„Защо това видео стана „вирусно“?“

Нийтзън Зимърман е бивш редактор в американския сайт за светски новини и клюки Gawker. Веднъж той попаднал на видео – същинска „златна“ находка на виртуалния свят. То показвало как пожарникар спасява котенце от горящия дом на семейство. Преди да го публикува, при Зимърман пристигнал друг редактор – негов шеф – и го накарал да включи епилога на историята, пропуснат от всяка друга медия, която я отразила. Че котето е умряло от задушаване с дима малко след като било извадено от сградата. „Това видео имаше огромен положителен ефект за всеки, който го публикува в мрежата, освен за Gawker”, разказва днес Зимърман.

Защо един тъжен детайл може да създаде разликата между мегахит в мрежата и провала на една медия? Кое прави съдържанието „вирусно“ споделяно в мрежата?

На този въпрос посвещава материал американският вестник „Ню Йорк Таймс“.

Споделянето в социалните медии днес е достатъчно влиятелно, за да сваля диктаторски режими и достатъчно печелившо да обезпечи инвестиции за милиони, пишат авторите. Учените обаче едва сега започват да изследват психологическата мотивация то да се извършва. Изводите им може да имат голямо влияние върху медиите и рекламния бизнес, чиито печалби зависят от привличането на вниманието на онлайн потребителите. Някои от съставките на формулата за привличане на това внимание вече започват да изкристализират.

Ако искате да разтопите интернет, трябва да създадете трафик, който провокира емоции, потвърждават психолози. Емоционалният отговор към едно видео, за да бъде споделяно то, е на тъга или на щастие. Колкото по-силна печал или радост изпитва човек от гледането, толкова по-вероятно е той да сподели това интернер съдържание.

Росана Гуадано – изследовател по социална психология на Тексаския университет в Далас провежда експеримент с 256 участници. Тя им показва смешно видео, в което мъж лекува ухапването си от паяк. Оказва се, че дори такъв клип може да бъде много споделян – защото провокира емоционален отговор. „Хората споделят неща, към които имат ярка емоционална реакция, особено положителна“, казва Гуадано.

Споделянето в мрежата не е само прехвърляне на информация сред общностите. То е и начин да се разпространят емоции. Скорошен анализ на Facebook, университета „Йейл“ и Калифорнийския университет в Сан Диего преглежда милиарди публикации от потребители на Facebook и установява, че метеорологичните условия също имат значение. В дъждовни дни хората обновяват статуса си по-често и пишат по-тъжни неща.

Онлайн, както в реалния живот, чувствата са „заразни“. Щом някой публикува съобщение на радост, реакцията в отговор е много по-висока.

Най-споделяната публикация на сайта Upworthy например е видеоклип на момче, което прави хитова песен преди да почине от рак. Тя е гледана над 20 милиона пъти. „Въпреки че историята е наистина тъжна, тя ни дава нещо, което да сторим с тъгата си“, казва анализаторът на сайта Даниел Минц.

За много хора споделянето е начин да се -продължат възходите им и паденията в реалния живот. Трето американско изследване проследява поведението група студенти, бягали на пътека една минута и след това вписали се онлайн и на друга група, която направо се вписва онлайн. На двете е препоръчана интересна интернет статия. Първата е повече от два пъти по-вероятно да я сподели с имейл. Защо? Понеже вече е психологически възбудена. Споделянето се явява вид освобождаване на енергия.

Не на последно място, кликването на бутона „Сподели“ може да бъде задвижено и от личното его. Съграждането и усъвършенстването на онлайн личността е станало ежедневна задача за стотици хиляди хора по света, отбелязват експертите. Хората градят онлайн идентичност чрез споделяне. Чрез нея те се представят като такива, за каквито искат да ги мислят останалите, и това става все по-важно за тях.