Джим Стайкледър за следващото Голямо нещо в технологиите

Всичко тече, всичко се променя и на всички ни е интересно кои ще бъдат следващите пробиви в технологиите, които ще променят живота ни и ще създадат (или унищожат) цели индустрии. 

Ще дойде ли следваща страхотна хипнотизираща джаджа, като смартфоните и таблетите? Или иновациите ще се случат на далеч по-фундаментално ниво, в структурата на бизнес моделите и големите процеси на икономиките?

На тези и други въпроси предлага отговори един от най-компетентните световни експерти в областта - директорът Иновации в американската компания Dell Джим Стайкледър. Той гостува в София като лектор в тазгодишното българско издание на коференцията за бизнес, инвестиции и предприемачество CEED Global. Ето какво разказа в специално интервю. 

..............

- Г-н Стайкледър, какво е технологична иновация в момента, през април 2016 г.?

- Въпросът е много добър - екипът ми работи в последните 5 години, за да открие отговор на това. Ние научихме, че „изобретение“ и „иновация“ са две различни неща. Повечето компании смятат, че отделянето на големи суми за изследване и развитие (R&D) е иновативно, а то не е. Докато „изобретяване“ е процесът да вземеш капитал и да го превърнеш в познание или интелектуална собственост, то „иновация“ или да създаваш иновация е да вземеш този капитал или интелектуална собственост и да го превърнеш отново в капитал, като създадеш продукт или услуга, или създадеш предложение заредено със стойност за клиента. Тоест, да създадеш нещо, за което някой е готов да плати.

Друго, което научихме, е че е наистина трудно да измериш иновацията. Затова създадохме набор от качества, които отразяват иновацията. Какви са те? 1.) Очакваме иновацията да бъде напредничаво мислене. Това означава да отнасяш идеята си към проблем в бъдещето или към нещо, което хората не са осъзнали като проблем. 2.) Трябва да бъде нова идея. Не задължително абсолютно непозната досега, но нов вид употреба на идея. Често например нещо от индустрията на здравеопазването може да бъде приложено върху производството. Или обратно. 3.) Трябва да бъде осъществимо. Много компании вярват че ключът към иновациите е да се сдобиеш с тези нови идеи. Оказва се, че не. Компаниите имат повече идеи, отколкото предложения какво да правят. Трябва да имаш механизъм за приоритизиране, сортиране от наличното и избиране на тези идеи, в които ще инвестираш и които ще осъществиш. Историята помни, че е имало множество човешки идеи, които са били неосъществими. Те не са били иновации докато не са реализирани. Например самолетите. Те са се превърнали в иновации, когато са полетели. Четвъртият критерий (4.) е осъществимост – трябва да можеш да го извършваш отново и отново. Много хора създават идеи, които реализират веднъж, но не могат пак. 5.) Това което създаваш трябва да бъде ценно, тоест някой трябва да бъде склонен да ти плати за него.

Истинската иновация не се случва задължително чрез продукти и услуги, а представлява как ти доставяш стойността на продукт или услуга на клиент. Това са новите бизнес модели, новите процеси, организационни модели, оперативни модели. Те са наистина много важни иновации. General Electric сега е много добър пример. GE е известна по света като страхотен производител, но активно се опитва да се превърне в компания за услуги. Опитите да накараш хората да отклонят вниманието си от следващия нов лъскав предмет и повече да се замислят „Как да получа повече стойност като клиент?“ е мястото, където истинските иновации се случват.

- Ще бъде ли виртуалната реалност (VR), обширно популяризирана в Барселона, следващото Голямо нещо?

- Бих казал, не. Виртуалната реалност дава възможност на човека да създаде творческа среда, среда на изживяването. Ще бъде ли голямо нещо в областта на забавлението? Да. Ще бъде ли голямо нещо в производството или здравеопазването? Да. Може би и в образователна обстановка. Но не и на практика.

Това голямо нещо, което ние смятаме че ще се случи, не е в областта на виртуалната реалност, а в добавената реалност (Augmented reality или AR). Например: Аз съм хирург, оперирам на операционната маса и нося очила, които ми дават триизмерни рентгенови лъчи, магнитно-резонансната томография (ядрено-магнитен резонанс). Те заедно ми помагат. Очилата ме направляват в действията. Това не е виртуална реалност. Използвам технологията, за да обогатявам съществуващата ми действителност така, че да си свърша работата по-добре.

