Неизвестно за известните: От „Говеждо със зеле“ до Голямата петорка на Холивуд

Columbia Pictures е едно от студията, които процъфтяват през Златния век на Холивуд и има богата и интересна история. В началото компанията  преживява трудности, но оцелява – факт, който никой не очаква, включително и ръководството ѝ.

През 1910 г. малък брой американски филмови компании започват да формират монопол в тази американска индустрия. Тази група включва Columbia Pictures и помага за създаването на система, чрез която популярни игрални филми могат да бъдат продуцирани, разпространявани и представяни. Доминиращата филмова компания в света по това време е Paramount Pictures.

През 1920 г. Джейкъб Кон, който работи за Карл Лемле във филмовото студио Universal, напуска, за да основе собствена компания. Към него се присъединяват тогавашният изпълнителен секретар на Лемле -  Джо Бранд и по-малкият брат на Джейкъб  - Хари Кон. Те заедно основават CBC Films Corporation, която първоначално разпространява късометражни филми, но скоро започва да се занимават с игрални филми. Никой не приема това тяхно намерение сериозно. Конкурентите наричат подигравателно CBC Films „Консервирано говеждо със зеле“.  Гаврата е от първите букви на компанията CBC - Сorned Beef with Cabbage /консервирано говеждо със зеле/

ПОДИГРАВКИ, ВРАЖДА МЕЖДУ БРАТЯ И  ПЕЧЕЛИВША СХЕМА

Снимка: Getty Images

В опит да бъде създадена по-положителна репутация, името на компанията е променено на Columbia Pictures. Но самото ребрандиране не се отразява на имиджа на филмовото студио. Основателите решават, че трябва да притежават собствено снимачно пространство. Така Columbia купува Sunset Gower Studios в район на Лос Анджелис, наречен Poverty Row. Покупката променя имиджа на студиото от „консервирано говеждо със зеле“ на „зона на бедност“ поради факта, че сега се намира в същия район като студията, които произвеждат предимно нискобюджетни и слаби филми. Това обаче е напредък за Columbia Pictures, тъй като сега има 3 малки терена за снимки, които е можело да бъдат променяни.

В началото Columbia Pictures следва модела на лидерство в индустрията. Джо Бранд е президент, Джак Кон  - вицепрезидент по продажбите, а Хари Кон е вицепрезидент и генерален мениджър на производството. Макар че и други студиа също започват производство в Холивуд, а дистрибуция на филми в Ню Йорк, само Columbia остава вярна на тази схема през цялото си съществуване. Така Джак Кон поема цялото счетоводство и тежката дистрибуторска работа в Ню Йорк. Но тъй като Columbia няма собствени вериги киносалони, на Джак му се налага да изчаква.
Между учредителите обаче има и конфликти. Хари обвинява Джак, че не знае нищо за изкуството на правенето на филми, а Джак обвинява Хари, че не знае нищо за бизнеса и разпространението. От двамата Хари е много по-притеснен от враждата, отколкото Джак. Хари винаги е искал пълен контрол, поне в Холивуд, но трябва да се консултира с Ню Йорк относно маркетинга, разпространението и често дори кастинга. Джо Бранд, до голяма степен е неконфликтен президент. Той не може да живее с постоянните разпри и подава оставка през 1932 г.

Хари, който никога не се задоволява да бъде само ръководител на продукцията, иска повече. Той е човек с труден характер. Статутът и влиянието му нарастват, а в същото време расте и славата му на най-безсрамния продуцент в Холивуд. В много отношения грубостта му е умишлена и пресметната. Това е начин Кон да провери дали служителите му са годни за работа в шоубизнеса, където са нужни дебела кожа и здрави нерви, за да се оцелее. Кон вярва, че онези, които наистина са убедени в един бизнес проект, ще се борят със зъби и нокти за него. Някои не издържат на такова отношение и Кон понякога губи ценни служители. Сред тях е талантливият млад аниматор Уолт Дисни. Въпреки това, много от тези, които устояват на атаката на Хари и се научават да поемат удари, се отнасят към него с уважение, точно както и той към тях. Кон, например, не уволнява своя продуцент на късометражни филми Джул Уайт, дори след като всички големи филмови студия спират производството на такива филми.

След като Бранд напуска, Хари изкупува акциите му и поема позицията на президент и шеф на производството. Джак Кон става изпълнителен вицепрезидент - позиция, която заема до края на живота си. Враждите между братята Кон се оказа креативна и печеливша, както и като вид система за проверки и баланс.

Хари, който има умение за бизнес, въпреки че Джак никога не би го признал, е много педантичен по отношение на производствените разходи и бюджетите. Точно това е фактът, който им помага да оцелеят по време на Голямата депресия. Докато студиата от „Голямата петорка“ трябва да се справят с намаляващата посещаемост на кината, Columbia Pictures може да се съсредоточи върху подобряването на своя продукт и то възможно най-евтино.

