Регентската къща в Боровец пази спомени за Богдан Филов и комунистически велможи

Една архитектурна и историческа ценност се превърна в "разменна монета" в последните дни в словесната престрелка между главния прокурор Иван Гешев и заместника му Борислав Сарафов -  Регентската къща. Борислав Сарафов директно обвини Иван Гешев, че използвал кокетната сграда в курорта Боровец, предназначена за почивна база на прокуратурата, като частен имот и я превърнал в непристъпна за голяма част от редовите прокурори

.„Тази къща е служебна база на прокуратурата на Република България, но до нея няма достъп никой от магистратите, защото господин Гешев я приватизира за собствено ползване“, посочи Сарафов.

Историята на Регенстката къща

Тя е построена през далечната 1941 година. Първоначално е служила  за жилище на тогавашния премиер на България проф. Богдан Филов, който след смъртта на цар Борис III през август 1943 г.  заедно с  военния министър ген. Никола Михов и княз Кирил стават регенти на невръстния син на монарха - Симеон II.

Така красивата 3-етажна вила става част от българската история. Тя е разположена върху едва 237 кв. м. Разполага само с три  апартамента и две тавански стаи с общо 13 легла. 

По времето на комунизма вилата се използва за правителствена станция и в нея често отсядат комунистически велможи. Заради това  през 1986 г. в огромния й двор от близо 18 декара са  изградени пет дървени бунгала в алпийски стил. Всяко от тях е с площ от  44 кв. м, като на първия етаж има малка трапезария и баня, а към спалните на втория води стръмна тясна стълба. С тях общо леглата стават 33.

Има и двуетажна масивна административна сграда с гаражи и дворно барбекю, но тя е правена години по-късно и няма нито историческа, нито архитектурна стойност. 

След 10 ноември1989 г. Регентската къща запада и рядко е посещавана от гости. Причината е, че къщата няма достатъчно площ за посрещане на чужди делегации, а на всичкото отгоре новата власт избягва да почива в държавните бази, за да се хареса на електората.

Заради това издръжката на Регенстката къща става почти непосилна и министърът на администрацията в правителството на Тройната коалиция Николай Василев решава да я даде под наем.

Намират стопанин срещу месечен наем от 26 хил. лв., но за кратко

През 2007 г. на търг е постигнат рекорден месечен наем на Регентската къща от 26 000 лв. Търгът е спечелен от “Феста хотели” ЕООД. Фирмата поема ангажимент да я стопанисва за 10 г., като освен 3,12 млн. лв. за наем трябваше да инвестира и 50 хил. лв. за подобрения.

“Феста хотели”  обаче се отказва от Регентската къща  след по-малко от година. От февруари до септември 2007 г. фирмата превежда  по сметките на Министерството на администрацията 235 111 лв. и след едномесечно предизвестие е освободена от ангажимента да стопанисва вилата.

Следва  втори търг за кокетната вила в Боровец, в който участват само 3 фирми.  “ДИТ хотели” печеели търга срещу 9900 лв. - три пъти по-ниска сума от дадената година по-рано от “Феста хотели”. Впоследстие обаче и новият стопанин  се отказваа от Регентската къща.

Така се стига до 2011 година, когато първото правителство на Бойко Борисов  след дълги години отлагане, отпуска парите за ремонта на скъпата вила. Министерският съвет тогава дава над 250 хиляди лева, за да приведе къщата в нормален вид, след като тя стои заключена цели 5 години.

След това се взима решение Регенстката къща да се стопанисва от Висшия съдебен съвет(ВСС). Но не за дълго. Решението къщата да стане почивна база на прокуратурата е взето от ВСС на 21 октомври 2021 година с 12 гласа "за" и един "против". 

Така се стига до сегашната ситуация с Регентската къща. Ще стане ли тя истинска база за отдих на прокурорите предстои да разберем.