Самураи и каубои – неочакваната комбинация, която променя киното

Какво е общото между самураите и каубоите? На пръв поглед абсолютно нищо. Макар че е имало период, в който те са съществували едновременно, първите самураи се появяват още през 12-ти век и са по-сравними с рицарите от средновековна Европа – воини, за които се предполага, че следват строг морален кодекс. Каубоите, от друга страна, са наречени така, защото се грижат за добитък. Техните авантюристични подвизи обикновено включват или схватки с коренното население на Америка, или някакви битки с бандити, поне според уестърните.

Въпреки всичките си различния, тези два образа имат дълга история на паралели и непрекъснати препратки в киното.  Не един или двама са режисьорите, които виждат приликите между самотните, скитащи мечоносци и самотните, скитащи стрелци.

Появявайки се в противоположните краища на планетата, двата привидно различни жанра – уестърн и самурайски филми, си оказват дълбоко взаимно влияние, давайки началото на кинематографични шедьоври като „Великолепната седморка“ и „Мръсната дузина“.

Макар че уестърните са сред първите филми, които идват от Холивуд, появата на голям екран на „Седемте самураи“ и „Йоджимбо“ на Акира Куросава през 1954 и 1961 г. дава началото на период на обмяна на идеи, които променят жанра.

Интересното е, че самият Корусава  силно повлиян от уестърните, режисирани от Джон Форд, като например „Дилижанс“ (1939), „Форт Апачи“ (1948) и „Рио Гранде“ (1950).

Взаимното влияние става очевидно през 60-те години на миналия век уестърнът на Джон Стърджис „Великолепната седморка”, който е адаптация на „Седемте самурая“ на Куросава. „Седемте самурая“ се развива в бедно японско село, което редовно е потискано от група бандити. За да се защитят от набезите, селяните събират пари, за да наемат седем самураи, които се съгласяват им помогнат в името на честта. В същото време действието във „Великолепната седморка” в Мексико и проследява историята на 7 американски наемници, защитават малко мексиканско градче от бандити от другата страна на границата. Лентата демонстрира нагледно, че  симбиозата между самурайски теми и сюжетни структури на уестърните се приема повече от радушно от публиката.

След това филми като „За шепа долари“ (базиран на „Йоджимбо“), „Добрият, лошият, злият“ и „Имало едно време на Запад“ продължават да променят холивудския уестърн филмов пейзаж.

„Седемте самурая“ и „Йоджимбо“ на Куросава задават шаблона за самурайски филми – самотни протагонисти, които намират смисъла на живота си в защитата на беззащитните. Класическите уестърни са базирани на много от същите принципи, но японските ленти ги вдъхновяват да изоставят изоставят клишето за битка между добро и зло и да изследват героизма в морално двусмислени общества през призмата на самотни войни, чиито вярвания надделяват над официалните закони.

Както самурайските филми, така и уестърните обръщат и специално внимание на остаряването – не биологичното, а това, при което цели класи започват да губят причините за своето съществуване.

Самурайските филми подчертават технологичния преход, представяйки самурая като културен артефакт, който е близо до изчезване. В много от филмите в крайна сметка самураите биват повалени от куршуми, което демонстрира неспособността на традиционните бойни изкуства да оспорят мощта на модерната индустриалната война.

В уестърните самата географска граница избледнява. Тези филми се фокусират върху това как с индустриалната революция и нахлуването на цивилизацията, която често е представена от железопътни линии, църкви, установени общности и държавни институции, човечеството губи своята дива природа и свобода.

Освен тези паралели, самураите и каубоите намират и интересна симбиоза в „в една далечна галактика...“.  В „Междузвездни войни“ двете групи се срещат под формата на джедаите и ловците на глави като Боба Фет. Самият Фет е базиран на Блонди (Клинт Истууд),  известен още като „Човекът без име“, от емблематичната  „Доларова трилогия“ на режисьора Серджо Леоне.

Филмовите фенове и феновете на „Междузвездни войни“ знаят, че оригиналната трилогия на Джордж Лукас е плодовит пастиш. Естествено, тя заимства много от научната фантастика, но отделя също толкова внимание и на уестърните.

Сцената, в която Люк Скайуокър се завръща в дома си на Татуин (пустинна планета), само за да открие, че щурмоваци са убили семейството му и са изгорили дома му, е почти кадър по кадър римейк на сцената от „Следотърсачите“ на Джон Форд, в която Итън Едуардс (Джон Уейн) открива имението си в пламъци, семейството му е изклано, а племенницата му е отвлечена от команчите.

Хан Соло (Харисън Форд) също е „космически каубой“, не само по общо поведение, но и чрез специфични действия –сцената, в която той застрелва Гридо, напомня за представянето на Сентенза/Ангелските очи (Лий Ван Клийф) в „Добрият, лошият, злият“, при което той застрелва мъж с пистолета си под масата. Дори името Соло извиква класическия образ на самотен стрелец, който разчита само на скоростта, с която може да извади револвер от кобур.

Влиянието на самурайските филми е не по-малко видимо. Емблематичният вид на Дарт Вейдър е високотехнологична версия на самурайска броня, а светлинните мечове наподобяват японските катани. Самото име на рицарите джедаи на Лукас идва от думата  джидайгеки – жанр в киното и театъра на Япония, който означава буквално „историческа драма“. Джедаите следват своя версия на Бушидо – неписаният кодекс на поведение на самураите в обществото. Точно както Бушидо е диктувал поставяне на фокус върху лоялността, дълга и самодисциплината за самураите, кодексът на джедаите акцентира върху постигането на вътрешен мир, безкористност и контрол над емоциите.

През годините комбинацията между каубоите и самураите е допринесла за редица шедьоври на киното, които са оставили своя отпечатък върху популярната култура. Можем само да гадаем дали в бъдеще тя ще доведе до създаването на нови герои, подобни на тези от „Междузвездни войни“. Докато чакаме да разберем можем да си пуснем някоя от класиките на Куросава или Леоне, за да си припомним какво ги прави толкова специални.