Емблематичният фосил „Малкото стъпало“ – неочаквана еволюционна загадка

Един от най-запазените фосили на човешки предшественик, откривани някога, може всъщност да представлява напълно нов вид, според ново изследване, пише Independent.

Фосилът, намерен в пещерите Стъркфонтейн в Южна Африка през 1998 г. и наречен „Малкото стъпало“, дълго време се смяташе за представител на рода Australopithecus – човекоподобни предшественици, ходещи изправени, живели преди между 3 милиона и 1,95 милиона години.

Когато фосилът беше представен на света през 2017 г., той бе приписан на вида Australopithecus prometheus. Въпреки това няколко експерти настояваха, че принадлежи към Australopithecus africanus.

Сега ново изследване предполага, че „Малкото стъпало“ не споделя уникални черти с нито един от двата вида, което поражда възможността да представлява напълно нов вид.

„Този фосил остава едно от най-важните открития в записа на хоминините, а истинската му идентичност е ключова за разбирането на нашето еволюционно минало“, казва антропологът Джеси Мартин от Университета Ла Троб.

„Смятаме, че е очевидно, че това не е нито A. prometheus, нито A. africanus. По-вероятно е да е досега неидентифициран родственик на човека“, казва д-р Мартин, автор на новото изследване, публикувано в "American Journal of Biological Anthropology".

„Нашите открития поставят под въпрос настоящата класификация на „Малкото стъпало“ и подчертават нуждата от допълнителна внимателна, основана на доказателства таксономия в човешката еволюция.“

„Установихме, че морфологията, запазена от StW 573, не подкрепя отнасянето на този екземпляр към A. prometheus, защото не споделя уникален набор от примитивни и производни черти с типичния екземпляр MLD 1“, казват изследователите в последното проучване.

В бъдещи изследвания учените се надяват да тестват и уточнят кой вид представлява „Малкото стъпало“ и къде този вид се вписва в човешкото родословно дърво.

„То е очевидно различно от типичния екземпляр на Australopithecus prometheus, чието име е било дефинирано на базата на идеята, че тези ранни хора са палили огън – което вече знаем, че не са“, казва антропологът Анди Херис, друг автор на изследването.
„Неговата значимост и различието му от други съвременни фосили ясно показват нуждата да бъде определен като собствен уникален вид.“