Неизвестно за известните: „Кралят на диамантите“ вдъхновява Мерилин Монро за най-прочутата ѝ песен

Хари Уинстън успява да превърне малкия си магазин в Ню Йорк в огромна компания, известна в целия свят с уникалния дизайн на бижута и качеството на диамантите. 

Баща му Джейкъб Уинстън и съпругата му емигрират от Украйна в Съединените щати през 1890 г. и основават работилница за бижута в Манхатън. 6 години по-късно в семейство Уинстън се ражда Хари. Когато момчето е на 7 години, майка му умира и Джейкъб и синът му заминават за Калифорния, за да отворят следващия си магазин, но този път в Холивуд. Именно там Хари показа таланта си на бизнесмен и експерт гемолог, който може до съвършенство да оценява скъпоченни камъни. Когато Уинстън е на 12 години, той купува красив 2-каратов изумруд в заложна къща за 25 цента и го препродава няколко пъти по-скъпо, така че вече е очевидно, че той е човекът, който ще може да продължи адекватно работата на баща си.

КУФАР СЪС СКЪПОЦЕННОСТИ И БИЗНЕС ОТ НУЛАТА

Хари не се интересува от учението, затова напуска училище на 15 г., за да се присъедини към семейния бизнес. Усвоил професията на пътуващ търговец, Уинстън младши пътува с куфар, пълен с бижута, направени в работилницата на баща му, и ги продава на богати хора. Така и не става известно защо семейство Уинстън решава да се върне в Ню Йорк през 1914 г. Както и да е, Джейкъб отваря ремонтна работилница в Горен Уест Сайд. Помагайки на баща си в тази дейност, Уинстън-младши печели 2000 долара през следващите 2 години и ги използва, за да отвори собствена компания - Premier Diamond Company. След това той продава и купува камъни на „диамантената борса“. През 1918 г. капиталът на компанията е 30 хиляди долара, но се случва неочакваното - Хари Уинстън е ограбен от един от служителите си и трябва да започне бизнеса от нулата.

Животът се променя в началото на XX век - жените започват да влияят на тенденциите в обществото, а модната индустрия и индустрията за бижута започват да се адаптират към техните желания. Интересът на жените към префърцунените викториански бижута намалява и те започват да предпочитат по-елегантни и семпли украшения. Уинстън усеща това навреме и разработва печеливша маркетингова стратегия.

БИЗНЕС СТРАТЕГИЯ С РЯЗАНЕ И БОГАТСТВО

Диамантът Hope. Снимка: Shutterstock

Хари купува бижутата на богати семейства, нарязва едрите скъпоценни камънии, измисля нова модел за тях и ги поставя в модерна рамка. Така Хари става богат човек и през 1932 г. в Рокфелер център в Ню Йорк той открива нова компания - Harry Winston Inc, след като преди това затваря Premier Diamond Company. Така Уинстън успешно успява да се конкурира с най-голямата компания за бижута от онова време  - De Beers. 
През 1935 г. той добавя 726-каратов необработен диамант Jonker към колекцията си, който купува от De Beers. Сделката е оценена на 700 хиляди долара. След като плаща 64 цента, за да изпрати камъка до Ню Йорк с обикновена поща, бижутерът го разрязва на 12 части, като най-голямата тежи 126,65 карата. За дузината скъпоценни камъни той печели 12 милиона долара и придобива неофициалната титла „Крал на диамантите“.

Хари Уинстън потвърждава репутацията си на новатор и талантлив бижутер през 1940 г., като създава техника за закрепване на камъни, която нарича Cluster. Благодарение на нея става възможно използването в бижутата на камъни от различни видове разфасовки, което им придава обем и прави възможно създаването на невероятна игра на светлина.

Едно от творенията на Хари Уинстън, направено с помощта на техниката " Cluster", е часовникът Emerald Cluster. За украсата му са използвани камъни от 4 различни размера. Върху корпуса с осмоъгълна форма е поставен сложен диамантен модел, а часовникът има циферблат с две централни стрелки.

Една от важните стъпки за развитието на бижутерската индустрия, които Хари Уинстън прави, е пътуващата изложба Court of Jewels, която се провежда от 1949 до 1953 г. Той включва най-известните скъпоценни камъни от епохата - Star of The East, Jonker, сапфирът „Екатерина Велика“, брилянтите Mabel Boll и McLean.

Изложбата обхваща всички щати на Америка, приключва през 1953 г. и всички приходи от нея са използвани за подпомагане на проекти на фондация March of Dimes, специализирана в подобряването на детското здраве. Що се отнася до камъните, акцентът на изложбата е 45,52-каратовият диамант Hope (Надежда) с наситен сапфиреносин цвят.