Чрез устройствата за добавена реалност може да се даде на средностатистическия човек познанието и опита на някой, който върши професионално нещо с личен опит от 20-30 години. С добавената реалност неопитни хора могат да виждат неща, които преди не са могли, и да чуват каквото не са могли да чуят по-рано. Прави ги по-чувствителни. Затова нашият залог е за добавената реалност.

- А самоуправляващите се коли? Да ги очакваме ли?

(Продължава на страница 2.)

- От гледната точка на потребителя, самоуправляващите се автомобили ще бъдат „голямо нещо“ (next big thing – б.а.) и те ще стават все по-добри и по-добри. Но това, което ни интересува нас в Dell, е как иновативните машини ще повлияят на процесите. Представете си, че имаме таксита без шофьори. Автономното такси стои паркирано на пътя. То прекарва много часове в престой без да работи. Изпраща съобщение: Кой иска да ме застрахова? Получава, докато не пътува, много евтина застраховка. После жена с трите й деца влизат в него. Умното такси извършва друго обратно поискаване. Съобщава: При мен се качват тази жена и трите й деца, които искат да ги откарам до хотела Х по този и този маршрут. Кой иска да ме застрахова за този превоз? Същото може да бъде отнесено към бъдещето на самоуправляващите се самолети. Част от това се случва при употребата на дронове за доставки. Идеята е, че тотално се променя природата на бизнес моделите. Когато говорим за автономните... коли, самолети, домове, хладилници, каквото и да е, очакваме невероятно увеличение на транзакциите. И транзакционните модели. Междуличностното общуване на хората ще отстъпи пред машините и транзакциите, с които ще се реализират автоматизираните услуги.

Ще добавя бележка: Ние мислим, че за следващо голямо нещо може да бъде посочена blockchain. Какво е това? Това е технологията, която стои зад криптовалутата биткойн. Ние не се интересуваме от биткойн като валута, а от това че блокчейн дава възможност да се създават връзки между големи групи от хора, без да има посредничество от трета страна. Това, например, създава голям риск за банките.

Докато атрактивната технология създава новините, действителното въздействие върху икономиката ще бъде от бизнес моделите, които тя променя.

- Все пак за автомобилите: ако колите без водач навлязат в живота на хората, те разбира се ще преобърнат всичко.

- Да. Виждал съм няколко такива коли в Щатите. Обикновено това, което прави колата, е да прекарва 80% от времето си паркирана, без да се движи. Следователно, вместо да имаме един човек, който използва една кола, можем да имаме 5-има души, които да ползват 1 кола. Щом колите стоят без да вършат нищо. Това ще реши проблеми с трафика, със замърсяването на околната среда. Дори може би проблеми с престъпността.

- Може би това ще се случи след 20 и повече години?

- Ами, не. Тези коли в момента са законни в някои щати на САЩ. И всички ги асоциираме с Google. Но компанията, която инвестира най-много в тях, всъщност в момента е Uber. Тя привлече почти целия Факултет по роботика на „Карнеги Мелън“ да работи по нейния автономен автомобил. Този тип коли могат да се ползват за доставки. Смятам, че в следващите 5 години самоуправляващите се автомобили няма да бъдат нещо често срещано, но няма да са нещо необикновено.

- Възможно ли е следващото Голямо нещо да се появи в медицинската индустрия? Казват че иновациите се развиват най-вече там в момента.

- Вярно е, че там има много иновативност. Особено по отношение на това, което се нарича индивидуализирана медицина: когато човек се разболее, вместо да го лекуват с широк спектър антибиотици, вземат от него ДНК и конструират рецепта, специфична за него. Смятам, че това абсолютно ще революционизира цялата медицинска индустрия.

Друг ключов сценарий, разглеждан сега, се нарича „The Quantified Self”.

(Продължава на страница 3.)

Става дума за това, че внедряваме все повече технологичен инструментариум в живота си, който измерва показателите на тялото ни в околната среда. Чрез информацията от заобикалящите технологии можем да създадем т.нар. личен контекст – какво ядем, колко време се разхождаме. В Япония дори можеш да си купиш умна тоалетна чиния, която анализира фекалиите. Не е много трудно за модерните програми да разберат колко се движи човека, каква е хигиената му. Samsung има хладилник, който следи какво яде собственикът. Наблюдавайки всички тези неща си казваме: Ако аз мога да събера цялата тази информация и мога да я анализирам, тогава бих могъл с доста голяма прецизност да прогнозирам здравето на съответния човек. Смятам, че истинските иновации в медицината ще дойдат не толкова в лечението на болестите, колкото в превенцията им. Ще бъде почти все едно пациентите да имат свой собствен доктор, кацнал на рамото им.

