите очаквания, мнозина намират начин да се освободят от него. Те са хора, които независимо от материалното си положение са успели да подобрят качеството на живота си, удовлетворени са и освен това умеят да правят малко по-щастливи околните. Подобни хора водят деен живот, отворени са за най-различни преживявания, не спират да се учат до сетния си ден и чувстват дълбока връзка и отговорност към другите и средата, в която живеят. Те се наслаждават на всичко, с което се заловят, дори то да е отегчително или трудно; рядко скучаят и с лекота се възползват от всяка възможност, която им се предостави. Може би най-силната им страна е контролът върху собствения живот. По-нататък ще видим как успяват да го постигнат, но преди това е необходимо да разгледаме някои от средствата, които човек е развил, за да се защитава от хаоса, и причините тези външни защити често да не действат.

-------------------------------------

*Джон Андрю Холмс, американски политик (1773 -1843) Б.пр.

** Фавела (порт.) е обикновено беден и зле устроен квартал на голям бразилски град. Б. пр.