Неизвестно за известните: Счетоводителят Лео създава Феникса на компаниите в бизнеса с музика

Fender - една от най-известните компании за китари, притежава невероятната способност да доминира на пазара, въпреки променящите се вкусове на музикантите и любителите на музиката. И нещо повече – да възкръсва след превратностите на съдбата като птица Феникс.

Основателят на Fender Кларънс Леонидас Фендер е роден в Калифорния през 1909 г. От детството си той показва талант в електрониката, рови се в частите и всякакви чаркове в автомагазина на чичо си. И въпреки това той получава счетоводно образование. Своята компания Фендер регистрира през 1946 г. във Фулъртън, Калифорния и я нарича Fender Electric Instrument Company. Лео решава, че производството на инструмента е по-изгодно от ремонта им.

Джаз оркестри и малки блус групи

В началото нещата не вървят много добре. Фендер се издържа с пари на съпругата си  Естер. Постепенно обаче, Лео започва да получават поръчки за усилватели и акустични системи. След Втората световна война големите джаз оркестри губят популярност и на клубните сцени се появяват малките блус групи. Така че на китаристите бил нужен по-мощен звук. За да направят това, те инсталирали на инструментите си кухо тяло звукоуловители. Фендер разговаря с редица калифорнийски музиканти и така разбира, че повечето от тях могат да си позволят само една китара. Ако тя се счупи или ключовете за настройка се износят, музикантите трябва да плащат дълъг и трудоемък ремонт. Така предприемачът замислил да създаде евтина и издръжлива китара. Инструментът трябвало да бъде с твърдо тяло, без резонаторна кухина, както при конвенционалните акустичниа китари. Китарата трябва да бъде и със звукопреобразувател, което да даде възможност на музикантите да използват различни ефекти.

Фендер разработва няколко прототипа и ги изпраща за тестване на различни музиканти. През 1950 г. компанията започва масово производство на първата китара с твърдо тяло - Fender Esquire. Fender Esquire струва $149,5 през 1951 г. Сега този модел, от 1959 г., се продава за 3300 долара. Няколко месеца по-късно моделът е подобрен и наречен Broadcaster /радио разпространител/, което е препратка към радиото. Broadcaster струва $169,95 плюс $39,95 за калъф. Но по искане на компанията Gretsch, която произвежда ударни инструменти, китарата Broadkaster, пак сменя името си. Тя става известна като Fender Telecaster, като вече взима под внимание и нарастващата популярност на телевизията.

По спомените на Дон Рандъл, който тогава е мениджър продажби на компанията Fender, през 1951 г. приходите ѝ са били 1 милион долара, а до средата 1960 г. нарастват до 40 милиона долара. Моделът Telecaster е последван от нови инструменти – Stratocaster и първата бас китара с цял корпус на Fenfer - Fender Jazz Bass. Тези инструментите са популярни и до днес, а и не са се променили особено много за 70  години.

Фаталната продажба

През 60-те години Лео Фендер развива хронична инфекция. Преди той е работохолик, но поради здравословни проблеми продава Fender на Columbia Broadcasting System (CBS) за 13 милиона долара. Преди продажбата на CBS фабриките на Fender са заемали 29 сгради, разпръснати из Фулъртън. В тях работят около 600 души, 500 от тях са заети в производството. Компанията Fender прави 1500 усилвателя за седмица, акустични и електрически китари.

Според Форест Уайт, вицепрезидент на Fender преди продажбата на CBS, след приключване на сделката, корпорацията консолидира производството и изгражда завод за 1,3 милиона долара. Освен това Fender е залята от щат на консултанти и одитори от новия собственик CBS. Самият Уайт е понижен от вицепрезидент до мениджър на фабрика.

CBS се намесва в производствения процес. Отделът за развойно-конструкторни дейности е отделен от производството. За мениджъри по търговията са назначени напълно нови за музикалния бизес хора. Фокусът е изместен към увеличаване на печалбите и минимизиране на разходите.

