Кога рекламата прекрачва етичната граница?

Рекламната индустрия, както много други, в редица държави по света не е законово регулирана - внушенията й на пратика подлежат единствено на саморегулация. 

Има определени нейни подходи, които са прилагани в продължение на години. Всички сме срещали подобни реклами - с откровени сексуални намеци, с явни нереалистични обещания (за подмладяване, за лекуване на нелечими болести), нахални банери и клипове, които чакаме и не можем да пропуснем, реклама с подсъзнателно предавани послания. 

Кое точно е неетично в рекламата, посочват редица доброволно приети етични кодекси на рекламната индустрия в страни, в които агенции, рекламодатели и личности определят лошите практики и се ангажират да не ги прилагат. 

По този повод колумнистът на Advertising.About.com Пол Шугът посочва кое според него е липса на етика в този бранш и къде реално се прекрачва границата на допустимото:

Рекламите на бързи кредити с обещания за пари, доставени на деня. Фирмите зад тези реклами често не нарушават закона, но рекламите им се заиграват с нуждата на хора от пари, за да си платят важни сметки от бита, с желанието на по-бедни хора да имат една идея по-добър и качествен живот, или с желанието на тези хора да сбъднат свои мечти. Изкушени от рекламата, мнозина по-късно плащат сумата двойно. Често изумително високите лихви са посочени с много дребен шрифт в текст със звездичка в дъното на рекламата. Ако рекламата не е печатна, а видео, текстът върви нечетивно бързо на фона на гръмки съобщения и обещания, които отклоняват вниманието от него. 

Повечето политически реклами. Както и тази на бързите кредити, политическата реклама най-често не прекрачва закона. Е, ако го е сторила, никой по света не е бил преследван затова. Или не е станало широко известно за такъв случай. Често политическите реклами показват само част от истината за действителността, една гледна точка, те са реклами с атака срещу противника и предават лоша картина - на състоянието на държавата. Създават чувство за отчаяние, внушават че нещата са много по-зле, отколкото сме предполагали. Тези реклами са създадени да уплашат хората, за да гласуват за определен политик. Понякога посланието е абсурдно - целият свят едва ли не ще свърши, ако не гласуваме за Х. Но действа. 

Всичко, което промотира неморално и неетично поведение. Скорошен пример е реклама на водещ производител на спортни облекла и екипировка в Щатите, която окуражава изневярата и я представя като нещо, което дори повишава самочувствието. Лозунгът бе "Изневерѝ на приятелката, но не и на тренировката!". Други примери са реклами, които промотират шофирането с прекалено висока скорост като нещо вълнуващо и велико, употребата на големи количества алкохол като вид "разпускане", асоциалното поведение като "утвърждаване на идентичността", жестокостта срещу животни "те все пак не са хора", пренебрегването на децата "за да бъдем малко повече егоисти". 

Използване на страха като мотиватор. Има стара американска фраза - “if it bleeds, it leads”, или ако е кърваво поднесено, то ще привлече (публика). Този подход се ползва в журналистиката. Рекламни агенции и клиенти също обичат тактиката на употреба на страха. Но тя е неетична. Ако се опитвате да популяризирате нещо, което ще спаси животи, може би е оправдана. Но само в определени случаи и при кампании за социална реклама на съобщения от рода на "Не шофирай пил", "Не изпращай съобщения на телефона си докато си зад волана", "Ако си жертва на домашно насилие, съпротиви се", "По добре откажи цигарите", "Спазвай дистанция на пътя". Въпреки това, някои агенции създават уплаха в погрешни случаи - не може да плашиш хората в реклама на застраховане, в реклама на диетични безалкохолни и в реклама на коли. Това просто е погрешно. 

Подвеждащи обещания. Накрая идваме до масивното преувеличаване на истината в толкова много твърдения, посочвани в реклами.