Columbia Pictures продуцира много малко филми, които изискват сложни декори или големи актьорски състави, например исторически драми или големи мюзикъли. Вместо това тя превъзхожда другите в комедиите и т.нар. „филми ноар“. Компанията също така използва нови тактики, които не се използват от други студия. Например, тя ограничава режисьорите до един дубъл, подписва много малко дългосрочни договори с онези, които се борят за 2-3 ангажимента за правене на филми и взимат назаем звезди от други студия.

НАХОДКАТА ФРАНК КАПРА

Франк Капра като офицер от армията на САЩ през 1943 г, Втората световна война. Снимка: Getty Images

Истинският успех идва в Columbia с режисьора Франк Капра в края на 20-те години на ХХ в. Въпреки че и преди това филмовото студио е печелило много пари от бюджетни уестърни от категория „Б“, както и от киносериали, най-знаменити от които са  „Батман“ и „Тери и пиратите“. Тези проекти, както и някои особено успешни игрални филми като „Блонди“ и „Самотният Вълк“, помогат на студиото да оцелее по време на Голямата депресия.

 С пристигането на Франк Капра, компанията започва нова ера. Първо, той участва в създаването на най-дългогодишния комедиен проект - сериал с трудното за превод заглавие Three Stooges, нещо като "Три марионетки". От 1934 г. до 1959 г. Капра режисира 190 епизода от Three Stooges. Той обаче влиза в историята на филмовата индустрия благодарение на филма от 1934 г. „Това се случи една нощ“ с Кларк Гейбъл и Клодет Колбърт. И Columbia, възползвайки се от успеха си, най-накрая заема уважаваното място, което отдавна заслужава сред другите големи холивудски филмови студия. Филмът получава пет Оскара в категориите "Най-добър филм", "Най-добър режисьор", "Най-добър актьор", "Най-добра актриса" и "Най-добър сценарий". Този рекорд остава почти четиридесет години и е повторен само от филмите "Полет над кукувиче гнездо" (1976) и "Мълчанието на агнетата" (1992). 

Кон се пазари яростно с Клодет Колбърт, която участва във филма, и дори привлича Франк Капра и сценариста Робърт Рискин в преговорите, за да я убедят да се съгласи да снима. Но Клодет се оказа момиче с характер и вместо първоначално предложените 25 хиляди долара, тя измъква за себе си 50 хиляди долара, плюс писмено обещание да приключи снимките не по-късно от 23 декември, за да отпразнува Коледа с приятели в Калифорния.

По това време работата в Columbia не е лесна за екранните звезди. Тези, които работят там, обикновено все още не са постигнали звезден рейтинг или пък са такива, които вече са напуснали надпреварата и са принудени да се съгласяват с предложенията на Кон, които не са привлекателни от финансова гледна точка. Филмовите студия си „дават назаем“ много известни актьори за конкретни проекти. В Metro Goldwyn Mayer /MGM/ всичко е  направено в голям мащаб - това е луксозно, скъпо студио - въплъщение на блестящия Холивуд от 30-те и 40-те години на миналия век. Харченето на един милион долара за филм е обичайно за MGM, докато Хари Кон едва се решава да инвестира 325 хиляди в проект - негов личен рекорд. Това обаче довежда до това Columbia Pictures да се превърне в едно от само двете студиа - първото е MGM - реализирало печалба от повече от $500 000 в началото на 30-те години на миналия век. 

На Оскарите през 1935 г. Columbia Pictures получава общо 7 статуетки. Човекът, който има най-голям принос за успеха на филмовото студио, е изключителният режисьор Франк Капра, който работи там от 1927 до 1939 г. През 30-те години престижът на Columbia Pictures продължава да расте, до голяма степен благодарение на сътрудничеството им с Франк.

РИТА ХЕЙУЪРТ, ДЖАК ЛЕМЪН, КИМ НОВАК

Рита Хейуърт със съпруга си принц Али Хан през 1949 г.

След Втората световна война филмовото студио започва да съзрява. В неговия „арсенал“ са звезди като Рита Хейуърт, Глен Форд, Джуди Холидей, Джак Лемън, Барбара Хейл, Ким Новак и други. През 50-те години на миналия век, когато славата на по-големите студия вече залязва, Columbia, напротив, набира скорост, пускайки по 40 филма годишно и продържава да привлича публиката в киносалоните. През тези години тя прави много филми за възрастни, които разбиват табутата и предизвикват интереса на публиката. Хари Кон, многократно упрекван за своята грубост и скъперничество, умира през 1958 г. И всички се съгласяват, че въпреки недостатъците си, той поставя Columbia в една много добра позиция. Студиото процъфтява.

