Неизвестно за известните: Пълководецът Ханибал и английски лорд дават на света "шампанското" сред водите

Най-известното нещо, което можете да чуете за водата Perrier, освен прочутото ѝ име, е че тя е  „шампанско сред минералните води“. Нейният извор се намира в южната част на Франция, до малкото градче Вержез. На това място подземните води влизат в контакт с природен вулканчен газ, благодарение на който се образуват прочутите мехурета. Всъщност историята започва още в Римската империя, когато известният Картагенският пълководец Ханибал прекосява Испания и спира при извора Les Bouillens , с природно газирана вода. Уморените войници утоляват жаждата си. Според легендата, през 58 г. пр. н. е.,  до източника е потроена каменна вана, а самият той е ограден с плочи.

ИЗВОРЪТ, СПА ПРИ НАПОЛЕОН III И БУТИЛКАТА

През 1769 г. имението Les Bouillens, на чиято територия се намира изворът, става собственост на семейство Грание. Имението се намира на около 15 километра от град Ним. Алфонс Грание първи се поинтересувал от лечебните свойства на водата. След внимателното им изучаване, той бил изненадан и вдъхновен. Точно по тази причина и в партньорство с приятел, през 1841 г. той построява „Курортното селище Вержес." 

През 1863 г. Наполеон III издава указ от 23 юни за развитие на извора Les Bouillens. В документа пише, че водата му е естествена и минерализирана. Французи от всички краища на страната започват да се стичат във Вержес. Едни, за да подобрят здравето си, други -  за да оздравеят напълно. За съжаление, пожар през 1869 г. унищожава курортната инфраструктура около извора. Алфонс Грание се опитва да възстанови своето предприятие, но през 1884 г. фалира и така приключва есплоатацията на извора. Така през 1898 г. „Курортното селище Вержес” е купено от Луи-Йожен Перие. Новият собственик, който има медицинско образование, а и участва в местния политически живот, създава около извора минерални бани и курортна спа зона. Но най-важното от гледна точка на историята е, че Перие разработва напълно затворена бутилка, която позволява транспортирането на водата. Това съвсем не е лесно,  защото обемът на газа в нея е три пъти по-голям от този на течността.

КЛЮЧОВАТА АНГЛИЙСКА ВРЪЗКА

Сега Перие трябва да организира търсене на продукта си сред французите, които предпочитат да пият вино, а не вода. В случая помагат добрите връзки на Луи-Йожен. Негов приятел е английският лорд Джон Хармсуърт. Британецът е впечатлен от лечебните качества на водата. Благодарение на неговите маркетингови идеи, минералната вода Perrier започва да се пие в английският кралски двор. Освен това зелените фирмени бутилки също са идея на лорда. Пак той е носител на идеята бутилките да имат формата на бухалките, с които той правел сутрешните си упражнения.

През 1903 г. Хармсуърт купува правата за компания и преименува извора в чест на доктора - Perrier. След като изкупува дела на Луи-Йожен Перие през 1906 г.,  Джон Хармсуърт запазва и името на извора. Но, решава да се откаже от курортните дейности - в началото на века модата за такъв вид почивка отминава - и да се съсредоточи върху производство на вода за пиене.  Джон Хармсуърт нарича водата с името на извора  - Perrier. Идеята на лорда е проста - той иска да утоли  жаждата на поданиците на цялата Британска империя. Като начало започва да завладява пазара с доставки на вода за британската армия в Индия. След това се прехвърля и върху другите британски колонии. И едва след това водата Perrier стига до самата Великобритания.

През 1905 г. лорд Хармсуърт е удостоен със званието „Доставчик на Негово Величество кралят на Англия." Едва след завладяването на кленти от всички части на империята и самата Великобритания, Хармсуърт се насочва към Франция. През 1906 г. той дава името на компанията си „La Source Perrier“ или "Изворът Перие". През 1908 г. към завода за бутилиране на вода Perrier, е построена железопътна линия за транспортиране на 5 милиона бутилки вода годишно. През 1933 г. производството нараства до 19 милиона бутилки.

