Културни кодове: Как настолните игри ни учат на различни икономически модели

Началото на 21-ви век бележи бърз растеж на нови, предимно дигитални забавления. Видеоигрите, стриймингът и подкастите сега доминират свободното ни време, но един аналогов продукт, чиито корени датират от произхода на човешката цивилизация, се завръща с гръмко: настолната игра.

Макар че настолните игри са популярни от векове, тези, създадени през 20-ти век – като Risk, Trivial Pursuit и Monopoly – са може би най-известни.

Но освен тези класики, какво прави една настолна игра „модерна“? Отговорът идва от Европа, по-специално от Германия, където Eurogames или настолните игри в „евро стил“ са възникнали в края на 20-ти век. Играта Catan от 1995 г. е първият голям успех в този жанр.

За разлика от по-старите игри, които обикновено имат една единствена цел, играчите в Eurogames печелят игри като комбинират различни тактики и никога не се елиминират от играта, нито пък остават с нулев шанс за печалба. Eurogames също така са склонни да минимизират или елиминират въздействието на случайността – вместо късмет, играчът, който взема най-добрите решения, е победител.

След успеха на Catan, Eurogames са трансформирали настолните игри до такава степен, че можем да открием елементи от тях в почти всяка съвременна настолна игра, пише The Conversation.

Homo ludens: учене чрез игра

Игрите далеч надхвърлят простото забавление, за да докоснат много важна част от мозъка ни, както твърди философът Йохан Хьойзинга в книгата си „Homo ludens“. Според Хьойзинга интересът към играта е това, което определя човешкото съществуване – цялата култура произтича от този интерес.

Можем да допълним тази идея с еволюционно размишление: ученето е фундаментално за човешкия вид и най-ефективният начин за учене е чрез игра. Всяка игра може да се счита за потенциален инструмент за учене, тъй като за да спечелим игра, първо трябва да научим правилата, които управляват тази игра, и целите, които трябва да постигнем, за да спечелим, и след това да приложим тези знания, за да информираме решенията и стратегията си.

Но си струва да се запитаме какво научаваме от играенето на игри, особено когато те се занимават с теми като икономика, популярна тема както в класическите настолни игри като Монополи, така и в съвременните като Catan.

За да отговорим на този въпрос, трябва да помислим какво симулира механиката на всяка игра и какво се стреми да ни научи.

Monopoly: капитализъм, държава и частна собственост

Monopoly, който познаваме днес, е публикуван от Parker Brothers през 30-те години на миналия век. Той е силно вдъхновен (меко казано) от The Landlord’s Game, настолна игра, проектирана от феминистката писателка Елизабет Маги в началото на 20-ти век.

Намерението на Маги е било предимно образователно. Играта е била инструмент за разбиране на сериозните проблеми, причинени от концентрацията на собственост в ръцете на няколко души, което е изисквало държавна намеса за регулиране на пазара на недвижими имоти.

Всеки, който е играл Monopoly, обаче знае, че играта превръща тази концепция в развлекателен продукт, в който играчите се опитват да забогатеят чрез спекулативно изкупуване на имоти. Шансът, а не икономическите умения, определя победителя.

Settlers of Catan: търсене и предлагане

От другата страна на ринга имаме Settlers of Catan - игра, която, както всяка добра Eurogames, комбинира различни механики, които взаимодействат помежду си. Първо, имаме значението на географията, тъй като началните позиции определят кои ресурси ще бъдат в изобилие и кои играчи ще имат директен достъп до тях.

Тъй като никой не контролира всички ресурси, се създава свободен пазар, където играчите могат да закупят ресурсите, които им липсват. Наличността на ресурси варира в зависимост от предлагането (контролирано от география и случайност) и търсенето (нуждите на играчите).

Уменията за преговори и планирането са от съществено значение. В началото на играта всеки се нуждае от дърва и тухли, за да строи пътища и села, но с напредването на играта и опитите на играчите да превърнат селата в градове, цената на рудата и пшеницата се покачва.

Разнообразието от възможни пътища към победата означава, че някои играчи се фокусират върху развитието на колкото се може повече градове, докато други купуват карти за развитие. Дори играчите, които изостават на таблото, могат да натрупат точки, като построят най-дългия път и получат достъп до пристанища, които им позволяват да търгуват.

Продукти от различни епохи

Monopoly и Settlers of Catan са игри от различни епохи, като последната отразява много по-високо ниво на зрялост по отношение на гейм дизайна благодарение на десетилетия натрупани иновации.

Като всеки културен продукт, тези игри отразяват обществото, което ги е родило, и всяка една, по свой начин, ни учи какви стратегии водят до успех, поне в рамките на играта.

Те не са единствените. Хиляди нови настолни игри се публикуват всяка година и разнообразието им от теми и подходи нараства експоненциално, откакто Catan беше пуснат преди повече от 25 години. Само за да посочим няколко примера, сега можете да пресъздадете индустриалната революция от 19-ти век в Brass: Birmingham, да изградите нова зелена икономика на друга планета в Terraforming Mars или дори да поведете работническа революция от 21-ви век в Hegemony.

Игра и социална промяна

Въпреки че игрите могат да бъдат забавни, съществува и въпросът дали играенето им наистина може да ни помогне да преодолеем реални предизвикателства като спекулации с имоти, социално неравенство и климатична криза.

Отговорът е сложен. Игрите имат силата да трансформират нашия поглед върху света, но не всички от тях учат на еднакво полезни или валидни неща. За да бъдат игрите полезни инструменти за обучение, се нуждаем преди всичко от критичната способност да екстраполираме опита от играта в жизнеспособни решения в реалния свят.

За съжаление, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В реалния живот правилата и целите са много по-неясни, отколкото на дъската, и понякога се налага да играем игри, въпреки че знаем много добре, че заровете са срещу нас.