Неизвестно за известните: Появата на телеграфа и индиански бог изстрелват Western Union в САЩ и света

През годините на съществуването на Western Union има всякакви събития, като няки от тях могат да бъдат наречени драматични. Но почвата за успех и разцъфтяването на компанията създава телеграфът. През 1832 г. изобретателите Самюел Морз и Алфред Вейл започват да работят по устройството, наричайки го записваща лента. За да не бъде изпреварен от конкурентите, през 1837 г.  Морз регистрира устройството в Патентното ведомство. Година по-късно Самюел напълно завършва разработката на телеграфния апарат и създава своя собствена компания, като привлича за партньори Алфред Вейл и Леонард Гейл.

За да просъществува изобретенито били нужни телеграфни линии. Първият кабел е пуснат от Балтимор до Вашингтон, за което Морз през 1843 г. получава субсидия от Конгреса за 30 хиляди долара. Първото телеграфно съобщение е предадено на 24 май 1844 г. години от сградата на Върховния съд в Капитолия. Самюел изпраща до Вейл в Балтимор фразата от Петокнижието „Това сътвори Бог!“. През 1845 г. благодарение на инвеститори е създадена Magnetic Telegraph Company, която построява и въвежда в експлоатация първата търговска телеграфна линия между Вашингтон и Ню Йорк. До 1851 г. година в Съединените щати има около 50 независими телеграфни компании.

И тук започва историята на Western Union

В Ню Йорк пристига бизнесменът Хайрам Сибли с намерението да развива банкова дейност и търговия с недвижими имоти. В града той се запознава със съдията Самуел Селдън, който притежава правата върху телеграфа. Двамата виждат възможности за партньорство и през 1849 г. Селдън и Сибли създават New York State Printing Telegraph Company.

Бизнесмените си дават сметка за силната конкуренция на пазара и решават, че вместо да създават нова телеграфна линия, по-добре да купят всички телеграфни компании, западно от Бъфало  да ги обединят в една система. Селдън се объръща към влиятелни бизнесмени с молба за финансиране срещу част от бизнеса. През април 1851 г. съдружниците регистрират в Олбъни компанията New York and Mississippi Valley Printing Telegraph Company, в която влиза създадената две години по-рано New York State Printing Telegraph.

През 1856 г., 7 години след основаването на New York State Printing Telegraph Company, компанията променя името си на Western Union Telegraph Company. Новото име отразява целите на бизнеса – обединяване на телеграфните линии в западните щати. За три години - от 1851 до 1854 г. - броят на  телеграфните офиси на Western Union се увеличава от 132 на 4000, а капиталът на компанията се увеличава от 220 хиляди до 48 милиона долара.

Възход през Гражданската война и кралица Виктория

В пет щата в западните Съединени щати действат действат две конкурентни телеграфни комуникационни системи, собственост на 13 различни компании. Цената на телеграфните услуги, въпреки конкуренцията, е много висока -  кратка телеграма струва около 20 долара. Разочаровани от слабите печалби в телеграфния бизнес, собствениците на тези компании приемат с радост предложението на Хайрам Сибли да купи бизнеса им. През същата година Сибли успява да купи и патента за телеграфа на Морз,който е най-модерният за времето си. С избухването на Гражданската война в САЩ оперативната комуникация с Далечния запад стана все по-необходима. Единствената възможна връзка със земите отвъд река Мисури е Pony Express. Използването на този метод за предаване на съобщения отнема 10 дни за доставка на телеграми и писма от Сент Джоузеф до Сакраменто, Калифорния.

През 1860 г. Конгресът пуска Pacific Telegraph Pact, който предвижда създаване на вътреконтинентална линия. Въпреки че телеграфната линия е изключително необходима, самата идея за нея и строителството изглежда невъзможно, тъй като е необходимо да се разпростре на 2000 мили, през  планини и равнини. Други телеграфни компании отказват да участват в това начинание. Дори президентът Ейбрахам Линкълн казва на президента компанията Хайрам Сибли, че това е смахната идея, тъй като дори ако линията бъде завършена, индианците ще я унищожат. Инженерите предвиждат краен срок за проекта 10 години, но младият и изобретателен агент на Western Union Едуард Крейтън преминава през замръзнали реки и пустеещи равнини, за да набележи вариантите, по които може да преминава телеграфният маршрут. Той събира два екипа работници. Ръководител на „източната бригада" е самият той, а "западната бригада" се ръководи от Джеймс Гембъл.