През същата година умира Джон Хармсуърт и бизнесът му, заедно с правата  за използване на извора, преминава в ръцете на група английски акционери. След 33 години La Source Perrier се слива с малка компания Société d'eaux mineraux de Vergèze и става известна като La source Perrier SA.

НАЦИСТКА ОКУПАЦИЯ И ТРИМАТА МЛАДИ БИЗНЕСМЕНИ

От 1940 до 1944 г. производството на Perrier е спряно от нацистите. Те окупират Франция и прекратяват производството, защото собствениците на компанията са англичани. След 2 години продажбите на минерална вода започват да нарастват. Но, за да отговори на изискванията на пазара, марката Perrier трябва да инвестира в ремонт на инфраструктурата. Дружеството обаче не разполага с достатъчно средства. Младият борсов дилър от Париж Гюстав Льовен и неговите партньорите Морис Епри и Жан Давре изкупуват  Perrier през 1947 г. Льовен разработва обширен план за модернизиране на производството. Той купува американско оборудване за бутилиране на минералната вода. Също така, акцентът е поставен и върху промотирането на марката. Жан Давре започва да контролира направлението на рекламата на водата Perrier. Следващите 4 години са посветени на увеличаване на производството на вода. Те се увеличават от 30 на 150 милиона бутилки. През 1950 г.  собствениците на Perrier построяват нов завод. По това време Франция се превръща в ключов пазар за марката, като там са отчетени над 80% от продажбите. И 4 години по-късно Гюстав Льовен купува извора и дава същото име и на минералната вода.

ТРУДНИЯТ ПРОБИВ НА ПАЗАРА В САЩ И ОРСЪН УЕЛС

През 1976 г.  Perrier отваря представителство в Ню Йорк, Именно там Льовен намира съмишленик и партньор в лицето на талантливите маркетинг специалист Брус Невинс, който малко преди това е напуснал поста си в известната компания за производство и продажба на дънкови облекла Levi Strauss. В онези дни визията на Льовен за бъдещето на Perrier не е сред най-споделяните. Кой е този, който ще плаща за вода, при положение, че може всеки да я има безплатно?!

По онова време единствената форма на продажба на вода е разпределението ѝ в специални контейнери, доставяни в охладители по домове и офиси. Мнозина прогнозират, че компанията Perrier няма да може да промени тази утвърдена система. Маркетинговата компания McKinsey провежда цяло проучване, което обобщава, че газираната френска вода Perrier няма шанс в САЩ. Дори експертът Невинс има нужда от време, за да повярва, че американците може да бъдат убедени да плащат за луксозна вода. Но след като осмисля идеята, той започва мощна кампания, която в крайна сметка променя завинаги Perrier и цялата история на потреблението на вода в Америка.

Американската трансформация на Perrier започна с телевизионна реклама, пусната през пролетта на 1977 г. Реламата е твърде праволинейна, но добре запомняща се и на вид, и на звук. За кампанията, по различни разчети, са похарчени между 2,5 до 5 милиона долара. „Повече охлаждаща, повече освежаваща и най-добра за смесване с други напитки“ Това казва с неповторимия си баритон американският актьор Орсън Уелс в рекламата на Perrier от 1979 г. Тя е насочена към определена част населението - богати бейби бумъри, родени след войната по време на скока на раждаемостта и вече солидни гражани. Основната цел на рекламата е  да ги убеди, че тези, които пият газирана вода Perrier, са изискани, елегантни и съзнателни хора. С други думи, тя затвърждава едно определено гражданско положение. „Това беше стилен способ да отидеш на вечерен коктейл и да не пиеш алкохол“, каза ръководителят на изследователското звено на Beverage Marketing Corporation Гари Хемфил.

За разлика от другите газирани напитки, Perrier не е подсладена. Това е безалкохолно газирана напитка за възрастни. Невинс намалява цената на бутилка от 23 унции от 1,09 долара до 69 цента. Това прави напитката достъпна за определен обществен сегмент, но в същото време запазва значимостта си, която превръща нейната покупка в определен вид обществена изява. Водата влиза в удобната ниша на нещо, което е едновременно и желано и достъпно.

