15 запомнящи се цитата от Димитър Талев

Днес се навършват 48 години от смъртта на Димитър Талев.

Той е роден на 14 септември 1898 г. в гр. Прилеп, Македония. Първоначално учи в Прилеп, след това е в Солунската българска гимназия "Св.св.Кирил и Методий". По-късно продължава образованието си в Загреб и София.

Още като ученик в Солунската българска гимназия проявява писателския си дар. Първоначално пробва перото си и в поезията, като подписва творбите си Димитър Донков, на името на майка си. Според неговия съгражданин Петър Колищърков, който е също ученик в Солунската българска гимназия само че в по-горните класове, Димитър Талев е проявявал и артистични способности. Той е рецитирал вдъхновено патриотични творби от Ботев, Вазов, Петко Р. Славейков, Константин Величков.

Димитър Талев е класик на българската литература. Неговото многообразно творчество не се изчерпва само с върховото му постижение в тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам".

Той е оставил много разкази, повести и романи, силна публицистика, особено тази, създадена във вестниците "Македония" и "Зора".

Талев умира на днешната дата през 1966 г.

Да си припомним някои от най-запомнящите се цитати на Талев.

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

***

„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”

***

„Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

***

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

***

„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”

***

„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.”

***

„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”

***

„Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”

***

„Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава... Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти... Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.”

***

„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”

***

„Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка...”

***

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...”

***

„Такова е човешкото сърце - пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.”

***

„Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.”

***

„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека...”