Първите телеграфни стълбове са издигнати на 4 юли 1861 г. Крейтън и Гембъл успяват да убедят местните индианци, че телеграфът е гласът на великия бог на Маниту и те не трябва да му причиняват вреди. Друг инженер успява да сключи договор с мормонски предприемчи, за да опънат стълбове по продължение на стотици мили през пустинните равнини. Всеки ден към линията са добавяни средно 10-12 мили от трасето. Телеграфните жици са свързани в една линия на 24 октомври 1861 г. в Солт Лейк Сити. Строителството отнема само 112 дни. След 2 дни правителството на САЩ спира операциите на Pony Express и предпочита "мълниеносните линии" за изпращане на съобщения през целия континент. Когато телеграфът стига до Солт Лейк Сити на 17 октомври 1861 г. Бригъм Йънг незабавно телеграфира на президента Ейбрахам Линкълн, че въпреки слуховете, щатът Юта не се е отделил от Съюза. По същото време е изпратена и първата вътреконтинентална телеграма. Тя съдържа съобщение до президента Ейбрахам Линкълн, от главния съдия Стивън Фийлд, който докладва, че Калифорния ще остане в Съюза.

Първите презокеански телеграми, разменени между президента на САЩ Джеймс Бюканън и кралица Виктория във Великобритания са изпратени чрез подводни линии, построени от Сайръс Фийлд. Линиите обаче не оцеляват дълго време, поради несъвършенството на строителната технология и скоро спират работа.

Аферата Аляска и Русия

През 1864 г., заради опасения от изграждането на дълги подводни линии, Western Union предлага да бъдат направени телеграфни линии към Европа през руската територия Аляска, под тесния Берингов проток. След това линиите трябвало да продължават през територията на Сибир, с разклонения до най-важните градове на Европа. Екипите за монтиране на линии на компанията започват да инсталират телеграфни стълбове в Аляска, по протежение на тихоокеанското крайбрежие, въпреки че територите, където се порагат лниите, не са картографиран. През 1866 г. обаче проектът е замразен поради успешното полагане на две нови трансатлантически линии от конкурентни компании, с нова, по-надеждна технология.

Неуспешно начинание обаче поднася приятна изненада на американското правителство. При преговори на Хайрам Сибли с министър-председателя на Руската империя по въпроса за строителството на линии през нейната територия, президент на Western Union го информира, че компанията Hudson Bay иска 6 милиона долара за правото да полага телеграфа си през нейната територия. Сибли съобщава това на президента на САЩ Франклин Пиърс. Като преценява внимателно събрана информация от компанията, минералните запаси, както и огромните горски ресурси, правителството на САЩ решава да купи териториите на руската част от Северна Америка за 7,2 милиона долара. Продажбата на Аляска става на 18 октомври 1867 г. В тази връзка Конгресът предоставя на Western Union правото да полага линии по военни и пощенски пътища, включително линиите на железопътните комуникациия. През цялата първа половина на XX век, компанията управлява собствен парк от машини за полагане на кабели и е пионер в използването на много нови технологични постижения.

През октомври 1871 г. компанията започва да предоставя услуги за парични преводи на базата на собствена широка телеграфна мрежа. Печалба, получена от предоставянето на тази услуга надминава очакванията на компанията. През първите 9 месеца тя възлиза на 8,9 хил. долара, а в края на 1892 г. - 58 хил. долара. През същата година компанията обработва 20 хиляди парични превода за сумата от 1,6 милиона долара при среден размер от 80 долара. До 1876 г. бизнесът с парични преводи се разширява до 37 190 превода годишно за обща сума от 2 624 милиона долара, при средна сума на трансфер от 70 долара.

Топката на времето

През 1877 г., жителите на Ню Йорк имат възможност да сверяват часовниците си с „Топката на времето“, която е поставена в върху корпоративната централа  -  Western Union Building. Сградата е разположена на Бродуей 195, има 10 етажа и по това време е считана за най-високата сграда в Ню Йорк и в САЩ като цяло.

Пет минути преди 12 ч. на обяд специален служител вдигна топката почти до самия връх на пилон и специална конструкция. По обяд се изпраща сигнал до Военноморската обсерватория на САЩ във Вашингтон. Механизмът се особождава и след това топката се вдигна на самият връх на металния пилон, на 315 фута над нивото на улицата. Точно по обяд оператор от Вашингтонската обсерватория активира спусъка и топката падна по цялата дължина на пилона или 23 фута. Когато топката достигне края на пилона, сигналът, че е спусната успешно се препраща телеграфно в астрономическата обсерватория. Обедният сигнал е използван и от моряците за проверка на техните хронометри за прецизна навигация в морето.

