Неизвестно за известните: Корабният юнга Томас Липтън вкарва чая в пакетчета

Зад популярната световна марка за чай Lipton стои интересната история на Томас Липтън. Бъдещият бизнесмен е роден в шотладския град Глазгоу през май 1850 г. На петгодишна възраст той вече помага на баща си в бакалията. Когато Томас е на 14 години ir намира работа като юнга на кораб. Плавателният съд пътува между Глазгоу и Белфаст и това се превръща в повратна точка в съдбата на Томас.

Рекламата помага

През зимата на 1865 г., само с 8 долара в джоба, Липтън се качва на параход, който отплава към бреговете на Америка. Там младият Томас се заема с всякаква работа – работник в тютюневите плантации във Вирджиния, а  след това работи и в оризищата на Южна Каролина. След четири години Липтън отива в Ню Йорк, където си намира работа в голям магазин на Бродуей, който е отворен от друг мигрант от ирландско-шотландски произход. Именно там Липтън научава всички тънкости на търговията. През пролетта на 1869 г. 21-годишният Томас се завръща у дома, а две години по-късно открива първия си магазин – “Магазин Липтън."

В началото е трудно, бизнесменът трябва да комбинира между длъжностите и задълженията на закупчик, касиер, доставчик, управител и продавач. Томас купува стоките директно от производителите, кара ги с количка от кея и лично доставя покупките на клиентите. И не престава да мисли как да привлече повече клиенти, които, след като са посетили веднъж неговия магазин, не биха отишли ​​в други.

На 25 години Томас притежава 20 магазини в западната част на Шотландия. Те са ярко оцветени и визуално силно се различават от магазините на конкурентите. Липтън знае, че бизнесът му зависи от надеждна доставка на висококачествени продукти, но към този момент по-голяма част от тях е от внос. А това означава зависимост от доставчици от чужбина, което не допада на Томас Липтън.

Заради това той отива в графство Ферман, в Северна Ирландия. Там започва да наема местни жители, които се срещат с фермерите и сключват договори за доставка на продукти, преди да ги предложат на пазара. Това е революция в търговията и напълно нов начин за правене на бизнес.

Томас Липтън обаче не забравя, че двигател на търговията е най-вече рекламата. Нещо повече, той е един от пионерите, които вкарват в действие един от най-мощните рекламни арсенали и до днес - хуморът.  Липтън специално наема карикатурист, който рисува забавни плакати за витрините на магазините. Всяка седмица хумористичните послания се сменят и така магазините на Липтън стават притегателни за все повече и повече клиенти.

История със сирене

В един декемврийски ден през 1881 г., в пристанището на Глазгоу пристига параход с необичаен товар от Америка - пита сирене, чийто собственик е Томас Липтън. Разказват, че това била най-голямата пита сирене в света - с дебелина повече от 60 см и обиколка 6 м. Бизнесменът първо я закарал в един от магазините си, но сиренето не можело да бъде внесено през вратата. Наложило се Липтън да занесе сиренето в другия си магазин, където го поставя на витрината.

В продължение на две седмици тълпи от минувачи се събират пред прозореца, в желанието си да видят „Джъмбо“, както било наречено сиренето. Няколко дни преди Коледа, облечен в бял костюм, Томас Липтън започва да реже сиренето. Гигантските сирена стават част от годишните коледни украси на витрините на Lipton. А една от питите е толкова голяма, че управителят дори поискал слон от цирка, за да я достави в магазина.

През 1880 г. веригата на Томас Липтън се състои от 200 магазина, самият бизнесмен вече взима все по-малко участие в всекидевното управление и започва да пътува повече в търсене на нови продукти за техните рафтове.

Главната роля на чая

В края на XIX век чаят започва да набира популярност в Англия, до голяма степен благодарение на евтините доставки от Индия, която по това време е британска колония. Липтън вижда ниша и полза от това и решава да започне търговия с чай.

Като начало той предлага на клиентите чай в пакети с тегло от един фунт, половин фунт и четвърт фунт /фунт = 453,5 г/. Това става във време когато всички останали продават чая в кутии, които не могат да се отварят преди продажба. При това положение клиентът дори не знаел дали чаят е пресен и колко от продукта всъщност има в кутията. Липтън е първият, който използва разфасоване на чая в отделни опаковки. Освен уникалният ход с теглото и разфасовките, той предлага стоката си в ярки опакови, които привличат вниманието и са запомнящи се сред клиентите. 