Уайт си спомня, че новият мениджър е икономисал пари от усилватели, като е купил едни от най-евтините. Качеството на усилвателите намалява. И тъй като това не е единственият случай, качеството на инструментите и усилвателите започва да се влошава системно. Това отношение към марката отказва Уайт от работа в компанията. Не много време след сделката със CBS, там работи и Дон Рандал. Той напуска през 1969 г., според слуховете, поради несъгласие с корпоративната политика.

Всички от CBS се изкачват по кариерната стълбица, буквално ходейки по главите на персонала. В компанията вилнее чудовищна задкулисна интрига. Времето преди продажбата на Fender се нарича „ерата преди CBS“. Колекционерите ценят китарите от този период. Например през 2014 г. първото производство на модела Fender Stratocaster 1954, е продаден за $250 хиляди на частен колекционер. Стари кадри от персонала твърдят, че вътрешните хора на Fender са убедени, че компанията е загубила душата си в ерата на CBS, като е преминала към по-масово производство.

През 1980 г. проблемите на Fender достигат своя връх - компанията приключва годината със загуба от 10 милиона долара, при приходи от 40 милиона долара. На пазара се появяват евтини китари от японски производители като Yamaha. Поради това, делът на продадените американски инструменти в чужбина, намалява от 20% на 5%. Общата стойност на продадените музикални инструментив  в САЩ пада от $2,353 милиарда през 1979 г. до 2,334 милиарда долара през 1983 г. През това време обаче общата стойност на внесените инструменти в страната се увеличава с 38% и възлиза на 263 милиона долара. През 1982 г. Fender премества по-голямата част от производството на китари в Япония, а производството на барабани в Тайван. Като цяло продажбите на китари Fender спада от 1972 до 1988 г. наполовина. Възможната причина за това, освен качеството на китарите и появата на евтини инструменти, са и видео игрите. Те просто неудържимо привличат вниманието към себе си.

Екипът от Yamaha

CBS си дава сметка, че Fender се нуждае от промяна. За да задържи компанията на повърхността на бизнеса, през 1982 г. корпорацията привлича няколко топ мениджъри от Yamaha Music Instruments. Включително президентът на компанията Уилям Шулц, който застава начело на Fender.

Дан Смит, който също идва във Fender от Yamaha, си припомни в едно от интервютата си -  „CBS не се стремеше да направи добри инструменти, интересуваше се само от количеството“. Дилърите по продажби, на исканията за повишаване на качестото на работата си отговаряли: „Майната му, ние сме Fender, ако на разпространителите стоката не се харесва, ще я продадем на няокого другиго.“

„Когато ние (група топ мениджъри на Yamaha) за първи път влязохме в производството на Fender през 1981 г., 97% от произведения продукт беше с качество „добър“, казва Дан Смит, бивш шеф на маркетинга и изпълнителен директор на Fender Китара R&D. „Така или иначе, извадихме китарите от склада и повторно ги проверихме и доколкото си спомням само 15% от тях отговаряха на съществуващите критерии. И това беше след като шефът по качеството отбеляза, че всичко е наред“, спомня си Смит. „И тогава, с колегите пренаписахме критериите“, добавя той. Така Fender се фокусира върху продукция, която „преиздава“ модели на старите китари, от ерата преди CBS. На екипа от Yamaha отнема около четири години, за да върне марката към предишните стандарти за качество.

Спасителите -мениджъри и риск за 9 млн. долара

През 1985 г. CBS решава да продаде Fender, но никой не я иска, защото компанията е близо до разрухата. И тогава президентът на компанията Уилям Шулц, който вижда потенциала на Fender, убеждава няколко топ мениджъри, включително Дан Смит, да изкупят компанията.

През март 1985 г. CBS продава Fender за 12,5 милиона долара. Шулц и партньорите му вземат заем от 9 милиона долара. Но тъй като заводът във Фулъртън, според условията на договора, не преминава към Шулц, производството на китари в САЩ трябва да спре.

В каталога от 1985 г. са представени само японски модели на Fender. През същата година новите ръководителите откриват завод на Fender в град Корона, Калифорния.