ОПАСНОСТ ОТ ФАЛИТ, ПРИДОБИВАНИЯ И СЛИВАНИЯ

Снимка: Getty Images

През 60-те години Columbia Pictures се сблъсква с проблеми поради ретроградната си политика. Студиото похарчва много пари за филми от "старата школа" като A Man For All Seasons /Човек на всички времена/ и „Оливър“. В края на 60-те години това довежда студиото до ръба на фалита. Тогава започва поредица от сливания и придобивания. През декември 1968 г. Screen Gems се слива с Columbia Pictures Corporation и става част от новосъздадената Columbia Pictures Industries, Inc. 

През 1973 г. Allen & Co купува дял в Columbia Pictures Industries. Десет години по-късно Columbia Pictures придобива 81% от организацията Walter Reade, която притежава 11 кина, и добавя останалите 19% през 1985 г.

В средата на 70-те години е създадено съвместно предприятие с Warner Bros., което в същото време разпространява филми от EMI Films и Cannon Films. След това Warners се разделя с Columbia и тя се слива с Walt Disney Pictures.

През 1982 г. и двете компании са купени от Coca-Cola, която ги заставя да правят семейни филми и телевизионни сериали. Нещата се подобряват и е основана друга филмова компания -  Tri-Star Pictures, съвместно предприятие с HBO и CBS. През май същата година Columbia Pictures придобива Spelling-Goldberg Productions за повече от 40 милиона долара.

Sony купува Columbia за 3,4 милиарда долара през 1989 г. По това време няколко японски фирми активно купуват американска собственост. С първото си решение Sony силно изненадва холивудската общност. Двама доста спорни продуценти, Питър Хубер и Джон Питърс поемат управлениета на филмовото студио. Тази кадрова политика изглежда странна, особено след като Хубер и Питърс наскоро са подписали дългосрочен договор с Warner Brothers. За да ги освободи от задълженията им по това споразумение, Sony трябва да плати няколкостотин милиона в брой, да се откаже от дела си в Columbia House Records Club и да купи Culver City Studios (някога луксозните павилиони на MGM, които Warner получават в замяна на неплащане на дълг от Lorimar). Sony похарчва още 100 милиона долара за обновяване на студията и ги преименува на Sony Pictures Studios.

Постепенно Columbia започва да има все повече инвеститори, участници, съдружници и съсобственици, но нещата вървят по-бавно. През 1986 г. студиото се оглавява от британския продуцент Дейвид Пътнам, който има строг европейски вкус в киното и не пуска нито един блокбъстър. Скоро е уволнен. Хубер и Питърс, въпреки че правят няколко успешни филма, нанасят повече щети на филмовото студио и също са уволнени. 

ПРОЧУТАТА ЕМБЛЕМА

В началото на 90-те години Columbia привлича бившия изпълнителен директор на Warner Bros. Марк Кантона. Но и той не постигна особен успех. През 1996 г. Ейми Паскал става директор на Columbia Pictures и под нейно ръководство финансовото състояние на компанията започва бързо да се подобрява.  На първо време Паскал съживява замразения проект на Columbia Pictures за стартиране на проекта за прочутия агент Джеймс Бонд. Студиото притежава филмовите права върху „Казино Роял“. MGM и Danjaq, собствениците на франчайза, дават на съд Sony. Спорът е разрешен извън съда. Sony се отказва от изключителните права върху франчайза за Джеймс Бонд, а MGM отговоря, като се отказа от правата върху франчайза за „Спайдърмен“. Ето как Sony и Columbia Pictures се сдобиват с най-печелившия филмови проекти в тяхната история. Ейми Паскал напусна поста директор през 1999 г., но остава председател на Columbia Pictures, като участва активно в нейната дейност.
Да разкажем и как се е появило и променяло логото на филмовата компания. Първият вариант на заставката много малко прилича на познатата днес жена с факла. Логото изобразява момиче с щит и маслинова клонка, което прилича повече на войник от древен Рим. През 1928 г. маслиновата клонка е заменена с факла, тогата е боядисана в цветовете на националния флаг на САЩ, а името на филмовото студио е поставено на заден план. През 1981 г. отново настъпват промени - яркостта на факела се увеличава, шрифтът на името на студиото се променя и на фона на началния екран се появяват повече ярки цветове. През 1992 г. логото на Columbia Pictures придобива окончателния си вид. Фотографът Майкъл Диас не е използвал услугите на професионални модели, а е избрал приятелката си Джени Джоузеф, за да снима прословутото момиче с факела. Основните снимки се провеждат в апартамента на Диас, който той бързо превръща във фотостудио. Той увива Джени в обикновен чаршаф, дава ѝ настолна лампа в ръката и започва да снима, което продължава няколко часа. След това получените снимки са обработени. Така се ражда добре познатото лого на Columbia Pictures.

В началото на новото хилядолетие Columbia Pictures става най-печелившата филмова компания сред „Голямата петорка“. Само Warner Bros. успява да го настигне по рентабилност през 2009 г. През 2010 г. студиото продължава своя успешен път. Sony редовно отбелязва рекордни печалби благодарение на дъщерното дружество Columbia Pictures, което остава част от „Голямата петорка“ на Холивуд.