Първата японска манга за България: „The Azure Balkanalia“

Знаете ли, че през месец юни тази година излезе първата японска манга, която е посветена на България? 

„The Azure Balkanalia“ е дело на японската авторка Сасакиса и представлява първото произведение от този жанр, вдъхновено от българската история и култура. Появата на творбата бе отбелязана и от Българското посолство в Токио.

Макар все още да не е официално преведена на български език, мангата вече привлича вниманието както на японските, така и на българските читатели. 

Действието се развива през XVI век, когато българските земи са под османска власт. Историята проследява Лука и Лев, които преминават през редица изпитания. Но няма да разкриваме повече от сюжета. 

Специално за Мениджър Нюз Сасакиса разказа повече за вдъхновението зад творбата и за пътя, довел до създаването на първата японска манга за България.

Как се запознахте с българската история и какво по-конкретно Ви вдъхнови да изберете 16. век, периодът на Османското владичество, като исторически период за Вашата манга?

Избрах България като местодействие, защото отговаряше на 3 критерия: има красиви традиционни костюми, бях посещавала страната и като цяло това е място, с което повечето японци не са запознати.

След това трябваше да избера исторически период, който да бъде подходящ за шоджо манга. 

Ако бях избрала период на големи исторически сътресения, самата история би станала истинския протагонист, а не момичето в центъра на историята, така че потърсих период, с който това няма как да се случи. Затова избрах 16. век, периодът на Османското владичество, като топос.

Имаше ли конкретна книга, историческо събитие или пък лична връзка с българската култура, която запали интереса Ви към България?

Още откакто бях ученичка, винаги съм се интересувала от традиционните костюми от централните региони на Евразия – Централна, Североизточна и Източна Европа, Русия и Централна Азия.

По това време, преди интернетът да стане широкодостъпен, книгите, публикувани в Япония, бяха сред малкото източници на информация, които имах, но успях да намеря книги за Гърция, Чехия, Словакия, България и Полша.

По-късно, през 2003 г., посетих град Велико Търново, за да разгледам хълмовете и наклонените улички.

Мангата представя много детайлни български традиционни носии, включително пафти, пендари и бродерии. Колко предизвикателно беше да се изследват и рисуват тези традиционни елементи? Какви източници използвахте?

Въпреки че моят първоначален интерес дойде от книгите за традиционните костюми, публикувани в Япония, направих детайлно проучване главно в интернет. Щеше ми се да имаше изчерпателна справочна книга, която да документира костюмите на всяко отделно село в детайли, но засега не успях да намеря такава. 

Рисуването на традиционните костюми с най-дребните детайли е нещо, което ми носи истинско удоволствие. Въпреки че отнема много време, аз не го намирам за трудност. Намирам го за истинска наслада. 

Вие също така включвате и отличителни български обичаи като Лазаруването. Планирате ли да представите и други български традиции като закачането на мартеници, Нестинарството, или пък кукери?

Тъй като ще бъде трудно да се вмъкнат много и различни традиции в основната сюжетна линия, без да се наруши нейният поток, аз въвеждам някои от тях в странични истории.

Главната героиня се казва Лука. В България това име традиционно е мъжко, докато за японските читатели може би звучи по-женско, нещо подобно на името Рюка. Как избрахте имената на Лука и Лев, който израства с нея в същото семейство?

За подходящи имена, включително имената на героите, избрах такива, които звучат като български, но същевременно биха били приятни за произношение и писане на японски. 

Ако произнесеш "Рюка" на японски, мисля, че е по-близо до Люка, отколкото до Лука. 

Името Лев пък има допълнително значение, но тъй като е пряко свързано с историята, няма да го издам.

Историята се върти около болезнената историческа тема за кръвния данък (девширме) и Еничарския корпус. Как балансирате суровата историческа реалност с романтичните и драматични елементи на жанра шоджо?

Романсът има нужда от бариера, която двамата герои да превъзмогнат. Девширмето осигурява най-голямата бариера: „неизбежно разделяне“. 

Законите на Еничарския корпус забраняват на момчетата да се връщат към миналото и семействата си. Можем ли да очакваме силна психологическа конфронтация когато Лука най-накрая срещне Лев в Истанбул?

Моля, очаквайте го с нетърпение.

Как японските читатели на списанието “Princess” реагираха на тази балканска естетика, която със сигурност не е много позната за тях?

Макар че балканската култура може би не е много позната за японците, елементите на балканската култура и нейната отличителна атмосфера могат да бъдат открити сред огромният избор от развлекателни дейности в Япония, включително манга и видео игри, така че японската публика често се сблъсква с тях и може дори да остане възхитена.

Самата аз бях от тези хора. Читателите на „The Azure Balkanalia“ също изглежда че са приели нейния свят и атмосфера с отворен ум и позитивизъм.

Също така получих коментари от читатели, които казват, че мангата е провокирала интереса им към България и че биха искали да посетят страната скоро.

Официалната страница на Българското посолство в Токио сподели и подкрепи Вашата работа. Какво означава за Вас това признание на държавно ниво?

Истинска чест е за мен. 

Много български фенове вече с нетърпение очакват да прочетат историята. Обмисля ли се български или английски превод на мангата?

Аз също бих се радвала хората в България да имат възможността да прочетат мангата. Преводите и публикациите на манга в чужбина обикновено се случват, когато получим оферта от издател на местния пазар. Наистина се надявам българско издателство да обмисли публикуване на поредицата. 

Специални благодарности на авторката Сасакиса, Нацу Хориучи и Томоко Накаяма от издателство AKITASHOTEN.