Неизвестно за известните: Двама британски премиери не успяват да си върнат Мечо Пух от САЩ

Бившите британски премиери Тони Блеър и Дейвид Камерън се опитвата през годините да осигурят връщането от Съединените щати на плюшеното мече, вдъхновило британския автор А. А. Милн да създаде книгата „Мечо Пух“, но играчката остана в Нюйоркската обществена библиотека, съобщава The ​​Washington Post.

Снимка: Getty Images

Заедно с мечето, в Ню Йорк се съхраняват и принадлежащите на сина Милн – Кристофър Робин играчки-фигурки  на Прасчо, магаренцето Йори, Тигър и кенгуруто Кенга. Въпросът за връщането им във Великобритания е бил многократно обсъждан от политици от двете страни на Атлантика, съобщава изданието.

А. А. Милн. Снимка: Getty Images

Мечето е купено от лондонския универсален магазин „Harrods“ през 1921 г. за първия рожден ден на Кристофър Робин. През 1947 г. Милн, със съгласието на вече пълнолетния си син, дава играчките на американски издател за промоционално турне. През 1987 г. издателят ги дарява на Нюйоркската обществена библиотека.

През 1998 г. британският депутат от Лейбъристката партия Гуинет Дънууди настоява правителството да повдигне въпроса пред американските власти. По това време Блеър е във Вашингтон за разговори с бившия президент Бил Клинтън. В интервю за ABC премиерът казва, че въпросът няма да бъде висок приоритет. По-късно говорителят му заявява, че британското правителство е уверено в способността на американците да се грижат правилно за играчките.

Тони Блеър /вляво/ и Дейвид Камерън. Снимка: Getty Images

В Ню Йорк идеята за връщане на играчките е посрещната с опозиция. Конгресменката Нита Лоуи внася резолюция в подкрепа на запазването на колекцията в Съединените щати, а бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани посещава библиотеката и нарича Мечо Пух „пример за успешна имиграция“. Държейки мечето в ръцете си с бели ръкавици, той попита: „Хей, Вини, имаш ли зелена карта?“

Години по-късно Камерън отново повдига въпроса по време на среща с бившия президент на САЩ Барак Обама. Според британския писател Джайлс Брандрет, който разговарял с Антъни Маркс, ръководител на Нюйоркската обществена библиотека, помощник от Овалния кабинет се обадил на Маркс и попитал дали лидерите могат да обявят връщането на играчките на пресконференция.

„Не разбирате. Говоря от името на президента на Съединените щати“, казал помощникът на ръководителя на библиотеката. „Не разбирате. Аз съм президент на Нюйоркската обществена библиотека – и отговорът е „не“, отговорил Маркс, според разказа на Брандрет в новата му биография на Милн.

След това Брандрет пътува до Ню Йорк като представител на кралица Камила, надявайки се да договори временно заемане на играчките на Бъкингамския дворец. Според него библиотеката отказала, позовавайки се на възрастта на експонатите и десетките хиляди посетители, които те привличат годишно.

Кралят и кралицата предложили да настанят Мечо Пух и неговите приятели в Бъкингамския дворец или замъка Уиндзор, ако могат да бъдат върнати. „Това не е кампания. Това е покана“, подчертава Брандрет. Библиотеката не е отговорила на искането на  The Washington Post,  а дворецът отказа да разкрие подробности за преговорите на Камила с нейните представители.

През април 2026 г. библиотеката обяви подарък от Камила – нова играчка – бебето кенгуру от „Мечо Пух/ Малкия Ру, която да замени оригинала, изгубен от Кристофър Робин в ябълковата градина. Кралицата я подари на библиотеката по време на посещението си в Ню Йорк.

Книгата оживява и благодарение на илюстратора Ърнест Хауърд Шепард. Той се срещнал с Кристофър и разгледал играчките му, но за образа на Пух използвал и собствения си опит с плюшените мечета на сина си.

Художникът Ърнест Хауйрд Шепърд. Снимка: Getty Images

Така се родил познатият образ на тънкокракото мече с нежно изражение — доста различен от по-късния анимационен Пух на „Дисни“.

Първото издание на книгата излиза на 14 октомври 1926 г. — тоест преди дни се навършиха точно 100 години от публикуването ѝ.

Снимка: Getty Images

Може би най-хубавото в историята на „Мечо Пух“ е, че Милн не започнал с идеята да създаде безсмъртен литературен герой. Той просто разказвал приказки на сина си за нещата, които детето обичало. И от тези малки семейни моменти се родил цял свят, в който приятелството, въображението и понякога дори нищоправенето са напълно достатъчни за едно хубаво приключение.