Силата да реагираш с „да, и...?“

Life is Good е американска модна фирма, за която работят около 60 души в Бостън. Наскоро служителите й били преместени в нови офиси с широко, открито пространство, където се запознали с членове на неправителствена организация. Това обаче не провокирало творческите съюзи, на които мениджмънтът се надявал.

Ето защо HR директорът във фирмата Стефани Менърс помолила доброволци сред служителите да опитат нещо ново и да участват в лесен и забавен уъркшоп, който да подпомогне креативността в редиците им. Целта на инициативата била да се стимулира сътрудничество, да се подобри общуването между колегите и от тук да се получи в бъдеще по-добра почва за възникването на творчески решения. Подобни уъркшопове вече били използвани и препоръчвани от други видове малък бизнес, създаващ нестандартни продукти, като рекламни агенции. Това работело добре и за конкретни отдели от по-големи бизнес организации като корпорациите. 

Уъркшопът бил проведен от учители от групата за импро театър в Бостън Improv Asylum. Тя организирала двучасова сесия с едно основно упражнение за сплотяване на колектива и подобряване на комуникацията, в която се раждат креативни идеи. Взели участие 20 души. Те били помолени да сторят нещо лесно. Да играят на следната проста игра: когато някой от тях каже на глас дадено изречение, другите да продължават разговора с „Да, и...?“. След това правилата на играта били променени и участниците били помолени да продължават разговора с „Но,...“. Така например се получили следните варианти на „креативно сътрудничество“: Единият казвал „Наистина много обичам кучето си!“. Друг от останалите участници: „Да, и... сигурно всеки ден го извеждаш в парка?“. По този начин възниквала история на базата на дискусия.

Във втория регламент след изречението „Наистина много обичам кучето си!“ следвали отговори от рода на „Но... кучетата миришат!“. В този вариант на играта разговорът бил много по-къс и непродуктивен, наситен с негативно усещане. Въобще, бил неподходяща почва за възникването на идеи. 

Това е силна демонстрация как можем да развиваме идеите на другите, вместо да затръшваме врата пред тези идеи с думи като "но" и да им препречваме пътя да видят бял свят, коментира американското списание Inc., което разказва примера. „В този вид разговори човек реално можеше да се убеди колко голяма блокираща сила може да има една единствена дума", отбелязва HR-ът на Life is Good.

Работното място, в което се разгръща общуване в духа „Да, и...?“, е по-приятно за обитаване, изпълнено с повече иновации. „Иновациите процъфтяват в атмосфера на сигурност и липса на непрестанен критицизъм“, коментира Даена Гярдела – преподавател в клас по импровизационно лидерство в Училището по мениджмънт „Слоун“ към Масачузетския технологичен институт (MIT).

Други импровизационни игри, подобна на тази с диалозите, които стимулират креативността, включват физически упражнения за загряване на груповото мислене като подаване на въображаема топка – невербалните сигнали също са важни в процеса на създаване на нови идеи в компанията. Както и общуване чрез изказване на безсмислени, глупави фрази. Целта при него е да се припомни, че на работа не е важно само да слушаме внимателно думите на колегите, но и да следим за подтекста, който носи езикът на тялото им, изражението на лицето им. Така може да доловим, когато някой от тях има нужда от помощ и да подкрепим идеята му. Защото не всички са родени добри комуникатори, а много идеи са чудесни, но не добре артикулирани.