Шулц уволнява повечето служители – от 800 остават само 90. Подкрепени от лоялни служители, търговци и доставчици - някои са работили за компанията от самото ѝ създаване - екипът започва да възстановява моделите и качеството им. През 1987 г. Fender отваря завод в Мексико. След това в Калифорния команията отваря Fender Custom Shop, който произвежда ръчно изработени китари в ограничени серии.

Под ръководството на Шулц бизнесът започва да се развива и през 1991 г. във фабриката в Корона работят 600 работници. Също през 90-те години са отворени нови фабрики в Мексико, Китай и Корея. До средата на 90-те Fender произвежда 50 000 китари годишно и заема около половината от пазара на музикални инструменти в САЩ. Компанията купува няколко конкурента - Jackson, Gretsch и Guild.  През 2001 г. частната компания Weston Presidio купува контролният пакет във Fender за 57,8 милиона долара.

През същата година, много отдавнашният инвеститор във Fender -  търговецът на автомобили Servco, става съсобственик на компанията. Fender използва приходите от продажбата, за да плати на акционерите, които са организирали изкупуването на Fender от CBS през 1985 г.

През 2005 г.  Weston Presidio рекапитализира компанията с кредитна линия от Goldman Sachs за 320 милиона долара. Според условията на сделката Fender трябва да плати на Weston Presidio, заедно с други акционери и служители, 215 милиона долара дивиденти и бонуси. Уилям Шулц ръководи компанията до 2005 г., след което е заменен като главен изпълнителен директор от Уилям Мендела, който е сред водещите мениджъри във Fender от 1981 г. Той продължава курса, зададен от Шулц през 80-те години. През март 2012 г. Fender подава заявление за публично търгуване на акции на фондовата борса. Компания планира да продаде 10,7 милиона акции на цени между $13 и $15. Fenfer се надява да продаде 7,1 милиона акции, Weston Presidio - 3,5 милиона акции. Така след предлагането Weston Presidio ще притежава приблизително 17,7% от акциите на Fender. Преди публичното търгуване, компанията притежава 43% от акциите. Fender заявява, че планира да използва своя дял от приходите от продажбата на акции - почти 90 милиона долара - за изплащане на част от дълга на Weston Presidio и други акционери за 257 милиона долара. Въпреки това, още през юли компанията обяви отмяната на публичното търгуване на борсата.

Поредното избавление

Според Washington Post от 2007 г. до 2017 г. продажбите на електрически китари са намалели от 1,5 милиона броя до 1 милион годишно. Gibson, основният конкурент на Fender, подава документи за защита от фалит. Дългът на компанията възлиза на 500 милиона долара - приходи от 2013 до 2016 г.

Изпълнителният директор на Fender Анди Муни смята, че проблемите на Gibson не са свързани с индустрията: за да успеете, трябва да реагирате по-гъвкаво на промените. През 2018 г. Fender пуска линия китари под $500 за начинаещи. Фокусирани върху онлайн търговията, от 2015 до 2018 г. онлайн продажбите на Fender в Северна Америка се увеличават от 35% на 50%. Пуснати са три мобилни приложения - обучение за свирене на китара Fender Play, база данни с акорди на Fender Play и безжичен контролер на усилвател Fender Tone 3.0. През 2016 г. Fender провежда проучване за новите купувачи китари и установява, че 45% от всички китари, които тя продава всяка година, се купуват от начинаещи музиканти. 90% от тези, които са свирили на инструмент за първи път, се отказват от китарата през първата година. Но 10%, които не са спрели да свирят, като правило, се отдават на инструмента за цял живот и купуват още няколко китари и  усилватели.

Много компании търпят щети от пандемията през 2020 г., но Fender успява да привлече нови клиенти - докато са в ​​изолация мнозина решават да придобият нови умения, за да прекарват времето си ефективно. Продажбите се увеличават след като компанията предлага на потребителите три месеца безплатно обучение. Броят на хората с интерес към това се увеличава пет пъти: от 150 хиляди души през март до почти един милион септември 2020 г. Изпълнителният директор на Fender приписа успеха на желанието да се опита нещо ново и дзен ефекта, който дава на хората свиренето на музикален инструмент.