- Четем за т.нар. „Еднорози“ на Силициевата долина – компании, в които инвеститорите влагат по над 10 млн. долара с очакването да бъдат „следващия Facebook”. Какво мислите за тях?

- Честно казано, не разбирам „Еднорозите“. Защото те нямат логичен смисъл от финансова гледна точка. Няма пазарен тест за реалната стойност на еднорога. Но мога да разбера процеса на поява на еднорозите – как те привличат вниманието. Ако погледнем повечето рискови инвеститори, ще видим че за тях няма много често първично публично предлагане (IPO), при което някоя голяма компания да се предложи публично и те да купят от нея. Затова те залагат на инвестиците в по-малки фирми - стартъпи, като се надяват тези по-малки фирми да бъдат изкупени от по-големи бизнеси и да станат част от екосистемата им. Когато продължават и продължават да инвестират в тях, малките фирми набъбват и растат, те се надуват с капитали, защото инвеститорите не продават дяловете си в тях, когато е трябвало да ги продадат, чакайки някой голям като Facebook или Google да ги купи. Така се раждат еднорозите. Това, разбира се, е мое лично мнение. Така смятам, защото като погледнем еднорозите, те нямат смисъл от финансова гледна точка.

- Какво мислите за Елън Мъск?

- Изпитвам огромно възхищение към този човек. Уважавам го. Искам да бъда него. Не чак толкова заради парите, които има, а заради нещата които прави. В същото време, ако погледнете хубаво инвестициите му, трябва да се отбележи че той получава значителна подкрепа от правителството на САЩ. Колко хора в Щатите биха купили кола на Tesla, ако държавата не им предлагаше данъчни облекчения?

Не съм сигурен дали пазарът е изпитал реално всичко което прави. Дали ще спечели накрая? Абсолютно. Той се движи в правилната посока. Играе играта точно по начина, по който играта трябва да се играе. Смятам, че R&D разработките, които прави както по отношение на Космоса, така и на електромобилите, ще се отплатят с невероятни дивиденти. Така че се радвам че Илън Мъск съществува.

- Като директор иновации в Dell Services ръководите екип, чиято задача е да оценява потенциала на идеи за нови технологии и бизнес модели. Имате 30-годишен опит. Моля, разкажете история от работата си за момент, в който сте били наистина изумени от някоя представена ви иновация.

- Мисля, че най-големият „Уау!“ момент, който съм имал, беше при тестване на иновация с добавената реалност (Augmented reality). Беше в нефтохимически заводи. Рафинерии, които вземат петрола и го образботват за химикали. Не знам дали сте виждали такова нещо – те са с колосални размери, с много сложни системи. Има тръби навсякъде. Основно нефтохимическите съоръжения работят чрез тръби, които се включват и изклюват, за да се контролира потока от химикали, който тече. Всички тези тръби и тръбопроводи в системите трябва да се инспектират пред определени интервали от време. Това се прави от експерти. Но хората не се справят идеално. Понякога за 3 часа трябва да се прегледат 16 тръби и след втория час инспекцията не е така прецизна. Не става дума за злонамереност на работниците, просто е човешко изпълнението да не е идеално. Вероятно сте чували за инциденти с такива заводи в Щатите, при които тръба се е взривила и са загинали хора. Пример е също експлозията на сондата „Дийпуотър хорайзън“ на British Petroleum, която предизвика екологична катастрофа.

Дадоха ми да прегледам специфична иновация в такива заводи, при която инспекторите носят очилата Google Glass. Експертите вървяха сред тръбите със слушалки в ушите и Wi-fi връзка. И докато човекът върви наоколо, камерата в очилата му прожектира къде трябва да погледне, какво да прегледа и провери, записва. Ако е пропуснал да инспектира нещо, устройството незабавно го известява.

Внезапно тогава проумях: това е бъдещето. Бъдещето не е = човек + машина. Бъдещето е човекът и машината да се сливат в едно нещо и да работят заедно.