Първите глътки свобода: Как Кока-Кола проби Желязната завеса през България?

"Може ли една оранжада?" - тази реплика, произнесена в едно малко парижко бистро, отключва цяла поредица от събития, довели в крайна сметка до производството на първата бутилка Кока-Кола в социалистическия лагер. Това се случва в Пловдив преди точно шест десетилетия.

През 60-те години на ХХ век светът е разделен от Желязната завеса, а Студената война между САЩ и СССР определя глобалните политически и икономически отношения. Въпреки напрежението, времето на Никита Хрушчов като лидер на Съветския съюз (1953–1964 г.) бележи период на т.нар. „размразяване“. Хрушчов, стремящ се към „мирно съвместно съществуване“ със Запада, допуска ограничени контакти с капиталистическия свят, включително културен и икономически обмен. Това е време на предпазливо сближаване на двата лагера - американски изложби в Москва, съветски културни събития в САЩ и първи опити за търговия между двата блока.

В България, тясно свързана със СССР, този дух на размразяване се усеща по-слабо, но все пак присъства. След Априлския пленум от 1956 г. и икономическите реформи от средата на 60-те, страната започва да експериментира с елементи на пазарна икономика в рамките на социалистическата система. Външнотърговското предприятие Техноимпекс (по-късно част от  Тексим) се превръща в пионер в това направление, внасяйки западни технологии и идеи. 

Именно в този контекст се ражда идеята за производство на Кока-Кола – напитка, символ на американския капитализъм - в социалистическа България. Как обаче започва всичко?

Зараждането на идеята: Тончо Михайлов и пътуването до Париж

Историята започва с Тончо Михайлов - технолог в поделението за безалкохолни напитки на Тексим. През лятото на 1963 г. той е изпратен в командировка в Париж, за да проучи производството на лимонада – цел, която изглежда безобидна в рамките на социалистическата икономика. 

Тексим (създадено от думите „Търговия, Експорт, Импорт“), е първото българско предприятие, което работи по капиталистически модел, макар и под строг партиен контрол. То вече произвежда популярната оранжада „Тексим“, а Михайлов е изпратен да придобие ноу-хау от фирмата Sifal, собственост на Френската комунистическа партия. 

Това е смел ход, особено предвид подозренията на Държавна сигурност, която го смята за „обект с буржоазно минало“. За щастие неговият покровител Георги Найденов, директор на Тексим и бивш партизанин, гарантира за него, осигурявайки му паспорт за пътуването. 

В Париж обаче се случва нещо неочаквано. Михайлов си поръчва оранжада в едно местно бистро, но сервитьорката му поднася бутилка Фанта. Вкусът го впечатлява толкова, че той настоява да го заведат във фирмата производител (без обаче да знае, че става въпрос за френския клон на The Coca-Cola Company). 

"Аз въобще не съм искал да ходя в предприятието на Кока-Кола. Ако знаех, че е тяхно, въобще нямаше да отида. Представяте ли си какво можеше да ми се случи, когато се върна в България и службите разберат!", разказва Михайлов в документалния филм "Една студена Кока-Кола през Студената война" на Дамян Петров, Ирина Недева и Евгения Атанасова.

Без да осъзнава напълно мащаба на своето решение, Михайлов все пак се среща с представителите на компанията и дори ги кани да посетят България. Вицепрезидент на Кока-Кола за Франция е Александър Макински - руски княз, избягал след болшевишката революция в Русия през 1917 година. 

Как един бивш партизанин убеждава Тодор Живков да приеме сделка със Запада? 

Найденов, известен и с партизанското си име Гето, е фигура с изключително влияние по онова време и има репутацията на човек, който може да "отваря врати" и да осъществява сделки, смятани за невъзможни. Ръководеното от него предприятие Техноимпекс е създадено с цел да оперира по-гъвкаво на международните пазари, заобикаляйки част от тромавите бюрократични процедури на плановата икономика. 

Когато представителите на Кока-Кола изявяват желание да посетят България, Михайлов осъзнава, че е направил потенциално опасен ход. Той се обръща към Георги Найденов, който приема новината с фразата: „Като е гарга – рошава да е!“.

Найденов, опитен партиен функционер, финансов експерт и полковник от Първо главно управление на Държавна сигурност, вече е опитал напитката по време на едно свое посещение в Китай и е убеден в нейния потенциал. Той вижда в проекта не само икономическа, но и политическа възможност за България да се отличи в социалистическия лагер.

Прояви на скептицизъм първоначално има и от двете страни. Американците се притесняват от политически рискове, потенциален шпионаж, възможността за "промяна на курса", както и от нелоялна конкуренция, докато за много от българските комунистически идеолози Кока-Кола е мощен "троянски кон" на западното влияние. Телевизията в България по това време излъчва пропагандни кадри на предполагаемо "пияни" американски войници, консумиращи Кока-Кола.

Найденов се свързва директно с първия секретар на БКП Тодор Живков. На срещата в кабинета на Живков присъства и Пенчо Кубадински - влиятелен член на Политбюро, известен с твърдолинейните си възгледи. Кубадински, изненадан от предложението, възкликва: „Гето, ти уж щеше да правиш лимонада, а сега го обърна на алкохол!“ Найденов спокойно отвръща: „Ами то и колата е лимонада, другарю Кубадински“. „Защо тогава правим такава пропаганда против нея?“, гневи се висшият партиец. „Не зная, питайте тези, които ви съветват“, смело отговаря Найденов.   

Живков, виждайки икономическите ползи и възможността за международен престиж, дава зелена светлина на проекта, без да се консултира с Москва – необичайно смело решение за онова време.

