Скрита климатична промяна може да е подтикнала епичните тихоокеански плавания преди 1000 години

Ново изследване, ръководено от Университета в Саутхемптън и Университета на Източна Англия (UEA), показва значителна промяна в климатичните условия в Южния Тих океан, започнала преди около 1000 години, която може да е насърчила хората да се придвижват и заселват по-далеч на изток. Според проучването, докато части от западния регион постепенно ставали по-сухи, общности може да са били подтикнати да търсят острови с по-надеждни валежи, съобщава онлайн изданието ScienceDaily.

Екипът съобщава, че населени острови в Западна Полинезия, включително Самоа и Тонга, са преживели засушаване с течение на времето. Междувременно острови по-далеч на изток в Източна Полинезия, като Френска Полинезия (Таити), са ставали постепенно по-влажни, което вероятно ги е направило по-привлекателни за живот и земеделие.

Изследването е част от по-голямо сътрудничество между Саутхемптън и UEA, известно като PROMS (Тихоокеански валежи в хилядолетни времеви мащаби), което изучава как валежите в Тихия океан са се променяли в продължение на дълги периоди и как тези промени може да са повлияли на човешките миграции. Резултатите са публикувани в списание "Nature: Communications Earth and Environment".

Ръководителят на PROMS, професор Дейвид Сиър, обяснява, че днешните тихоокеански острови са застрашени от климатични промени, но данните показват, че това не е първият път, когато местните жители са били принудени да се адаптират към променящия се климат. Той добавя, че преди около 1000 години хората на практика са „гонели дъжда“ на изток, опитвайки се да се справят с натиска на растящите популации в период на засушаване в западния Южен Пасифик.

За да реконструират миналите валежи, изследователите са събрали седиментни ядра от Таити и Нуку Хива в Източна Полинезия и са анализирали растителни восъци – мастни слоеве, които се запазват върху листата. Напреднали лабораторни тестове разкриват колко влажни или сухи са били условията по време на растежа на растенията. Тези данни са комбинирани с други климатични записи от Полинезия и по-широкия Тихоокеански регион.

Съставеният подробен набор от данни позволява да се оцени как валежните модели в Тихия океан са се променяли през последните 1500 години. Използвани са и нови климатични модели, които определят кога и къде е настъпила промяната, както и кой е най-вероятният ѝ причинител.

Екипът заключава, че най-вероятната причина е естествена промяна в моделите на температурата на морската повърхност, която е изместила Южнопацифическата зона на конвергенция (SPCZ) на изток преди около 1100 и 400 години назад във времето. Този огромен климатичен пояс, простиращ се на над 7000 км, е станал по-сух в западната си част и по-влажен в източната.

Според учените продължителното засушаване на запад може да е действало като „тласък“, като е затруднявало живота в вече установени общности. В същото време нарастващите валежи и по-добрата наличност на сладка вода на изток може да са действали като „привличане“, насърчавайки заселването на нови острови.

Изследването предполага, че този климатичен модел може да е мотивирал хората да пътуват стъпка по стъпка по-далеч на изток, включително към острови като Куковите и Таити.

Според д-р Марк Пийпъл от Университета в Саутхемптън времето и характерът на тези хидроклиматични промени съвпадат с последната вълна на човешко заселване в Източна Полинезия, започнала преди около 1000 години. Той подчертава, че водата е жизненоважна за оцеляване и земеделие, и ако тя намалява, е логично хората постепенно да търсят места с по-надеждни водни ресурси – дори когато това изисква смели океански пътешествия.

Д-р Даниел Скинър от UEA допълва, че съчетаването на данни от палеоклиматични архиви и климатични модели е дало ключови прозрения за промените в един слабо изучаван регион през последните 1500 години. Професор Манодж Джоши добавя, че по-доброто разбиране на минали климатични промени може да помогне за по-точни прогнози относно бъдещото влияние на климатичните промени върху Южния Тих океан.