Учени с нова идея за затопляне на Марс

Идеята за превръщането на Марс в свят, който по-гостоприемен за човешко обитаване, е една от най-често срещаните в  научната фантастика. Но може ли това някой ден да се превърне в действителност?

Сега учените предлагат нов подход за затопляне на планетарния съсед на Земята чрез изпомпване на частици - подобни по размер на наличния в търговската мрежа глитер, който са направени желязо или алуминий, в атмосферата като аерозоли, за да уловят изтичащата топлина и да разпръснат слънчевата светлина към марсианската повърхност. Идеята би била да се увеличи естественият парников ефект на Марс, за да се повиши повърхностната му температура с приблизително 28 градуса по Целзий за период от едно десетилетие, информира Ройтерс.

„Тераформирането се отнася до модифициране на околната среда на планетата, за да стане по-подобна на Земята. За Марс затоплянето на планетата е необходима, но недостатъчна първа стъпка. Предишните концепции бяха фокусирани върху освобождаването на парникови газове, но те изискват големи количества ресурси, които са оскъдни на Марс“, каза планетарният учен от Университета на Чикаго Едуин Кайт, който помогна за ръководенето на изследването, публикувано тази седмица в списание Science Advances.

„Ключовите елементи в нашия материал включват ново предложение за използване на проектирани наночастици за затопляне на атмосферата на Марс и климатично моделиране, което предполага, че този подход може да бъде много по-ефективен от предишните концепции. Това е важно, защото представя потенциално по-осъществим метод за модифициране на климата на Марс, който може да бъде от полза за бъдещите стратегии за изследване на Марс“, добави Кайт.

НАСА вече е изпращала роботизирани роувъри да изследват марсианската повърхност. Програмата Artemis на американската космическа агенция има за цел през следващите години да изпрати астронавти на лунната повърхност за първи път от 1972 г. насам в подготовка за потенциални бъдещи човешки мисии до Марс.

Има многобройни предизвикателства пред човешкото заселване на Марс: липса на кислород за дишане; вредно ултравиолетово лъчение поради тънката му атмосфера; солена почва, враждебна за отглеждане на култури; прашни бури, които понякога покриват голяма част от планетата и много други. Но ниските температури също са сериозно предизвикателство.

„Ние предлагаме да покажем, че идеята за затопляне на Марс не е невъзможна. Надяваме се, че нашето откритие насърчава по-широката научна общност и обществеността да изследват тази интригуваща идея“, каза водещият автор на изследването Самане Ансари, докторант в факултета по електротехника и компютърно инженерство в Северозападния университет в Илинойс.

Средната повърхностна температура на Марс е около минус 65 градуса по Целзий. Поради слабата атмосфера на планетата слънчевата топлина на повърхността на Марс лесно излиза в космоса. Целта на учените е да направят така, че на повърхността на Марс да има течаща вода, тъй като се знае, че на планетата има вода под формата на лед в полярните региони и под повърхността.

Учените предлагат непрекъснато освобождаване на малки пръчковидни частици – нанопръчици, в атмосферата със скорост от около 30 литра в секунда в продължение на години.

„Идеята е или да изпратим материала, или още по-добре, да изпратим инструмента за производство и да направим нанопръчици на планетата, тъй като желязото и алуминият са в изобилие на повърхността на Марс“, каза Ансари.

Изследователите обаче подхождат внимателно предвид  възможността от непредвидени последици при тераформирането на друг свят в полза на човечеството. Учените, например, са нетърпеливи да научат дали Марс е криел живот в миналото, или може би в момента, под формата на подповърхностни микроби.

„Въпреки че наночастиците биха могли да затоплят Марс, както ползите, така и потенциалните рискове от този курс на действие в момента са несигурни. Например, при малката вероятност, че почвата на Марс съдържа съединения, токсични за целия живот, произхождащ от Земята, тогава ползата от затоплянето на Марс е нулева", каза Кайт.

„От друга страна, ако може да се създаде фотосинтетична биосфера на повърхността на Марс, това може да увеличи капацитета на слънчевата система за човешки разцвет“, От страна на разходите, ако Марс има съществуващ живот, тогава проучването на този живот може да има големи ползи, които гарантират стабилна защита на неговото местообитание“, добави тя.