Договорът и първият завод в Пловдив

През 1965 г. България сключва договор с Coca-Cola Company, изпреварвайки всички останали страни от социалистическия лагер, включително Югославия и дори Гърция, която започва производство едва осем години по-късно. 

снимка: Wikipedia

Договорът е подписан с френския клон на компанията, а производството е поверено на нов завод в Пловдив. Той е открит на 17 септември 1966 г. и се превръща в технологично чудо за времето си - първата алуминиева дограма, първият мокет и най-модерните европейски машини са монтирани именно там. Италия дарява един милион празни стъклени бутилки, а САЩ предоставят логото на кирилица – първият случай в историята на компанията, в който името „Кока-Кола“ е изписано на азбука, различна от латинската.

Интересен момент в преговорите е клауза, предложена от Михайлов, според която другите социалистически страни, подписали договори с Coca-Cola Company след България, трябвало да плащат такси за търговски права. Американците я приемат, но Найденов я задрасква с категоричния аргумент: „Ти луд ли си?! Как ще искаме комисиона от Съветския съюз?“. Този епизод подчертава чувствителността на отношенията с „Големия брат“.

Кока-Кола като символ на промяната

Появата на Кока-Кола в България е повече от икономически пробив – тя е културен феномен. Напитката, доскоро заклеймявана като символ на капиталистическия упадък, се превръща в обект на любопитство и престиж.  Самото присъствие на Кока-Кола е подкопавало, макар и несъзнателно, монолитността на официалната партийна идеология - щом "империалистическата" напитка може да се произвежда и консумира свободно, значи не всичко от Запада е лошо и враждебно.

Интересна подробност е, че пловдивският завод произвежда не само Кока-Кола, но и руски квас, в знак на уважение към СССР. Тодор Живков, според слуховете, лично харесва американската напитка, а хладилниците му редовно се зареждат от Управлението за безопасност и охрана.

През 1968 г. на Световния младежки фестивал в София Кока-Кола се лее свободно в зала „Универсиада“, символизирайки новото лице на България – страна, която успява да балансира между социалистическите идеали и западните влияния. Популярни изпълнители и артисти, сред които Лили Иванова и Георги Парцалев, рекламират продуктите на Тексим, а Кока-Кола се превръща в символ на модерната младежка култура.  

Новината, че в Пловдив се произвежда Кока-Кола, предизвиква истински шок и завист в останалите държави от соцлагера. България, смятана за един от най-верните сателити на СССР, изведнъж се оказва пионер. Унгария започва производство едва през 1968 г., Полша – през 1972 г., а Чехословакия – през 1971 г.

В Съветския съюз Pepsi закъснява

Докато България пие Кока-Кола още през 1965 г., Съветският съюз остава затворен за американските марки до края на 60-те. Първият пробив там е дело на Pepsi, а не на Кока-Кола. През 1959 г., на Американското национално изложение в Москва, вицепрезидентът Ричард Никсън представя Pepsi на Никита Хрушчов. 

снимка: Wikipedia

Снимката на съветския лидер, отпиващ от газираната напитка, обикаля световните медии, но, въпреки това, производството на Pepsi в СССР започва едва през 1972 г., а първият завод е открит в Новоросийск чак през 1974 г. Плащанията са чрез бартер – концентрат на Pepsi срещу водка „Столичная“ и права за дистрибуция в САЩ.

Кока-Кола навлиза в СССР много по-късно, през 1986 г., като основна напитка на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. и чрез бартер за автомобили „Лада“. Това обаче се случва много след българския пробив в производството на култовото безалкохолно питие. България не само изпреварва СССР, но и всички останали страни от Източния блок, което подчертава уникалността на пловдивското начинание.

Краят на Тексим и наследството на сделката

Успехът на Тексим и Кока-Кола не остава без последствия. През 1969 г., след посещение в Москва, Тодор Живков е притиснат от председателя на КГБ Юрий Андропов и съветския лидер Леонид Брежнев  да „стегне юздите“ на Георги Найденов, когото в Кремъл наричат „враг номер едно на социализма“.

Предприятието Тексим е закрито, а Найденов е осъден за престъпления по служба и дори излежава присъда в затвора. Производството на Кока-Кола преминава към държавното предприятие „Безалкохолни напитки и минерални води“, но първоначалният импулс, даден от Тексим, остава в историята.

Франческо Този, мениджър на Кока-Кола в България, наричан от българските си колеги „другаря капиталист“, продължава да управлява операциите, а заводът в Пловдив остава символ на техническите иновации. България, първа в социалистическия лагер, не само отваря вратите си за западна марка, но и оставя трайна следа в глобалната история на Coca-Cola Company с първото ѝ лого на кирилица.

Появата на Кока-Кола в България през 1965 г. е повече от бизнес сделка – тя е символ на смелост, иновация и предизвикателство към идеологическите бариери. Благодарение на визията на соцпредприемача Георги Найденов, смелостта на технолога Тончо Михайлов, прагматичното решение на диктатора Тодор Живков и, до известна степен, на случайността, България се превръща в своеобразен "ледоразбивач" на бариерите между социалистическия и капиталистическия лагер. 

Пловдивският завод, с неговите стъклени бутилки и лого на кирилица, се превръща в емблема на едно кратко, но значимо „размразяване“ в разгара на Студената война. Докато Pepsi все още чака "своя момент" в СССР, българите вече пият Кока-Кола, доказвайки, че дори в сянката на Желязната завеса е възможен диалог между Изтока и Запада.