Може ли да бъде гений всеки от нас?

Тези, които смятат, че гениите са родени, не изградени като изключителни личности, е хубаво да се замислят отново, твърдят учените. От къде идват атлетичните и артистични способности? Заради фразите като „надарен музикант”, „естествен атлет” и „вродена интелигентност” всички ние отдавна си мислим, че талантът е генетична даденост, която някои от нас имат, а други нямат, разказва BBC.

Сега обаче редица учени твърдят, че източникът на гениалните човешки способности е много по-интересен и импровизиран. Оказва се, че всичко, което сме, се дължи на поредица от процеси на развитие. Включително това, което получаваме от гените си. Преди около един век генетиците започнаха да разглеждат гените като роботизирани актьори, които винаги повтарят еднаквите линии на наследството по абсолютно идентичен начин. Мисълта на голяма част от хората днес все още е блокирана от тази идея. Но в последните години учените минаха през драматично изменение на възгледа си за наследствеността.

Те разбраха, че гените си взаимодействат със средата около човека, като се включват и изключват през цялото време. Така се оказа, че еднаквите гени имат различен ефект върху личността, в зависимост от това какво се случва наоколо.

„Няма генетични фактори, които могат да бъдат изследвани извън средата”, казва Майкъл Мийни, професор в университета Макджил в Канада. Той отбелязва още, че няма фактори на околната среда, които функционират независимо от генома. Чертите на характера и способностите се появяват само при взаимодействието на гена със средата. Това означава, че всичко свързано със самите нас – личността ни, интелигентността ни, способностите ни, са определени от живота, който водим. Разбирането на „вътрешното наследство”, в абсолютния му смисъл на независимо от всичко останало, вече не е достатъчно рентабилно.

„Във всеки случай отделното животно започва живота си с капацитет да се развие по поредица от различни начини”, напомня биологът от Кеймбридж Патрик Бейтисън. Както при джубокса например. Индивидът има образна възможност да изсвири поредица от различни песни (на развитие) и така да състави живтота си. Музиката се избира от средата, в която живее. Така се оказва, че популярното разбиране, че геният е човекът, който е попаднал на правилното място, в правилното време (тоест среда) е вярно.

Имат ли значение гените? Разбира се. Различни сме и имаме различни теоретични видове потенциал. Никой друг не е получавал шанса да бъде Кристиано Роналдо. Само мъничкият Кристиано Роналдо го е получил, когато е бил дете. Но трябва да разберем, че той е можел да се случи съвсем различен човек с различни способности. Тогава може би нямаше да го познаваме всички по света. Затова е важно човек да знае какво може и да се възползва от естествения си интерес към музиката, математиката, танците, природата, предприемачеството още докато е малък. Дори ако се налага да се противопостави на разбиранията на останалите за това кое е най-добро за него.

Новата парадигма за човешкото развитие е труден за преглъщане залък, заради огромните (волни или неволни) усилия да бъдем убедени, че всеки от нас наследява определена степен на интелигентност. И заради това, че мнозина са убедени, че повечето от хората са обречени да се представят като невзрачни.