Друг важен фактор е цената. По това време чаят се приема за напитка за богати хора и се продава за 50 цента на фунт. Томас Липтън иска да направи чая достъпен за всички и решава да продава своя продукт за 30 цента за фунт. За да постигне това, той, както и преди, решава да избягва посредниците. Това е причина през май 1890 г. да замине за Цейлон. По това време гъбички са унищожили насажденията от чай на острова. Липтън носи със себе си необходимата сума и купува пет банкрутирали плантации с чай. Така бизнесменът започва да отглежда чай и да контролира целия процес. След като се заема сериозно с чаения бизнес, предприемачът излиза и с първия си слоган: „От чаената плантация, направо в чайника“.

Дори 300-та по онова време магазина на Lipton не могат да задоволят потребителското търсене на чай. Освен това предприемачът не мисли просто да се занимава само с продажби – както и със сиренето, той активно рекламира продукта си. Когато първата партида чай от плантациите тържествено се придвижва по улиците на Глазгоу към магазина, тя е съпровождана от духов оркестър и върволица от шотландски гайдари.

Само за няколко години Lipton се превръща от име на верига магазини, в нарицателно и синоим за чай. Ако бакалиите правят от Томас Липтън милионер, то чаят го прави мултимилионер.

Благородническа титла

Интересна е историята как Липтън получава благородическа титла. През 1897 г.  принцесата на Уелс Александра решава да организира благотворителен бал за отбелязване на диамантения юбилей на управлението на кралицата Виктория. Липтън е този, който подпомага инициативата като дарява 25 хиляди лири стерлинги и е посветен в рицарско звание през 1898 г. По това време печалбите от чай вече достигали 176 000 паунда годишно. До началото на 1900 г., чаената империя на Lipton включва складове не само в Европа, но и в Северна Америка. След всичките опити за завладяване Ню Йорк сър Томас се завръща в САЩ като победител. Той притежава скъпи имоти в Ню Йорк и други части на страната и става призната обществена фигура.

През 1898 г. Томас Липтън решава да направи компанията публична. Вълнението е толкова голямо, че в националната банка на Шотландия, където става продажбата на акциите, е необходимо да бъде повикана полиция за опазване на реда. Първата емисия акции носи на Томас Липтън повече от 2 милиона паунда. През юни 1898 г. е първото събрание на акционерите. След като научава за изобретеното от Робърт Съливан пакетче за чай, Томас Липтън организира  производство. Този метод за правене на чай е високо оценен от войниците по време на Първата световна война, което довежда марката до още по-голяма търговски успех.

През 20-те години на миналия век процъфтяващият бизнес с чай на Lipton се сблъсква със  силна конкуренция от навлизащите  на пазара компании „Home and Colonial Stores“ и „Van der Berghs“. Втората компания, през 1927 г. придобива 25% от акциите на Lipton и става собственик на контролния пакет. Председател на съвета на акционерите става Джон Фъргюсън. Томас Липтън запазва мястото на почетен президент на компанията, без право на реален контрол. Два месеца по-късно Томас Липтън продава акциите си на едно от подразделенията на компанията  „Home and Colonial Stores“ и напуска бизнеса. Той умира през октомври 1931 г. на 83 години.

Разклонения и сливания

Компанията продължва активно да се развива. През първата половина на XX век марката Lipton запазва статута си на доминиращ доставчик на пакетиран чай в САЩ и Европа. Търсенето на чай обаче не може да расте постоянно, така че компаниите трябва да намерят друга ниша. Марката Lipton разрабова успешна търговска линия от сухи супи, които са опаковани в торбички и се разреждат в гореща вода. В средата на 80-те години годишните продажби на компанията са 1 милиард долара.

Половината от приходите идват от чай и супи. Няколко години по-късно Lipton придобива компании, занимаващи се с производство на замразени храни и сладолед. Това помага за генерирането на приходи от 1,4 милиарда долара през 1991 г.  От началото на 70-те години марката е изцяло под контрола на корпорацията Unilever. За поглъщането на Lipton са ѝ необходими 30 години.

В началото на 90-те години започва процес на сливане с PepsiCo. През 2014 г. двата гиганта създават компанията Pepsi Lipton, като инвестират 100 милиона долара в ребрандирането. Компания Unilever се ангажира да гарантира, че чаят Lipton се произвежда по начин, който не вреди заобикаляща среда.