Шотландска фотографка представя изложба вдъхновена от София и света

Илейн Джефри - фотограф от Шотландия, представя в столицата изложба от снимки на световни градове, сред които е и София. 

Подборът от кадри отразява резултата от дългогодишното й изкуство, изпълнено с пътешествия с фотоапарати по света. Джефри представя фотографии, които отразяват по думите й мимолетни истории, запечатани в Тайланд, Тайван, Непал, Оман. Отскоро тя е в София, където я довежда любовта. В изложбата е включена снимка на най-вдъхновяващия според нея обект в столицата - храм паметникът "Св. Александър Невски", осветен от суперлуната през есента на миналата година. Могат да бъдат видяни още кадри от  Кайро, Лондон и Хамбург. 

Шотландката разказа на откриването на изложбата, че основната тема, която я интересува момента, е промяната и преходът. По думите й храмът "Св. Александър Невски" "е символ на прехода за една нация към нова ера“.

Изложбата е озаглавена "Мимолетни истории" и може да бъде разгледана в софийската галерия "Червената точка". Във всичките й импресии е закодиран моментът на промяна. Особено силен е той в поредицата от снимки на Кайро, направени по време на египетската революция за смяна на властта през 2011 г.

Илейн Джефри, родена и израснала в Шотландия, учи фотографско изкуство в университета Napier в Единбург. Снима в редица източни и южни страни, след което става редактор и фотожурналист в „Apex Publishing“ в султаната на Оман. След като се завръща в Евтропа, се установява със семейството си в Германия и създава собствено студио и фотографска галерия в Хамбург. По това време гастролира с водещи джаз музиканти, между които Хърби Хенкок, Маркус Милър, Джеймс Картър и Рой Харгроув. За нея това е вдъхновяващ период, от който има огромна колекция с джаз портрети и успешна изложба в Лориен, Франция през 2011 г. През следващите близо две години работи в Египет, запечатвайки моменти от улиците на Кайро и Луксор.

"В началото работите ми принадлежаха по-скоро към социално -документалния жанр, но с течение на годините отношението ми към фотожурналистическия подход се промени. Аз все още използвам социалния елемент и снимам често посещавани места, но постигнатите образи са по-скоро абстракция и извлечение от ситуацията, на която съм свидетел", посочва тя.