СПОДЕЛЕНИТЕ СЪKРОВИЩА

Мерилин Монро. Снимка: Getty Images

През 1952 г. списание Life признава колекцията от бижута на Harry Winston за втората по големина в света. Компанията отстъпва палмата на първенството само на британското кралско семейство. Бижутата на Harry Winston  стават толкова популярни, че за тях Мерилин Монро пее в знаменитата си песен „Диамантите са най-добрият приятел на момичето“. През 1955 г. в Женева отваря врати салонът на Harry Winston, а 2 години по-късно от Harry Winston се появява и луксозен остров на разкоша в Париж.

През целия си живот бижутерът щедро споделя своите съкровища. Например през 1958 г. той дарява големият диамант „Hope“ на Залата за скъпоценни камъни и минерали на Смитсоновия институт във Вашингтон. По-късно той дарява там още няколко ценни екземпляра, които до 1997 г. формират цялата „Галерия Harry Winston“

През 1960 г. централата на компанията се премества на Пето авеню, където все още се намира нейният водещ бутик, творческо студио и архиви. През това десетилетие славата на бижутата Harry Winston нараства, а годишният доход на компанията се оценява на 50 милиона долара. Докато продава скъпи бижута на монарси и влиятелни хора в различни страни по света, Хари Уинстън търгува и с индустриални диаманти и бижута от каталог.

За 200-годишнината от независимостта на САЩ Хари Уинстън подарява на обществеността луксозен крушовиден диамант с тегло 75,52 карата, наречен Star of Independence /„Звездата на независимостта“/.

НАСЛЕДНИЦИ, СКАНДАЛИ МЕЖДУ БРАТЯ, ПРОДАЖБА

Снимка: Shutterstock

Хари Уинстън умира през 1978 г., когато е на 84 години. Компанията е оглавена от най-големия му син Роналд, който наследява бизнес нюха си от баща си. Той поддържа марката на правилното ниво - бижутата на Harry Winston  блестят на номинираните за „Оскар“ актриси, а нови салони са открити в Бевърли Хилс и Токио.

През 1989 г. се появява подразделението Harry Winston Ultimate Piece Collection. Създадената от него колекция е наречена The Ultimate Timepiece и не остава незабелязана в професионалната среда. Просто достатъчно е да бъде погледнат само модела Signature, който се задвижва  от ръчно сглобен механизъм и е прикрепен към китката с ръчно изработена шарнирна гривна. Година по-късно американският бижутер зарадва феновете си с пускането на сложен модел Biretrograde Perpetual Calendar с ретро индикации.

Малко по-късно Роналд Уинстън решава да експериментира с материали за своите часовници, пускайки линията Galatea за дами. Това е първият часовник в света, оборудван с корпус от родий. Те са последвани от комплекта Perpetual Calendar Minute Repeater, който е продукт на четири години изследвания и разработки.

През 1989 г. по-малкият брат на Роналд Брус решава да оспори правото на Роналд да управлява компанията. Процесът започва през 1990 г. и се превръща в десетгодишен скандален съдебен процес, в резултат на който първоначалната компенсация от 4,5 милиона долара нараствна до 1997 г. на 28 милиона долара. Брус не приема тези условия, така че Роналд Уинстън трябва да изкупи обратно акциите на пазарна стойност от 54 милиона долара. За да завърши тази сделка, той набира средства от инвестиционната компания Fenway Partners и през 2000 г. става едноличен собственик на марката. Но въпреки това финансовото състояние на компанията е толкова разклатено, че през 2004 г. Роналд е принуден да продаде контролния пакет акции за 330 милиона долара на канадска минна корпорация. Няколко години по-късно тя получава сто процента от акциите на марката и променя името  на Harry Winston Diamond Corporation.
Новите собственици на компанията поставят начело Фредерик де Нарп, който дълги години ръководи американското подразделение на Cartier. Нарп кани Сандрин де Лааге за позицията на главен дизайнер в Harry Winston.

През 2007 г. компанията премества цялото производство на часовници в Женева и в допълнение към редовните колекции започва два високопоставени проекта - Opus и Histoire de Tourbillon. Но инвестицията се оказва непосилна за Harry Winston Diamond Corporation. През 2013 г. собствениците на компанията продават марката на Swatch Group за 1 милиард долара. Найла Хайек става председател на борда на компанията. Според условията на сделката Harry Winston Diamond Corporation отново променя името си на Dominion Diamond Corporation и продължава да работи независимо.