Учени може би са открили ключовия елемент за успешни бъдещи мисии до Марс

Учени може би са открили ключовия елемент за успешни бъдещи мисии до Марс

Нови изследвания показват, че осигуряването на голямо разнообразие от личностни черти ще направи екипите много по-добри в издържането на сложния и интензивен психологически натиск, който мисиите биха донесли, пише Independent.

Очаква се марсианските мисии да продължават до три години. Те ще съберат екипаж в малко пространство, под силен натиск и ограничение, като същевременно ще бъдат натоварени с голяма отговорност.

Този вид близка среда може да направи членовете на екипа по-стресирани, което да доведе до конфликти и проблеми с изпълнението на задачите им, както обикновено се случва в редица научнофантастични филми.

За да се опитат да ограничат тези проблеми, изследователите са изследвали как личностните черти влияят върху начина, по който хората реагират в дълги мисии. Те са използвали множество психологически теории, както и специфичен вид компютърно моделиране, което ни позволява да видим как различните хора биха могли да се държат в дадена среда.

Изследователите са проучили как петте личностни черти – откритост, добросъвестност, невротизъм, екстраверсия и сговорчивост– биха могли да взаимодействат с роли като инженер или пилот, за да се опитат да разберат как това би променило представянето и благосъстоянието на екипите.

Екипите, които са се различавали повече по тези личностни черти, са имали по-добри резултати от тези, които са били по-сходни, установяват учените. Изследователите предполагат, че това означава, че би било по-добре да има комбинация от различни динамики и начини на справяне с различни ситуации във всички бъдещи мисии.

Но те отбелязват, че работата има редица ограничения, включително факта, че не се е предполагало, че личностните черти се променят с течение на времето.

Изследването е докладвано в нова статия, озаглавена „Изследване на динамиката и представянето на екипа в разширени космически мисии с помощта на агентно-базирано моделиране“, публикувана в списанието PLOS One.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