Забравена вкаменелост пренаписа историята на динозаврите в Антарктида

Една на пръв поглед незабележима вкаменелост, която е прекарала 40 години забравена в чекмедже, се оказа първата кост на динозавър, откривана някога в Антарктида.

Образецът е намерен през 1985 г., но екипът, който го е открил, не е бил сигурен какво представлява. Затова той е бил прибран в геоложката колекция на Британската антарктическа служба (BAS) в Кеймбридж.

Сега палеонтолози са изследвали вкаменелостта и са потвърдили, че тя представлява опашен прешлен на титанозавър – група динозаври, която включва най-големите сухоземни животни, живели някога на Земята, предава BBC.

Откритието помага на учените да научат повече за живота на тези гигантски животни в район на света, където изкопаемите останки са изключително редки. Д-р Марк Евънс, ръководител на колекциите в Британската антарктическа служба, наскоро забелязал вкаменелостта сред хилядите образци, донесени от експедиции в Антарктида през годините.

„Едва когато започнеш да се питаш: „Какво има в това чекмедже?“, понякога попадаш на нещо и си казваш: „А, това изглежда интересно““, разказва той.

Образецът първоначално е бил открит на остров Джеймс Рос, а находката е записана в полевия дневник на геолога д-р Майк Томсън. До малка, старателно нарисувана скица на вкаменелостта, датирана от 9 декември 1985 г., той е написал: „прешлен на голямо влечуго“, като отбелязва, че е широк около 10 см.

Според Евънс екипът вероятно е смятал, че костта принадлежи на морско влечуго.

Но веднага щом я видял, той разбрал, че прешленът изглежда типично динозавърски. А датата на откриването означавала, че това всъщност е първата динозавърска вкаменелост, намерена на континента. Затова той поканил проф. Пол Барет от Природонаучния музей да потвърди откритието.

„Макар че на пръв поглед не изглежда особено впечатляваща, тя има много характерна форма“, казва Барет, докато държи вкаменелостта в ръце.

Той посочва вдлъбнатина в единия край на костта, след което я обръща, за да покаже закръглено издатина в другия край. Прешлените се свързват чрез сферични стави тип „топка и гнездо“, които образуват непрекъсната верига от главата до опашката.

„Още щом я видях, знаех с какво си имаме работа… Беше напълно сигурно, че става дума за титанозавър“, казва той. „Тази комбинация от особености е напълно уникална за този вид динозаври.“

До момента по света са описани повече от 100 вида титанозаври.

Всички те са били четириноги растителноядни животни с много дълги шии, които им позволявали да достигат листата по дърветата, и дълги опашки, помагащи за поддържане на равновесието.

Най-големите титанозаври достигали над 35 метра дължина и тежали около 60 тона.

По размера на този опашен прешлен учените изчисляват, че антарктическият титанозавър е бил дълъг около 7 метра.

„Възможно е да е бил млад екземпляр, а е възможно и да е принадлежал към действително по-дребен вид, който е бил изключение сред останалите представители на групата“, обяснява Барет.

Този динозавър е живял преди около 82 милиона години, през Късната креда, когато Антарктида е изглеждала съвсем различно от днешната.

По онова време континентът е бил покрит с гъсти гори, които осигурявали изобилна храна за растителноядните гиганти.

Днес тази дълго забравена вкаменелост заема важно място в историята на изследванията на Антарктида.

След 1985 г. на континента са открити и други динозавърски вкаменелости, но те остават изключително малко на брой.

Антарктида е едно от най-трудните места за работа на палеонтолозите, тъй като дебелата ледена покривка скрива древните скали и съхранените в тях останки.

„Това откритие показва, че място, което днес смятаме за почти необитаемо, някога е било изключително благоприятно за живот и е било дом на впечатляващо разнообразие от организми“, казва Барет.

„То ни помага да разберем как тези животни са се вписвали в екосистемите, съществували в най-южната част на света преди около 80 милиона години.“