След създаването на телефона, откривателят му Александър Бел основава компания за предоставяне на телефонни услуги към своите партньори. Като виждат с каква скорост се развива новата услуга, Western Union променят отношението си към телефона, след като преди това са го смятали за безполезно изобретение. На тогавашния ръководител на компанията Уилям Вандербилт, син на известния железопътен магнат Корнелиус Вандербилт, му идва идеята да изпревари Бел по отношение на темповете на развитие на новата услуга.  Предимството на Western Union е широката мрежа от телефонни линии, които свързват Северна и Южна Америка и Атлантическия океан, както и мрежови монополи на крайпътни хотели и жп гари. Western Union инициира проект за създаване на собствено устройство за гласова комуникация, в което участват Елиша Грей, Томас Едисон и други изобретатели. През 1876 г. Бел предлага на Western Union да купят от него патента за изобретения телефон за 100 хиляди долара. На 3 юли 1884 г акциите на компанията са включени в базата за изчисляване на новосъздадения борсов индекс Dow Jones Transport Average. Базата за изчисляване на посочения индекс също включва акции на девет компании, свързани с железопътния транспорт и една корабна компания.

Втората световна война и пак възход

По време на Втората световна война война Western Union се сблъсква с недостиг на персонал. Причината е, че след включването на САЩ във войната, повечето мъже, служители на компанията, отиват на фронта. Така компанията трябва спешно да набира и обучава жени на оперативни умения - изпращане съобщения и монтаж на оборудване. През 1943 г. компанията се слива с дългогодишната си конкурент Postal Telegraph. Наложило се компанията да налее сериозни средства в линиите на конкурента, защото те били несъвместими със стандартите на Western Union. По време на войната, 314 милиона думи са изпратени чрез телеграфните мрежи на Western Union. Компания осигурява гладка комуникация между правителствата в Лондон и Вашингтон. Дори и през тези години услугите за парични преводи са сред най-търсените. През 1944 г. Western Union извършва почти 16 хиляди превода, за сумата от 716 милиона долара. Семействата на войниците изпращат пари на фронта, а военните обратно – изпращат средства на семействата  си, които са останали в родината. Телекс-услугата е въведена през 1958 г. и с нейна помощ се осъществява директна телетипна комуникация между клиентите. След 6 години е пусната в експлоатация междуконтинентална система за микровълново предаване на данни с помощта на радиовълни, която напълно заменя мрежата от телеграфни стълбове и жици. През 1980 г. за първи път в историята на компанията приходите от услуги за парични преводи надвишават приходите от телеграфни услуги.

Новото време

През 1988 г. Western Union провежда мащабна реорганизация в отговор на бързо променящите се бизнес условия. Тази необходимост възниква поради многото технологични промени, настъпили по това време. Името на компанията е променено от Western Union Telegraph Co. в Western Union Corp. През 1990 г. компанията създава Western Union Financial Services, Inc. като дъщерно дружество. Към него са прехвърлени финансови транзакции, както и предоставяне на услугите за предаване на съобщения. Година по-късно компанията продава някои от подразделенията си с нисък марж

. През 1993 г. Western Съюзът открива процедура по несъстоятелност, а малко по-късно и след нейното завършване, продава последното си голямо подразделение - Western Union Financial Services Inc. за 1.19 милиарда долара. През 1995 г. First Financial Management е придобита от First Data Corp. като сумата на транзакцията е 7 милиарда долара и Western Union. Financial Services става дъщерно дружество на First Data. До 1998 г. броят на пунктовете за парични преводи на компанията по света достигат 50 хиляди. На 2 октомври 2006 г. компанията провежда пубрично предлагане на акции на Нюйоркската фондова борса и става независима от First Data. Това дава възможност на Western Union да се развива по-интензивно.

През 2007 г. от компанията са извършени 167,7 милиона транзакции за парични преводи между физически лица и 404,6 милиона транзакции между физически и юридически лица. Компанията има 9,5 милиона активни притежатели на златна карта по целия свят. През февруари 2009 г. дружеството сключва споразумение с Fexco за придобиване на 100% от акциите му за 159,9 милиона долара. Сделката позволява на Western Union директно да контролира повече от 10 хиляди пункта за обслужване, които  принадлежащи на Fexco в Великобритания, Испания, Ирландия, Швеция, Норвегия, Дания и Финландия.