Преписвачите са по-щастливи

Преписвач ли сте? Не е фатално. 

Една стара, консервативна максима гласи „Преписвачите никога не успяват в живота“. Изследване на Harvard Business Review обаче твърди, че когато при преписването няма пострадали, на всички ни е приятно. Преписвачът се облагодетелства поне малко. Ако не с пари, то определено с позитивни чувства.

Как така? 

Проучването било направено чрез проследяване на чувствата, изпитани от участниците в него, след като преписали на тест за интелигентност. На всички тях били предварително показани правилните отговори. След това направили теста и, естесвено, се представили по-добре.

Експериментът бил проведен от Университета на Вашингтон в САЩ под ръководството на Никол И. Рюди, който открил, че когато правим малка измама, след която следва успех, задължително, волно или неволно, изпиваме положителна емоция. В скала за измерване на радостта на участниците в опита от 1 до 5 той измерил удовлетвореността от живота и от себе си на преписвачи и други хора, които направили теста без жокер. Оказало се, че радостта на преписвачите се покачила от 2.42 на 2.71 пункта. Останалите участници, на които не била дадена възможност да препишат, показали понижено настроение след теста.

Позитивизмът идвал от вътрешното убеждение, че преписването е нещо хитро. Че си се измъкнал от нещо трудно по умен начин. Че си се представил по-добър, отколкото всъщност си или че си имал нещо, което по първоначална идея не трябвало да притежаваш (коз, пищов). Така сред хората възникнало удовлетворение от себе си и чувство за превъзходство.

И двете емоции са свързани с конкурентната природа на всички ни. Авторите на експеримента смятат, че повечето хора преписват когато могат, "но само малко", доколкото им позволяват личните морални бариери. Те предполагат, че когато видим преписвач от близкото ни обкръжение да се чувства добре и да просперира, пожелаваме да последваме примера му. В същото време във всеки един от нас дреме по един моралист, който в някакъв момент го възпира от твърде нахалното, самоунищожително поведение. ("Ако сам не се науча на нещо и вечно преписвам, няма как друг насила да ми вмени знанията. Учението е в моя лична полза".) 

Кой от нас не се е чувствал малко по-щастлив или по-умен, когато е вземал стара творческа идея и е разработвал от нея нова?

Новото проучване за преписването ни помага да разберем малко повече за емоциите си. То отразява аспект от емоционалната ни интелигентност. Тя представлява способността ни да разбираме защо изпитваме дадени чувства и да можем да управляваме тези чувства когато е нужно. Компаниите я използват, за да измислят изживявания с продуктите и услугите им, които да създават положителни емоции сред клиентите. Тези емоции се помнят дълго и са от полза за бранда. Човек може и да забрави как си го нарекъл, ни никога няма да забрави как си го накарал да се почувства, гласи друга стара максима. 

В тази връзка маркетингът отдавна се е заел да гради силни емоционалнив ръзки с клиентите, потребителска лоялност за бранда. Той знае, че това е ключов актив, който повишава конкурентоспособността на фирмата в днешния, преизпълнен с предложения глобален пазар.

Имайки предвид това, как изводите за преписването могат да се свързажт с потребителското изживяване? Чрез измисляне на изживяване за клиентите, което ги кара клиентите да се чувстват по-умни, по-хитри. Това ще проработи в полза на компанията. Ако не на съзнателно, на подсъзнателно ниво със сигурност ще ги накара да се почувстват по-добре и радостни. Какво по-хубаво от това за компанията. 

Ето една ситуация, в която всички печелят.

По материал от LinkedIn