ИДЕЯТА ЗА ВРЪЗКА СЪС СПОРТА

Тогава Perrier избира правилния път и решава да свърже името си със спорта. През ноември 1977 г., само месеци по-късно след като рекламите започват да прославят френската минерална вода по телевизията, Perrier спонсорира маратона в Ню Йорк. Състезанието се провежда за седми пореден път и бързо набира популярност. Компанията Perrier спонсорира и други маратони и състезания на по-къси разстояния, включително 10-километрово бягане заедно с универсалния магазин Bloomingdale през април 1978 г. Perrier също така финансира около 200 други, различни спортни състезания на различни видове бягания и дистанции.

По това време цунами от бутилирана вода залива пазара. Успехът на френската газирана минерална вода, вдъхновява други марки да се състезават за място на рафтовете на магазина. Компаниите започват да се опитват да продадат своята версия на газирана вода, до степен, че както отбелязано в статия в New York Times от април 1983 г., магазините в Ню Йорк просто са „удавени в море от газирана вода“. В надпреварата се включват американските компании Seagram и Schweppes. Друга френска компания, Evian, запова да рекламира своята вода - природна версия на негазирана минерална вода, от извори във френските Алпи. Те прибягват до същата стратегия като Perrier, като залагат на тенденцията за здраве и спорт. Perrier обаче създаде нова представа в съзнанието на потребителите - че и обикновената вода може да бъде привлекателна, освежаваща напитка. Понякога консуматорите не знаят, че искат нещо, докато някой не им го предложи.

През 1978 г. американците са купили повече от 2 милиарда литра. През следващото десетилетие този брой почти се е учетворил до 8 милиарда литри Perrier през това време придобива американските марки Arrowhead и Poland. През 1992 г. Nestlé купува Perrier.

През това време и бизнесът на PepsiCo прави голяма крачка напред. През 1994 г. компанията похарчва 3 милиона долара за инсталиране на допълнително оборудване за реверсивна осмоза в завода си в град Уичита, Канзас. След това марката Aquafina е представена на местната публика и през следващите 3 години започва да се продава в цялата страна. Тогава Coca-Cola побързва да пусне своята Dasani през април 1999 г. Скоро двата гиганта PepsiCo и Coca-Cola се намесват в яростната корпоративна война за потребителите на бутилирана вода, особено след като американците започват да пият по-малко сладки газирани напитки. Но тогава продажбите постепено започват да се снижават.

ТРИК С МОДНИЯ БИЗНЕС

През лятото на 2008 г., в резултат на съвместната работа с френската модна марка Paul & Joe, Perrier пуска лимитирана колекция от кутии и бутилки. Дизайнерът Софи Албу си поставя за цел да предаде въплъщението на парижкия шик, и за да подчертае дръзката уникалност на Perrier, разработва три концептуални изключителни мотива. Кутиите са представени в три версии – зелени с приключенски мотив „а ла сафари“, златни с ретро елементи, и жълти -  с класическа френска дама с шапка и ръкавици.

През 2009 г. марката и дизайнерското студио Ogilvy&Mather разширяват рекламната история на марката с нова кампания Perrier Melting. Минералната вода Perrier е представена като единственият източник на освежаваща прохлада за планета, измъчвана от жега, която разтопява всичко около себе си. Темата на разтапящ се град е продължена и в рекламата на Perrier The Drop, пусната през 2012 г.

От 2010 г. като продължава традицията за производство на лимитирани серии, Perrier започва тясно сътрудничество с актрисата Дита фон Тиз. През 2013 г. Perrier отпразнува своята 150-годишнина и пуска на пазара лимитирана колекция Perrier, в поп арт стил с щампи на Анди Уорхол. Серията Perrier by Andy Warhol отдава почит на легендарния творчески съюз между кралят на поп арта и Perrier, който се заражда в началото на 80-те години.